Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 3921 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на А. П. инфраструктура (АПИ) срещу решение № 235/07.03.2023 г., постановено по адм. д. 937/2022 г. по описа на Административен съд - София-област (АССО).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде оставена в сила обжалваната заповед. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът Н. Н. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от насрещната страна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 235/07.03.2023 г., постановено по адм. д. 937/2022 г. по описа на АССО е отменена Заповед № ЧР-СП - 625/11.08.2022 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Н. Н. за длъжността системен администратор, II- ра степен, в сектор Опериране на инфраструктура и комуникации в отдел Управление на информационна система и инфраструктура в Национално тол управление при АПИ, с ранг II -ри младши, считано от 11.08.2022 г. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие на закона.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

АССО в съответствие със събраните по делото доказателства е приел за установено, че служебното правоотношение на Н. Н. е възникнало през 2019 г. след проведен конкурс с АПИ, след което е преназначаван и повишаван на различни длъжности в АПИ, а оценките за 2020 г. и 2021 г. за изпълнение на заеманите от него длъжности са изключително изпълнение. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че посочените в оспорената пред него заповед причини за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, а именно липса на качества, свързани с преките задължения, липса на инициативност, комуникативност, ефективност и резултатност не кореспондират с факти, които попадат в хипотезата на чл. 107, т. 5 от ЗДСл, на което правно основание е издадена.

Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органът по назначаване едностранно без предизвестие да прекрати служебното правоотношение при обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Непротиворечиво съдебната практика приема, че обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл предполага осъществяване на факти от обективната действителност след възникване на служебното правоотношение, които водят до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията ми и причините за тази невъзможност, да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. За описаните в оспорената заповед факти липсват събрани доказателства по делото, но правилно АССО е приел, че дори само от тяхното описание е възможно да се направи извод, че не са такива, които да представляват обективна невъзможност да се изпълняват служебните си задължения по начина, по който ги е изпълнявал до този момент и за което е получавал положителни оценки от атестацията. Неизпълнението на служебните задължения, описано в оспорената пред АССО заповед би представлявало основание по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, но само след провеждане на съответната процедура по атестирането му, чрез която то да бъде установено.

По изложените съображения настоящият касационен състав споделя извода на АССО, че при прекратяването на служебното правоотношение с оспорената заповед е налице незаконосъобразно упражняване на правомощия от органа по назначаването.

Върховният административен съд извърши и служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не констатира нищожност, недопустимост или нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски 1000 лв., съобразно представения списък и доказателствата за реалното им заплащане в договор от 13.09.2023 г. за правна защита и съдействие, които с оглед направеното искане и изхода на спора, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на АПИ.

По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235/07.03.2023 г., постановено по адм. д. 937/2022 г. по описа на Административен съд - София-област..

ОСЪЖДА А. П. инфраструктура, съд. адрес: гр. Пловдив, [улица], [адрес], адв. В. Г. да заплати на Н. Н., съд. адрес: гр. София, [адрес], [адрес], адв. Н. Д.-Иванова сумата от 1000 (хиляда) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ