ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 116
гр. София, 15.02.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Костадинка Недкова
Членове: Николай Марков
Галина Иванова
като разгледа докладваното от К. Н. Ч. касационно търговско дело № 20238003900121 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „НЕКСРЕ“ ЕООД срещу определение № 200 от 26.07.2022г. по т. д. № 2063/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател против Сдружение „Институт за европейско образование - ИЕО“ за отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА на арбитражно решение от 03.08.2020г. по арб. д. № 16/ 2020г. на Арбитражен съд при Съвет по правни въпроси и се прекратява производството по делото.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, чиято неправилност се извежда единствено на плоскостта на твърдението за незаконосъобразност на акта на съда, с който е отхвърлена молбата й по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса от 391 166 лева.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне исковата молба по чл.47 ЗМТА, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че не са изпълнени дадените от съда указания за внасяне на държавната такса по иска, след като определението, с което се отказва освобождаване от заплащането й, е влязло в сила.
Определението е правилно.
Отказът на съда по чл.83, ал.2 ГПК, съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 1 / 17.07.2001г. по гр. д. № 1/ 2001г. на ОСГК на ВКС, подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което необжалването му води до невъзможност страната да се позове на незаконосъобразността му. Доколкото в настоящия случай определението на съда по чл.83, ал.2 ГПК от 10.11.2021г., с което е отказано освобождаване от държавна такса, е връчено на 01.07.21г. на пълномощника на страна и не е обжалвано от нея в едноседмичния срок от съобщението, тя не може да се позове на неговата незаконосъобразност, като основание за отмяна на определението за прекратяване на производството по чл.47 ЗМТА. Следва да се има предвид, че нормите, с които се определят сроковете за обжалване на съдебните актове, са императивни и не могат да бъдат изменяни от съда, поради което при определяне от съда на срок за обжалване по-кратък от определения от закона или погрешно посочване, че актът не подлежи на обжалване, какъвто е настоящият случай, по арг. от противното от чл.62, ал.3 ГПК, приложение намира законовият срок за обжалване на акта (едноседмичен срок от съобщението за обжалване на определението по чл.83, ал.2 ГПК) Предвид изложеното и тъй като в частната жалба не се прави друго оплакване, извън незаконосъобразността на отказа по чл.83, ал.2 ГПК, определението за прекратяване на исковото производство следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 200 от 26.07.2022г. по т. д. № 2063/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.