Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Я. Д. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 3977/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директор на Териториална дирекция М. В. срещу решение №347/20.01.2023 г. , постановено по адм. д.№1221 по описа на Административен съд София град за 2022 г., с което е отменено решение рег.№32-423065/30.12.2021 г. издадено от същия административен орган. С административния акт са определени за досъбиране държавни вземания общо в размер а 7 205.69 лв.

Според касатора мотивите на АССГ, с които е отменен административния акт са неправилни, тъй като са постановени в противоречие с материалния закон. Административния орган подробно е обосновал необходимостта от прилагане на метода предвиден в нормата на чл.74, 2, б. б от МКС. Съпоставката на данните и заключението след извършване на анализ са част от административния акт и са послужили като аргумент при издаването му, поради което директорът на ТД на М. В. е определил нова митническа стойност, съобразявайки се с всички събрани доказателства, съображения и аргументи на вносителя.

Предвид обстоятелството, че декларираната стойност на част от стоката по цитираната митническа декларация /MRN/ № 21BG0020020561983R8 от 01.09.2021 г. е значително по-ниска от справедливата цена валидна за тях в Европейския съюз /ЕС/ и на база извършен сравнителен анализ от митническите органи са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. Когато истинността на договорната стойност не може да бъде проверена се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на митническа стойност отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност в момента на и около вноса. Съгласно разпоредбата на чл.140, 2 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, ако съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. и следва да се пристъпи към вторичните методи.

Възразява се срещу изводите на съда, че съмненията в правилността на декларираната митническа стойност не са надлежно мотивирани. Директорът на ТД на НАП е посочил в решението защо не са отпаднали съмненията относно декларираната митническа стойност.

Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Ответникът[Фирма 2],чрез процесуалния си представител в приложен по делото писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание, намира подадената касационна жалба за неоснователна и моли постановеното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила.

Претендира присъждане на разноски, като представя доказателства, че същите са договорени и заплатени.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Постановеното решение е правилно. В касационната жалба не се излагат конкретни доводи за неправилност на съдебното решение, а само се приповтарят мотивите на административния акт. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена проверка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АССГ е било решение рег.№32-423065 от 30.12.2021 г. на директора на Териториална дирекция М. В. към MRN 21BG0020020561983R8 от 01.09.2021 г., с което е увеличена митническата стойност на стоки под №1, 2, 5, 6, 7, 13 и 15, като са определени за досъбиране държавни вземания за мито в размер на 1 211.55 лв. и ДДС 5994.14 лв., в едно с лихвата за забава. Със същото решение е посочено, че за процесните стоки коректно е определен тарифния код и по този въпрос, между страните не е формиран спор.

На 01.09.2021 г. СИАОЮГ ЕООД декларира внос, с режим на допускане на свободно обръщение 19 бр. стоки, в 719 колета, с общо тегло 8 000 кг. бруто тегло, с държава на износ Р. К. като стойността на вноса е 12 327 щатски долара. Към митническата декларация са приложени фактура № YONG1512/13.07.2021 г., коносамент, пълномощно, фактура за транспортни услуги и други разходи, платежни нареждания за бюджетен превод. При извършената последваща проверка на стоките, митническите органи са се усъмнили относно декларираната стойност на внесените стоки и са започнали проверка.

С писмо изх.№32-292609/14.09.2021 г. от[Фирма 2] са изискани за нуждите на последващата проверка съгласно чл.140 от Регламента за изпълнение /ЕС/№2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките.

При извършената физическа проверка от компетентните органи и приложените от вносителя документи е прието, че декларираните митнически стойности на процесните стоки, чиито мостри са взети при физическата проверка са несъотносими към тях и са силно занижени, предвид тяхната изработка, окомплектоване и предназначение. Посочено е, че основателните съмнения по чл.140 от Регламента за изпълнение не са отпаднали и митническата стойност следва да бъде коригирана.

При извършената проверка на административния акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по материя, степен и място. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. В мотивите на атакуваното решение е обосновано допуснато нарушение на материалния закон, което е послужило за отмяна на решение рег. №32-423065/30.12.2021 г. на директора на ТД М. В.

Според решаващия състав на АССГ правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70, 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл.74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай. В конкретния случай административния орган не се е справил с тази доказателствена тежест. Справката от информационните системи, с които работи митническата администрация, изготвени във вид на таблица съдържат параметри, за много различни по вид и предназначение стоки, повечето от които се доближават по описание до процесните стоки, но не са идентични. Видно е също така, че за част от тези стоки са декларирани и по-ниски стойности от приетите в решението.

На последно място е прието, че при липса на ясна методология как е определена новата митническа стойност и въз основа на какви доказателства, при липса на мотиви в тази насока, за вносителя не може да реализира правото си на защита, тъй като не е наясно по какви критерии и защо е определена нова митническа стойност.

Съдебният състав е разгледал предпоставките на чл. 74 от МКС относно прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност и свързаната с тях правна уредба. С оглед на установената фактическа обстановка и представените по преписката доказателства, съдът е приел, че административният орган неправилно е пристъпил към алтернативния метод по чл. 74, 2, б. б от МКС за определяне на митническата стойност. Крайното заключение за основателност на жалбата е мотивирано с това, че към прилагане на методите се пристъпва след като са налице съмнения относно митническата стойност и те не са преодолени с представените от вносителя документи. Вторичните методи обаче се прилагат последователно, което в случая не е сторено.

Решението е правилно.

В съответствие с установената фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Предмет на правния спор е преценката за приложение и определянето на стойността по реда на чл. 74, 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. с чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и обосноваността на изводите за необходимост от корекция на митническата стойност на декларираната стока в MRN 21BG002002056198R8 от 01.09.2021 г. под №1, 2, 5, 6, 7, 13 и 15. В съответствие с изложеното първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните в процеса и е пристъпил към изследване на събраните доказателства по основния въпрос.

Съвкупната преценка на доказателствата и фактическата обстановка не налага промяна в крайните изводи на съда по същество на спора.

В мотивите на обжалваното съдебно решение са посочени последователно всички методи и в резултат от анализа на обстоятелствата по случая е направен изводът за приложението на чл. 74, 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно разпоредбата, когато митническата стойност не може да се определи съгласно 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, 1 от МКС. Ако съмненията на митническите органи не отпаднат след предоставяне на тази допълнителна информация, то на основание чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да не признаят декларираната цена. Тежестта на доказване при наличието на основателни съмнения е върху митническите органи.

При издаването на административният акт само формално органът се е позовал на относимата правна уредба. Правилно административният съд е приел, че митническите органи не са изложили конкретни мотиви, защо е приложим именно реда по чл. 74, 2 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката, като неясно е и как е направен изборът на администрацията до конкретната стойност в решението. Липсва извършен анализ защо не могат да бъдат ползвани методите по чл. 74, 2, б. а г от Регламента. Обоснован е и решаващият извод на административния съд, че липсват мотиви в митническия акт относно използваната информация за определяне на митническата стойност по реда на 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

В тази връзка следва да се посочи, че за да обосноват основателни съмнения, митническите органи следва да извършат съпоставка на процесния внос с наличната информация, съдържаща се в митническата информационна система и базата данни, като евентуалното установяване на по-високи стойности може да бъде само индикация за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. В конкретния случай, от оспорения индивидуален административен акт изобщо не става ясно как е формиран извод, че са налице необичайно ниски цени на стоките съобразно декларираната им договорна стойност. Посочва се единствено, че е открито разминаване със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, но не е посочено какъв е този размер и на какви обективни данни почива. Предвид горното не съществуват предпоставките на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност.

Като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт, АССГ е постановил правилно решение. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на съда, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт.

С писменото становище по делото е направено искане за отправяне на преюдициално запитване, като са формулирани четири въпроса свързани с понятията справедливи цени, основателни съмнения и сходни стоки според приложимото общностно право. Настоящият съдебен състав намира, че заявеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 628 ГПК. Тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е се налага, когато това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. При така отправеното искане решаващият съд намира, че посочените от касатора разпоредби не пораждат съмнение и не е налице необходимост от тълкуване. От начина на формулиране на въпросите може да се направи заключение, че с тях се цели разрешаване на делото по същество и преценка на събраните доказателствени средства в хода на процеса, което е в противоречие с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването съгласно чл.628 ГПК.

В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване на основание чл.267, 3 ДФЕС следва да бъде отхвърлено, тъй като значението и смисълът на посочените норми на общностното право са ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Въпросите, поставени от процесуалния представител на касатора не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз. Също така следва да се посочи, че митническото законодателство на Р. Б. е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1320 лв.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Директора на Териториална дирекция М. В. при А. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №347/20.01.2023 г., постановено по адм. дело № 1221 по описа на Административен съд София-град за 2022 г.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на[Фирма 2], [ЕИК], с адрес: гр. София, представлявано от Ч. Сиаоюнг, сумата от 1320 лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА