Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 3820/2023 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д., М. Г. от гр. Монтана и Д. Д. от гр. София, чрез пълномощника си адв. Г. срещу Решение № 56 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 559/2021г. по описа на Административен съд Монтана с доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество, като бъдат уважени предявените искове. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна – О. М. в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на оспорения съдебен акт. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Прави възражение за прекомерност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице сочените от касаторите отменителни основания.
Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Административният съд Монтана е сезиран с исковата молба на В. Д., М. Г. и Д. Д. против О. М. за наличието на бездействие по приключване на отчуждително - обезщетителна процедура относно отчужден имот на отчуждения собственик И. Д., наследодател на ищците, както и претенция за заплащане на обезщетение в размер на 6 000 лева от ищцата В. Д. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на ответника да завърши отчуждително-обезщетителното производство, относно собствен на наследодателя й И. Д. имот, които неимуществени вреди се изразяват в изпитвани от ищцата в продължение на повече от 20 години притеснение, безпокойство, страх, че остава без жилище, че никога няма да може да живее и да ползва жилището, предоставено като обезщетение, за периода от 13.12.2014 г. до 13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.12.2019 г. до окончателно изплащане на главницата, както и от ищците В. Д., Д. Д. и М. Г. претенция за заплащане на обезщетение в размер на 3 664,50 лева на всеки от ищците В. Д., Д. Д. и М. Г. за причинени имуществени вреди по повод незаконосъобразни бездействия на административен орган по завършване на започнало през 1987г. отчуждително - обезщетително производство относно отчужден имот собственост на наследодателя И. Д., представляващи пропуснати ползи от нереализиран наем на имота, предоставен като обезщетение, при месечен наем 300 лева, за периода 13.12.2014 г. до 13.12.2019 г., тъй като тези незаконосъобразни бездействия са довели до неизграждане на имота, предоставен като обезщетение и невъзможност да се ползва от ищцата по предназначение за жилище в този период, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.12.2019 г. /предявяване на исковата молба/ до окончателно изплащане на главницата.
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявената искова молба на В. Д., М. Г. и Д. Д. против О. М. като неоснователна и е осъдил ищците да заплатят на ответника сумата от 355 лв., представляващи разноски по делото.
За да постанови този резултат съдът е приел, че в настоящия случай липсва отменен административен акт по смисъла на чл. 204 от АПК. Според съдът отговорността на общините за причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност е предвидена с изменението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, направено с 98 от ПЗР на АПК, влязло в сила на 12.07.2006 г., съгласно 142 от ПЗР на АПК, като е направил извод, че релевантни за правния спор са само тези действия и бездействия на органи и длъжностни лица от О. М. които са извършени след 12.07.2006г., поради което не се установява и наличие на незаконосъобразно действие или бездействие от рода на визираните в чл. 204, ал. 4 от АПК.
На следващо място съдът от първата инстанция е направил извод, че и при двете предявени претенции липсва първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1, предл. второ от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност в смисъла, който законодателят е вложил в цитирания текст на чл. 1, ал. 1. предл. второ от ЗОДОВ.
С оглед на установеното първостепенния съд е приел, че в случая не е налице установено незаконосъобразно бездействие като първи елемент от състава за реализиране отговорността и присъждане на претендираните обезщетения за да може да се реализира отговорността на държавата по реда на от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
След като е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявените искове като неоснователни и недоказани.
По отношение на искането на ищците за откриване на производство по чл. 193 от ГПК за оспорването на подписа положен на допълнителна Заповед № 284/02.03.1990г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет гр. Михайловград съдът е открил производство по оспорване на подписите в молба до Директора на СД”ИСС” гр. Михайловград от 16.02.1990 г. положени от И. Д. и В. Д. с поставена нотариална заверка рег. №1031/27.02.1990 г. на М. К. в качеството на Районен съдия – Михайловград.
Във връзка с откритото производство по делото пред първостепенния съд са назначени и изготвени две съдебно – графологични експертизи изготвени. Изготвените заключения от вещите лица, съдът кредитирал, като компетентно и безпристрастно дадени. От заключението на вещото лице съдът е установил, че подписите в молба до Директора на СД ”ИСС” гр. Михайловград от 16.02.1990 г. са изпълнени собственоръчно от И. Д. и В. Д.. Установено е още от експертизите, че не може да се даде отговор на въпроса дали подписът положен от И. Д. е на човек пишещ с дясна ръка, както и, че химикалната паста, с която е положен подписът на В. Д. е идентична с ръкописния цифров текст – датата - 27.02.1990 г. в щемпела поставен от Районен съдия М. К..
Въз основа на изложеното е приел за недоказано оспорването на истинността на подписите положени от И. Д. и В. Д. в молба до Директора на СД”ИСС” гр. Михайловград от 16.02.1990 г. с поставена нотариална заверка рег. №1031/27.02.1990 г. на М. К. в качеството на Районен съдия – Михайловград, за избор на жилище, като собственици на отчужден имот със заповед № 199/16.04.1987 г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет гр. Михайловград, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, по която между страните не е налице спор, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря.
Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. АПИ.
В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявените с исковата молба искове са отхвърлени като неоснователни.
На следващо място, съответен на събраните по делото доказателства е изводът на решаващия съд, че по силата на чл. 1 от ЖСК пряко задължение за изграждането на посочените обекти в ЖСК имат член кооператорите и органите на кооперацията. Съдът е обосновал този си извод с факта, че обстоятелството, че О. М. не е построила предвиждания блок в гр. Монтана, не може да се квалифицира, като незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като задължение за такова фактическо действие за орган или длъжностно лице на О. М. не произтича пряко от разпоредба на нито един нормативен акт. В тази връзка обосновано е приел, че в случая става дума за неизпълнение на строителна и техническа, а не административна дейност, като при нея не е налице неизпълнение на административна дейност, свързана с осъществяване на властнически правомощия от страна на органи и длъжностни лица от държавната или общинската администрация, а дейност свързана с изграждането и довършването на жилищна сграда, в която се намира и апартамента определен, като обезщетение. Не е установено от доказателствата по делото, административният орган да не е извършил фактическо действие по задължение, произтичащо от нормативен акт, в случая ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и ЗУТ.
Правилно и обосновано е заключението на първостепенния съд, че с оглед на събраните в хода по делото писмени и гласни доказателства, не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, тъй като същия няма вменени конкретни правомощия, които да бъдат в пряка и непосредствена причинно –следствена връзка с претендираните вреди.
Въз основа на гореизложеното, изводът на решаващия съд, че не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен, като незаконосъобразен или прогласен за нищожен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови служители, следва да бъде споделен.
Отсъствието на която и да е от изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма води до извод за неоснователност на исковата претенция и до отхвърлянето й. Безвиновната отговорност на държавата в случая не следва да бъде ангажирана по реда на специалния закон - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Искът е неоснователен и това е достатъчно за отхвърлянето му, което изключва и необходимостта и от обсъждане на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по реда на специалния закон.
Предвид изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски от касаторите е неоснователно.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 559/2021 г. по описа на Административен съд Монтана.
РАЗНОСКИ по делото не се присъждат.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА