О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2972

гр. София, 22.10.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 493 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. Ц. П. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. В. К. срещу решение № 6412 от 21.11.2024 г. по в. гр. дело № 10481/2024 г. на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав, с което е обезсилено решение № 8082 от 01.05.2024 г. по гр. дело № 66740/2022 г. на Софийски районен съд, 51 състав, прекратено е производството по делото и М. Ц. П. е осъдена да заплати на „УниК. Л. ЕАД сума в размер 2 507 лв. - разноски пред СРС и 1 200 лв. - разноски пред СГС, както и да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сума в размер 47,39 лв. - държавна такса.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Допустимо ли е предявяването на установителен иск относно съществуването на договорно отношение при претенции на ответната страна за разваляне на договора? – противоречие с решение № 21/25.02.2015 г. по т. д. № 412/2014 г. на ВКС, ТК, определение № 326/08.06.2009 г. по ч. т. д. № 213/2008 г. на ВКС, ТК.

2. Следва ли въззивната инстанция да прецени конкретния правен интерес на ищеца и да констатира съществуващо несъответствие между обстоятелствената част и петитума на иска и респективно ако установи такова несъответствие да отмени първоинстанционното решение и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск със съответни указания за отстраняване на противоречията между обстоятелствена част на иска и петитума? – противоречие с решение № 35/01.09.2015 г. по т. д. № 407/2014 г. на ВКС, ТК.

3. Следва ли въззивният съд да отмени решение на първоинстанционния съд и върне делото за ново разглеждане ако установи, че първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба по начин, който предопределя уточнителните отговори на ищеца без последният да има свободната воля сам да формулира отговорите на уточнителните въпроси? – по отношение на този въпрос касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивния съдебен акт – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът„УниК. Л. ЕАД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да направи извод за недопустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил/развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК. Изложил е съображения, че е недопустимо да се иска установяване съществуване на право по развален договор, тъй като съдът би следвало да санира един развален договор, независимо дали е правилно или неправилно прекратен, което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договорите и тяхното действие. Посочил е, че неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението, реално изпълнение или други права по договора /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първите два процесуалноправни въпроса са относими към процесуалните предпоставки за допустимост на иск за установяване на съществуването на правоотношение по договор за финансов лизинг, предявен от лизингополучателя срещу лизингодателя. В този смисъл въпросите са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на първите два въпроса е налице и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение с константната практика на ВКС.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по третия процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Относно правомощията на въззивния съд при нередовна искова молба, респективно при неправилно дадени указания за отстраняване на нередовността на исковата молба, е формирана константна практика на ВКС, обективирана в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 5 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, която практика не се налага да бъде променяна. Не се касае до противоречиво тълкуване на релевантните правни норми, нито до различни възприети правни разбирания, нито до необходимост от отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба, респективно до развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, или осъвременяване на правната уредба с оглед промяна в обществените условия или изменения на законодателството.

С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав не следва да се произнася по довода за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще бъде извършена в решението по чл. 290 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 434,80 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6412 от 21.11.2024 г. по в. гр. дело № 10481/2024 г. на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 434,80 лв. по сметка на ВКС на РБ.

След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.