- 6 -

РЕШЕНИЕ

№ 60204

гр. София 20.12.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 29.09.2021 (двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 826 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК като е образувано по молба с вх. № 261 387/02.10.2020 година, подадена от В. И. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 113/07.04.2016 година на Районен съд Видин, постановено по гр. д. № 374/2015 година, с което В. И. В. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд сумата от 3016.83 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 120028/30.03.2010 година, от настъпило на 27.11.2009 година в Р. И. пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска-27.02.2015 година до окончателното й заплащане, което е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано. От изложените в молбата на В. И. В. твърдения следва, че отмяната на влязлото в сила решение № 113/07.04.2016 година на Районен съд Видин, постановено по гр. д. № 374/2015 година се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Ответникът по молбата за отмяна Гаранционен фонд е подал отговор на същата с вх. № 261 376/11.02.20121 година, с който я е оспорил като неоснователна и и поискал оставянето й без уважение.

С оглед на датата, на която се твърди, че В. И. В. е узнала за решението-25.08.2020 година и датата, на която е подадена молбата за отмяна-02.10.2020 година е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда.

Предвид на горното молбата за отмяна е подадена от заинтересовани страни по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК и в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:

Производството по гр. д. № 374/2015 година по описа на Районен съд Видин е образувано по подадена на 04.03.2015 година от Гаранционен фонд срещу В. И. В. искова молба с правно основание чл. 288, ал. 1 от КЗ, с която е поискано ответницата да заплати на ищеца сумата от 3016.83 лева, представляваща изплатено от него на Националното бюро на Италия, обезщетение за имуществени вреди по щета № 120028/30.03.2010 година, от настъпило на 27.11.2009 година в Р. И. пътнотранспортно произшествие. В молбата като адрес за призоваване на В. е посочен, който е взет от изисканото от ищеца удостоверение № на СДВР, Сектор „Български документи за самоличност, вх. № на Гаранционен фонд. Посоченият в удостоверението постоянния адрес на В. е бил такъв при издаването на последната й лична карта. Съставът на Районен съд Видин е изпратил препис от исковата молба и приложенията на този адрес, като документите са били върнати от Кмета на 13.03.2015 година, с отбелязване, че съгласно приложената справка В. има вписани настоящ и постоянен адрес, които адреси са вписани на 13.10.2014 година. На 19.03.2015 година съдът е разпоредил преписи от исковата молба и доказателствата да бъдат изпратени на посочения адрес. Същите обаче са били върнати с отбелязването, че лицето е търсено на 04.04.2015 година, на 20.04.2015 година и на 29.04.2015 година, но на адреса няма никой, като никой не се е явил за получаване на книжата вследствие на оставените съобщения. Тези данни са оформени от длъжностното лице връчител на 04.05.2015 година и вследствие на тях на 08.05.2015 година съдията докладчик е разпоредил книжата да бъдат връчени и В. да бъде уведомена, за образуваното срещу нея исково производство чрез поставяне на уведомление по чл. 47 от ГПК. Такова уведомление е било поставено на 20.05.2015 година и тъй като никой не се е явил да получи книжата в установения в чл. 47, ал. 2 от ГПК срок съдът е назначил адвокат Е. Б. С. от АК за особен представител на ответницата по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Този особен представител е представлявал В. и е извършвал съответните процесуални действия в исковото производство пред Районен съд Видин от нейно име до окончателното приключване на производството, като е получил и постановеното по делото решение.

В молбата си за отмяна В. И. В. не оспорва, че от 2014 година не живее на посочения в исковата молба адрес, а е била регистрирана на адреса, където живеела дъщеря й. Твърди, че в исковото производство й е бил назначен особен представител, но поради липса на контакт с нея той не бил направил възражения, които тя можела да направи, а именно, че автомобилът посочен в протокола за ПТП не е бил нейна собственост, че тя не го е управлявала, още повече в Р. И. а бил направил други възражения, които не били приети за основателни от съда. Особеният представител не бил направил тези възражения, тъй като между него и В. липсвал контакт, поради което той не знаел за тях. Молителката твърди, че поради особени непредвидени обстоятелства, които както тя така и назначения й от съда особен представител не са могли да преодолеят не е могла да участва в производството нито лично, нито чрез упълномощен от нея представител, както и не е могла да посочи известни само на нея обстоятелства. Тези обстоятелства не били известни на особения представител и на съда, който не е могъл да събере доказателства за тях. Поради отсъствието си от страната и липсата на човек на адреса в, който да получи книжата тя била лишена от информация за воденото срещу нея дело и от възможността сама или чрез упълномощен от нея представител адекватно да организира защитата си, което според нея е нарушаване на конституционното й право на защита. Затова било налице предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК основание за отмяна на решението на Районен съд Видин, тъй като вследствие на отсъствието й при разглеждането на делото и лишаването й от възможността да участва лично и адекватно в съдебното заседание по делото не е могла да защити правата и интересите си.

Както е посочено в мотивите на т. 11 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК страната да не е могла да участвува лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особените и непредвидени обстоятелства.

Участието на страната в исковото производство се обезпечава, чрез съответните правила за връчването на съдебните книжа и документи, за призоваването й за съдебните заседания и за уведомяването й за предстоящите за извършване или за вече извършените процесуални действия. За да бъде възможно това по отношение на ответника по делото (какъвто е В. И. В.) законът е предвидил задължение за ищеца в исковата молба да бъде посочен адрес за призоваване на ответника. Съдът изпраща препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения от ищеца адрес, като с надлежното им връчване ответникът се счита уведомен за образуваното срещу него производство. Възможно е (както е в случая) ответникът да не пребивава на посочения в исковата молба адрес. При това положение ищецът може да посочи нов адрес на ответника, като е възможно самият съд да изиска справка за регистрираните настоящ и постоянен адрес на същия. Съдът изисква справката и в случаите, когато ищецът не разполага с данни за друг адрес на ответника, освен посочения в исковата молба. Съгласно чл. 93, ал. 5 от ЗГР постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, като по силата на ал. 6 на същата разпоредба служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. От това следва, че ако лицето не може да бъде намерено на други адреси, връчването на постоянния такъв ще е извършено надлежно, независимо от това дали то пребивава там. Предвид тези функции на постоянния адрес разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗГР задължава всеки гражданин да заяви писмено своя настоящ и постоянен адрес, които могат да са различни, а могат и да съвпадат. Затова в случаите когато ответникът не пребивава на посочените от ищеца адреси, както и когато не може да бъде намерен на тях и не се е явил да получи книжата в случаите по чл. 47, ал. 1 от ГПК, съдът, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК, разпорежда връчване на настоящия или постоянния адрес на ответника, ако те не съвпадат с вече посочения по делото такъв. Последното връчване може да се извърши и чрез поставяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, ако са налице предпоставките за това. В този случай законът предполага, че след изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК ответникът е надлежно уведомен за воденото срещу него производство, но за да се обезпечи участието му в него въвежда с чл. 47, ал. 6 от ГПК задължение за съда да му назначи особен представител.

В молбата си за отмяна В. И. В. не е оспорила, че не живее както на посочения от ищеца адрес, така и на посочения настоящ и постоянен адрес в от 2014 година, като обаче не е навела доводи и ангажирала доказателства във връзка с допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила при призоваването и по реда на чл.47 от ГПК и при назначаването й на особен представител. Предвид на това не е установено, че В. И. В. е била лишена от възможността да участва във воденото срещу нея съдебно производство, поради нарушаване на процесуалните правила обезпечаващи това участие, което е първата от предвидените в чл.303, ал. 1, т. 5 от ГПК основания за отмяна.

Същевременно предвид липсата на установени нарушения на съдопроизводствените правила при уведомяването на В. и назначаването на особен представител не е налице и второто от посочените в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК основания за отмяна, а именно вследствие на такива нарушения страната да не е била надлежно представлявана. Процесуалното представителство може да произтича както от сключен между представителя и съответната страна договор, така и от закона или от акт на съда. Както е посочено в т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/1012 година на ОСГТК на ВКС правната уредба на третото представителство се съдържа в разпоредбите на чл. 47, ал. 6 от ГПК и чл. 48, ал. 2 от ГПК и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 от ГПК. Двете хипотези се различават по това, че в първия случай-чл. 47, ал. 6 от ГПК, ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората хипотеза-чл. 48, ал. 2 ГПК е свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител се назначава с акт на съда-определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Въз основа на това определение особения представител придобива възможност да извършва процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна. Същото обаче е такова по движение на делото и затова неговите последици се проявяват само в рамките на производството, по което е постановено. По тази причина възникналата, въз основа на него, представителна власт на особения представител също е ограничена в рамките на това производство, т. е. представителят може да извършва действия от името на отсъстващата страна само в рамките на производството, а не по принцип. Целта на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК е да се осигури нормалното протичане и приключване на съдебното производство в отсъствието на ответната страна, като едновременно с това се гарантира ефективната защита на нейните интереси. Последното се постига с назначаването на особения представител, който да представлява отсъстващата страна в производството. Затова този представител разполага със същите права, с които разполага и представителят, чиято представителна власт е възникнала в резултат на упълномощаване или договор със съответната страна, като по отношение на действията, които изискват изрично пълномощно ще трябва да намери приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК. От това приравняване на двата вида представителство следва, че особения представител не може да има по-големи права от тези на представителя, чиято представителна власт е възникнала въз основа на упълномощаване, стига правата на последния да не са ограничени от упълномощилата го страна. Затова по отношение на особения представител, чиято представителна власт е възникнала въз основа на акт на съда ще намери приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ГПК, поради което представителната му власт ще важи до завършване на делото във всички инстанции. От момента на завършването на делото във всички инстанции отпада представителната власт на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител и той не може повече да извършва действия от името и за сметка на отсъстващата страна. В случая В. И. В. е била представлявана, във воденото срещу нея исково производство, от процесуален представител с надлежно учредена представителна власт.

Не е налице и третото от предвидените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.5 от ГПК основания за отмяна, а именно страната да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Касае се до обстоятелства, които стоят извън обичайно очакваното развитие на нещата и които страната не може да предвиди с оглед на конкретната обстановка. При това тези обстоятелства трябва да създават пречки, които страната да не може да преодолее със собствени усилия, при проявата на добросъвестност и полагане на необходимата за това грижа или пък преодоляването им е свързано с рискове, които е неоправдано да се иска да бъдат понесени от страната. Наред с това обстоятелствата трябва да са възникнали неочаквано и внезапно, той като в противен случай страната може да съобрази поведението си с тях. Тези обстоятелства имат обективен характер и стоят извън волята на страната. Продължителното пребиване на В. И. В. извън страната и неустановяването на контакт между нея и назначения й от съда особен представител нямат такъв характер, поради което не представляват особени непредвидени обстоятелства по отношение на молителката. При това в случаите, когато страната е била лишена от възможността да се яви лично поради особени непредвидени обстоятелства, посоченото основание за отмяна не намира приложение, ако тя е могла да си осигури процесуален представител или е била представлявана от такъв, както е в случая. Наред с това обстоятелството, че В. И. В. не е пребивавала на регистрирания от нея постоянен адрес е довело до уведомяването й за исковото производство по реда на чл. 47 от ГПК и до назначаването на особения й представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Затова невъзможността да защити по най-пълен начин правата и интересите си в процеса се дължи на създадена от самата нея обстановка, а не на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.

С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на решение № 113/07.04.2016 година на Районен съд Видин, постановено по гр. д. № 374/2015 година, поради което подадената В. И. В. молба с вх. № 261 387/02.10.2020 година за това трябва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 261 387/02.10.2020 година, подадена от В. И. В. от ЕГН и съдебен адрес, чрез адвокат Л. М. за отмяна на решение № 113/07.04.2016 година на Районен съд Видин, постановено по гр. д. № 374/2015 година, на основание чл. 303,ал. 1, т. 5 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.