Върховният административен съд на Р. Б. - - Четвърто отделение, , в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Т. Д. Ц. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Ц. П. по административно дело № 3785 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на сдружение Местна инициативна група Перущица-Родопи, с. Брестовица, обл. Пловдив, подадена чрез процесуални представители адв. Е. Б. и адв. Н. С., против решение № 168 от 01.02.2023г., постановено по адм. дело № 2697/2022г. по описа на Административен съд Пловдив.

В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на административния съд за законосъобразност на постановения отказ за изплащане на финансова помощ поради установено съответствие на т.2.3 от административния договор, т. 2.7.2 от Условията за изпълнение, представляващи неразделна част от договора, и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Наредба № 4/30.05.2018 г.). Счита, че съдът недопустимо е допълнил административния акт с фактически и правни основания, на каквито органът не се е позовал. Намира, че искането за окончателно плащане е заявено своевременно на 25.01.2021 г. в рамките на нормативно установения едномесечен срок по чл. 64, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен процесния административен акт. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, гр. София, чрез процесуалния представител юриск. П. Г., с представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на сдружение Местна инициативна група Перущица-Родопи срещу решение № 16/19/3/000016/04/01, с изх. № 01-6300/1045 от 20.08.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е отказано изцяло изплащането на финансова помощ в размер на 46 816 лв., заявена с искане за плащане № 1 от 25.01.2021 г., подадено чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България, по договор № РД 50-75 от 26.11.2019 г., и е осъдил сдружението да заплати на ДФ Земеделие сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваното решение е издадено от компетентен административен орган при условията на делегирана компетентност и в предвидената от закона писмена форма. Приел е също така, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон.

От приложените по делото доказателства съдът е установил от фактическа страна, че е налице сключен договор № РД 50-75/26.11.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура № BG06RDNP001-19.085 за подбор на проекти за подготвителни дейности за вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество по подмярка 19.3 Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи от мярка 19, между Управляващия орган на ПРСР 2014-2020 и Сдружение МИГ Перущица-Родопи. С допълнително споразумение № РД 50-75 от 30.06.2020 г. срокът по т. 2. 3 от договора е удължен от 7 месеца на 13 месеца, т. е. срокът за изпълнение и отчитане на проекта е до 26.12.2020 г. Със заповед № РД09-680/27.07.2018 г. на заместник-министър и ръководител на УО на ПРСР 2014-2020 г., на основание чл. 26 ЗУСЕСИФ, са утвърдени Насоки за кандидатстване за подготвителни дейности за вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество по подмярка 19.3 и Условия за изпълнение на одобрени проекти. Съгласно чл. 4 от административния договор - одобреният проект и документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в частта, определяща Условията за изпълнение, са неразделна част от същия. Според т.2.7.2 от Условията за изпълнение бенефициерите са длъжни да подадат искане за окончателно плащане до изтичане на крайния срок за изпълнение на одобрения проект, като това представлява част от договора. Съобразно т. 4.4.14 от условията, РА има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по проекта, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ, когато искането за окончателно плащане не е подадено в срока по т. 1 от Раздел I от настоящите Условия за изпълнение, ведно с всички изискуеми документи.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че искането за окончателно плащане следва да бъде подадено до изтичане на крайния срок за изпълнение на одобрения проект, като подаденото извън този срок искане представлява неспазване на т. 2.7.2 от Условията за изпълнение. В тях изрично е предвидено правото на бенефициентите да получат определената в административния договор финансова помощ в максимален размер, която да им бъде изплатена еднократно при спазване на всички условия, предвидени в административния договор и Условията за изпълнение, като същевременно са длъжни да спазват всички критерии за допустимост, изискванията и задълженията, произтичащи от административния договор, Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение. Изрично в т.4.4.14 от Условията за изпълнение неспазването на срока за подаване на искане за окончателно плащане е въведено като основание РА да откаже пълно/частично изплащане на финансовата помощ по проекта. Решаващият съд е приел, че условията на процедурата са влезли в сила, бенефициентът е бил запознат с тях и е подписал договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, неразделна част от който са Условията за изпълнение на одобрените проекти, поради което законосъобразно му е отказано изплащане на пълния размер на финансовата помощ по проекта.

Така постановеното решение е правилно.

Твърдението на касационния жалбоподател, че липсвала разпоредба, с която да се определя срок на бенефициента за подаване на искане за окончателно плащане, е неоснователно. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 4/30.05.2018 г. бенефициентът подава искане за окончателно плащане по образеца по чл. 4, ал. 1 и прилага документите съгласно Условията за изпълнение на одобрените проекти по чл. 26 от ЗУСЕСИФ след изпълнение на одобрения проект в срока, посочен в административния договор или в заповедта за предоставяне на финансова помощ. Съдът правилно е съобразил, че в утвърдените със Заповед № РД09-680/27.07.2018 г. Условия за изпълнение на одобрените проекти, приети от УО на основание чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, изрично е предвидено искането за окончателно плащане да бъде подадено до изтичане на крайния срок за изпълнение на одобрения проект, респ. в срока по т. 1 от Раздел I, който срок е срокът за изпълнение на договора. Точно е констатирано, че според чл. 4 от договора одобреният проект и документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в частта, определяща Условията за изпълнение, са неразделна част от договора. Ето защо е обоснован изводът на решаващия съд, че е налице установен срок за подаване на искане за окончателно плащане, посочен в т.2.7.2 от Условията за изпълнение, които са неразделна част от договора, поради което срокът се явява предвиден в самия договор. При това липсва противоречие с чл. 15, ал. 1 от Наредба № 4/30.05.2018г., доколкото разпоредбата препраща към срока, посочен в административния договор, а неразделна част от него са Условията за изпълнение. Условията за изпълнение на одобрените проекти, като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, са влезли в сила и са задължителни, както за кандидатите, така и за управляващия орган. С подписването на административния договор, бенефициентът се е съгласил да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора, Условията за кандидатстване и Условията за изпълнение, включително се е запознал с последиците от неподаване в срок на искане за окончателно плащане по проекта, които също са предвидени в Условията за изпълнение (т.4.4.14).

Неоснователни са доводите на касатора, че след като в специалния нормативен акт Наредба № 4/30.05.2018г., не е регламентиран срок за подаване на искане за окончателно плащане, приложение следва да намери срока, предвиден в общия закон чл. 64, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Както беше посочено, разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 4/30.05.2018г. препраща към срока, посочен в административния договор, неразделна част от който са Условията за изпълнение, в които е предвиден такъв срок.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдът е дописал мотивите на акта. Както правилно е отбелязал решаващият състав, в случая безспорно са установени фактическите основания за издаване на акта. В решението на органа точно е отбелязано, че искането за плащане е извън рамките на нормативно признатия срок и на срока на горецитирания договор, което е послужило като основание за постановения отказ. Посочени са и относими правни основания чл. 15, ал. 1 и чл. 17, ал. 8 от Наредба № 4/30.05.2018г. Последната разпоредба предвижда, че в срока по ал. 1 ДФЗ РА, определя размера на допустимите разходи и изплаща или мотивирано отказва изплащането на междинното или окончателното плащане. Обстоятелството, че в решението не са посочени отделни текстове от Условията за изпълнение, не представлява съществен порок във формата на акта, нито е ограничило правото на защита на бенефициента, доколкото сочените условия са част от административния договор, който самият бенефициент е подписал и с чието съдържание следва да е запознат.

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС Пловдив е съобразено с материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определено на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 01.02.2023г., постановено по адм. дело № 2697/2022г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА С. М. инициативна група Перущица-Родопи, с. Брестовица, обл. Пловдив, БУЛСТАТ:[номер] , да заплати на Държавен фонд Земеделие гр. София сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА