ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 447
гр. София, 22.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Теодора Стамболова
Членове: Надежда Трифонова
Петя Колева
като разгледа докладваното от П. К. К. частно наказателно дело № 20258003200932 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК.
С разпореждане на съдия от Районен съд – Русе е прекратено съдебното производство по НОХД № 1134/2025 г. по описа на същия съд и е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Бяла.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери следното:
Обвинителният акт срещу И. В. Й. за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК; срещу Е. И. И. по обвинение за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 339, ал. 1 НК и срещу Р. Г. В. по обвинение за извършено деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 бил внесен за разглеждане в Районен съд - Бяла.
С определение от 16.07.2025 г., произнесено в разпоредително заседание, проведено по НОХД № 154/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла съдебният състав прекратил делото като приел, че делото не е местно подсъдно нему, т. к. „последното деяние в обвинителния акт е това на обвиняемия Р. В., което е извършено на 06.04.2024 г. в землището на гр. Русе, поради което и съобразно изискванията на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 НПК, делото следва да се изпрати на компетентния съд, а именно на Районен съд - Русе.
Отделно от това видно е, че съгласно обвинителния акт е налице усложнена престъпна дейност на обвиняемите, като по-голямата част от престъпленията са извършени в гр. Русе.“
На следващо място посочил, че всички подсъдими и вещи лица, както и по-голямата част от свидетелите са с адрес гр. Русе, което обстоятелство също е относимо при определяне на подсъдността по делото.
Затова, на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 1 вр. чл. 42, ал. 2 НПК прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото по компетентност на Районен съд – Русе.
С разпореждане от 07.09.2025 г. по НОХД № 1134/2025 г. съдията – докладчик от Районен съд - Русе счел, че делото не му е подсъдно, т. к. според диспозитива на обвинителния акт деянието на Р. В., описано като помагачество към кражба било извършено на 06.04.2024 г. в гр. Русе, но съобразно обстоятелствената част на сезиращия съда инструмент престъплението било извършено от обвиняемите Й. и И. в района на 51 км преди кръговото кръстовище на входа на гр. Бяла и деятелността на В., касаеща продажбата на гориво на 06.04.2024 г. не следва да се обвързва с деянието на обвиняемите Й. и И., довършено на 05.04.2024 г. в гр. Бяла.
Отразил е, че е налице спорен момент относно квалификацията на деянието, вменено на обв. В..
По-натам изложил аргументи срещу довода на Районен съд – Бяла за необходимостта от промяна на подсъдността на делото по причина на множество обвиняеми и свидетели, живеещи в района на Районен съд – Русе.
Накрая приел, че досъдебното производство законосъобразно е проведено от РУ – Бяла и правилно било внесено за разглеждане от ТО – Бяла към РП – Русе в Районен съд – Бяла.
Затова прекратил производството пред себе си и повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд с искане делото да се изпрати за разглеждане от Районен съд – Бяла, който считал за местно компетентния съд на основание чл. 36, ал. 2 НПК. Алтернативно предлага приложение на правилото на чл. 36, ал. 3, пр. 2 НПК, която норма отново насочва към Районен съд - Бяла.
Върховният касационен съд намира следното:
Макар да не е мястото в акта, с който се повдига спор за подсъдност да се коментират въпроси по съществото на делото, крайният извод на съдията – докладчик от Районен съд – Русе, че не той е местно компетентният да реши делото, а Районен съд - Бяла следва да бъде подкрепено.
От изложените в обвинителния акт обстоятелства е видно, че отделните деяния, покриващи признаците на престъплението кражба на чужди движими вещи в условията на съучастие и продължавано престъпление за обвиняемите И. Й. и Е.. И. се твърди да са осъществени в различни населени места в североизточна България, като последното от тях е в гр. Бяла. Наред с това, пак в същия документ се сочи, че двамата обвиняеми са действали като съизвършители.
По отношение на обвиняемия Р. В. се твърди едно осъществено деяние – помагачество в кражба, което се претендира да е извършено в гр. Русе.
При това положение, важно е първо обстоятелството, че последното деяние от претендираното продължавано престъпление се твърди да е осъществено в гр. Бяла, което определя приложението на чл. 36, ал. 1 НПК, съгласно която норма делото е подсъдно на съда, в чиито район е извършено престъплението.
На второ място, след като се приема от прокурора, че обв. В. не е извършител, а помагач към главното престъпление - кражба, то основната престъпна дейност обуславя местната подсъдност.
Аргументите на съда в гр. Бяла за необходимост от промяна на местната подсъдност на делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 43, т. 1 НПК, са несподелими.
Съгласно цитираната разпоредба, за да реши Върховният касационен съд делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, е необходимо Районен съд – Бяла да е счел, че делото му е подсъдно поначало, което не е така, но поради факта, че множество обвиняеми и свидетели, живеят в района на друг съд се налага промяна в местната подсъдност. В посочената хипотеза адресът за призоваване на вещите лица е ирелевантен, доколкото това обстоятелство не е въздигнато от законодателя като критерий за промяна в подсъдността.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА НОХД № 1134/2025 г. по описа на районен съд – Русе за разглеждане от районен съд - Бяла.
Препис от определението да се изпрати на районен съд - Русе за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.