Решение №195/29.11.2023 по гр. д. №348/2023 на ВКС, ГК, I г.о., докладвано от съдия Бонка Дечева

Р Е Ш Е Н И Е

№ 195

София, 29.11.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 348 /2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 2298 от 24.07.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 05.10.2022 г. по гр. д. № 232/2022 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение № 260000 / 05.01.2022 г., по т. д. № 86/2020 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на Д. С. Г. срещу ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, ЕИК 200299615 за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 200 000 лв. до 400 000 лв, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2019 г. в [населено място], по пътя Варна -Бургас, в района на к. к. Камчия по вина на водача на лек автомобил А. с рег. [рег. номер на МПС] Н. З., обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица № BG /30/119813438, издадена от ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ. по касационна жалба на Д. С. Г..

Не е допуснато касационно обжалване на същото решение по касационна жалба, подадена от ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, в частта, с която, след частична отмяна, е присъдено допълнително обезщетение още 100000 лв., т. е. увеличено е на 200000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за разликата над 120 000 лв. и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за разликата над 20 000 лв. до 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.09.2019 г. и за разликата над 3992,36 лв. до 6387,78 лв. присъдено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на издаване на документа за всеки разход.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната от ищеца част поради противоречие с материалния закон – чл. 51, ал.2 и чл. 52 ЗЗД и допуснати съществени процесуални нарушения. Доводите са свързани с неправилни изводи за съпричиняване и несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди предвид значителните увреждания, съществената негативна промяна в различни области в живота му след инцидента и негативната перспектива за възстановяване.

Ответникът по касация Застрахователно А. Д. ДаллБогг: Живот и Здраве АД оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за приложението принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и съответствието по посочения въпрос на въззивното решение със съдебната практика: ППВС № 4/1968 г. решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ІІ т. о., решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ІІ т. о., решение № 124 от 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ІІ т. о. и решение № 9/22.02.2018 г. по т. д.1286/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 2211.03.2022 г. по т. д.№ 117/2021 г.ІІ т. о.

Съгласно задължителната и казуална съдебна практика, понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания причинени в резултат на деликт /ПТП/ е обусловено от съобразяване на общи критерии като момента на причиняване на уврежданията /ПТП/, телесните увреждания и причиняване на болките и страданията/, обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, възрастта и общественото положение на пострадалия. За да се реализира справедливо възмездяване на неимуществени вреди, претърпените от пострадалия от деликт, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване както на общите, така и на специфичните за конкретния спор правно релевантни факти като: характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази продължителността и начина на лечение, да прецени какви са прогнозите за здравословното състояние на увреденото лице, да съобрази общественото възприемане на критерия за справедливост към съответния етап. При тази преценка следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, съгласно чл. 226 КЗ (отм.) във връзка с чл. 266 и § 27 ПЗР на КЗ (отм.), аналогични чл. 432 КЗ във връзка с чл. 492 КЗ, увеличавани почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 10 420 000 лв. за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт –за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция е приела за установено следното:

Основанието на предявеният иск е установено между страните със задължителна сила, т. е. че на 04.08.2019 г. е настъпило ПТП в [населено място], по пътя Варна -Бургас, в района на к. к. Камчия по вина на водача на лек автомобил А с рег. [рег. номер на МПС] Н. З., обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица № BG /30/119813438, издадена от ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, при което е пострадал водачът на мотоциклет марка К. без регистрация, управляван от водача Д. С. Г.. Започналото досъдебно производство не е приключило с влязла в сила присъда. Не е спорно наличието на валиден договор за застраховка ГО, сключена между собственика на автомобила и ответното застрахователно дружество, че с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, входирано пред ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ЕИК 200299615 с вх. № 2756 от 04.09.2019 г., пострадалият е изпълнил задължението по чл. 380 КЗ да отправи пред застрахователя по ЗЗ ГО писмена застрахователна претенция преди да предяви прекия иск срещу него. При застрахователя е образувана щета № 0801-003574/2019-01. Не е спорно, че вина за инцидента има водачът на А. рег. № .... Не се оспорват и получените увреждания, проведеното лечение и рехабилитация. Пред въззивната инстанция е установена причинна връзка и между ПТП и обострянето на заболяването витилиго.

Установен е и механизма на ПТП с изготвената САТЕ. Ударът между двете ППС е настъпил в условията на десен завой за лекия автомобил, който е навлязъл в насрещната пътна лента, като десните му колела са били върху непрекъснатата разделителна линия, поради маневра изпреварване или загуба на устойчивост на автомобила и ляв завой за мотоциклета. При ограничение на скоростта 90 км/ч, в дясната част от лентата за движение, скоростта на движение на мотоциклета е 99,62 км. Водачът на лек автомобил А. пресича непрекъснатата линия и навлиза в насрещното движение, където реализира удар с движещия се правомерно в това платно мотоциклет К., управляван от ищеца. Прието е, че с поведението си, водачът на л. а. А. виновно е нарушил както чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата и не е съобразил поведението си с пътната маркировка и чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за неговото приложение, като е пресякъл единичната непрекъсната линия М1 и е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, управляван от ищеца. Това негово поведение е довело до възникване на процесното ПТП, от което е пострадал ищеца.

От приетите СМЕ със специалисти ортопед-травматолог, уролог и дерматолог са установени уврежданията на ищеца.

Според заключението на в. л. д-р М., ортопед-травматолог в резултат на ПТП ищецът е получил следните увреждания: Травматичен шок, обусловил временно разстройство на здравето опасно за живота. Счупване на таза (счупване на ос пубис, изкълчване на дясна сакроилиячна става и раздалечаване на симфизата), обусловило трайно затруднение на движението на долните крайници за повече от три месеца. Счупване на лява брахиална кост, обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от два месеца. Счупване на предната част на ставната ямка на дясната тазобедрена става, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от три месеца. Счупване на 8 и 9 ребра в дясно, и хематом в малкия таз, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно за живота. Белезите в резултат на ПТП-то обуславят загрозяване. Във връзка с тези увреждания, ищецът неколкократно е бил хоспитализиран. На 13.01.2021 г. е извършен преглед на ищеца от вещото лице, което е установило състоянието на ищеца към момента на прегледа: походката е с леко накуцване с десния крак. Дясно коляно е с нормална конфигурация, но движението е 0-90 градуса, при норма 0-130 градуса. Оперативен белег на ляво рамо с дължина 7/5 см и страничната повърхност на левия брахиум с дължина 8 см и ширина 1 см, ясно видими. Напречен дъговиден белег с дължина 19 см в долната част на корема в областта на симфизата с дължина 19 см и ширина 5 см (ясно видим) и в областта на скротума в ляво вертикален с дължина 4 см. В дясна хълбочна област оперативен белег около 4 см. Според вещото лице, настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищеца са довели до последващите оперативни намеси, като извеждането на стома на корема от сигмата. Това увреждане е резултат на тежката травма на таза и органите, които са намират в малкия таз. Вещото лице докладва, че увреждането на дясното коляно, наложило оперативно лечение, е в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП. То не е установено в началото поради тежкото състояние и извършените операции, които изключват натоварване на долните крайници. Диагностицирано е по-късно - при прегледа на 07.11.2019 г. Вещото лице счита, че ищецът не е възстановен напълно и лечението не е приключило. /Предстои изваждане на метала от таза./ Увреждането на дясното коляно, довело до отстраняване на медиалния мениск е увреждане на хрущяла на коляното, води до намаляване на функционалната годност на ставата и е предпоставка за ранно развитие на дегенеративни процеси. Счупването на таза прави тазовия пръстен ригиден. Загубва се мекотата на походката. Ограниченото свиване на дясното коляно затруднява пълното клякане, бързото ходене и бягането. Според вещото лице, настъпилите след инцидента оплаквания и усложнения са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП.

Специалистът-уролог по назначената СМЕ докладва, че според амнестичните данни към момента на прегледа по повод изготвяне на заключението, ищецът е съобщил, че страда от еректилна дисфункция с тежка клинично изявена форма, започнала по негови думи около шест месеца след катастрофата. Данните са получени в резултат на попълнен от освидетелствания Международен индекс за оценка на еректилната дисфункция. Вещото лице счита, че има причинно-следствена връзка между сиптомите, свързани с еректилната дисфункция и процесното ПТП, доколкото получените травми: счупването на таза и травматичното раздалечаване на лонното съчленяване на таза, могат да доведат до нарушена инервация на нервни окончания в тази анатомична област, вземащи участие в механизма на ерекция. Според вещото лице, ищецът е посещавал двукратно специалисти уролози, започнал е прием на лекарства, но сочи, че не би могъл да се определи дали ще се възстанови и период на възстановяване. По делото е прието като доказателство и медицинско направление, изд. на ищеца от доц. д-р Т. Г. от 22.08.2020 г. с диагноза Еректилна дисфункци II-III гр.

Вещото лице по назначената СМЕ със специалист по кожни и венерически болести пояснява, че съществува генетична предразположеност у хората, които развиват витилиго. Освен генетичното предразположение обаче рискови фактори за появата са стреса, оксидативния стрес, съчетаване с други автоимунни заболявания, токсични въздействия върху меланоцитите. По отношение на освидетелствания вещото лице докладва, че при извършения преглед е установено, че от пълна депигментация са обхванати екстензорните повърхности на горните крайници, вкл. пръстите и гърба на ръцете под формата на ръкавица почти до лактите. В областта на гърба се намират единични петна, конфлуиращи над дясна лопатка. По корема, около белезите, останали от изведена чревна стома, е налице обширна депигментация, обхващаща кожата на долния ляв коремен сигмент. Екстензорните повърхности на долните крайници също са ангажирани – депигментирани са коленете, предната повърхност на подбедриците и бедрата, изцяло кожата на двете ходила. В гениталната област се установяват витилигинозни промени по кожата на члена и частично по скротума. Лицето е почти изцяло обхванато от депигментацията, с единични малки островчена пигментирана кожа от 3-4 мм до 1 см по челото, периобритално и по слепоочията. Според вещото лице, по данни на ищеца, заболяването е започнало преди около 10 години на 21-22 г. възраст. Първоначално с депигментни петна по пръстите на ръцете и по долните крайници. През 2019 г. след претърпяната катастрофа е забелязал разпространение на витилигото по цялото тяло. Пред вещото лице ищецът е обяснил, че преди ПТП се е лекувал с локални средства; опитал е лечение с лазер във ВМА [населено място]. След ПТП през 2019 г. не е имал възможност за провеждане на специфична терапия. В момента ищецът прилага локално по откритите части фотозащитни средства, за да предотврати бързото и болезнено изгаряне от слънцето. Според ищеца в последните две години след обширното разпространение на витилигото е настъпило относително стабилизиране на промените, с появата на единични нови депигментни петна около вече формирани промени. В съдебно заседание вещото лице С. П. сочи, че стресът фигурира сред обстоятелствата, които благоприятстват обострянето на заболяването.

Претърпените от ищеца болки и страдания са доказани и от събраните свидетелски показания, преценени при спазване изискванията на чл. 172 ГПК.. Майката на ищеца А. Г. обяснява, че при пристигането му с линейката, ищецът бил в шок и целия в кръв. Приели го в реанимация, където пролежал около 10 дни, тъй като било трудно да го стабилизират поради множеството вътрешни кръвоизливи. Имало голяма кръвозагуба, което забавило извършването на първите операции и през това време търпял силни болки; имал счупена ръка; няколко наранени ребра; боляло го коляното. Понеже не можел да става от леглото, през цялото време на престоя в болницата майката била допусната като придружител. След операцията на таза и ръката бил пренесен със специализирана линейка у дома. Вечер сънувал кошмари; потял се на сън; викал. Няколко дни след излизането от болницата, състоянието му се е влошило - като вдигнал висока температура в резултат на спукано черво. Здравословното състояние на ищеца било критично, тъй като въпреки спешната операция и назначеното антибиотично лечение имало опасност от достигане на гной до имплантите, с които бил съчленен таза. След прибирането му у дома лечебния процес бил придружен с големи болки и дискомфорт, тъй като откритите рани били почиствани от гнойта с метални шишове; освен това му били поставени катетри за извеждане на течностите от корема. Поддържането на хигиената било трудно, поради невъзможността на ищеца да става; ползвани били специални кърпи. След възстановяването от коремната операция и стабилизиране на общото му състояние, ищецът постъпил в клиника за рехабилитация в Златни пясъци. Доколкото поради наличието на метални импланти не било възможно да се извършват доста процедури, рехабилитацията била насочена към прохождане. Тогава ищецът започнал да чувства силни болки в коляното. След извършване на ЯМР се оказва, че има разкъсан хрущял и счупена капачка, което наложило провеждане на операция в болница в [населено място]. Според свидетелката, ищецът и неговата приятелка се разделили, като тя преценява, че причината е невъзможността му да води полов живот, понеже откакто катастрофирал, не може да има ерекция. Свидетелката е посочила също, че преди ПТП ищецът имал установено витилиго - по ръцете му се наблюдавали няколко бели петна. След катастрофата за един месец побелял целия – и тялото, и ръцете, и лицето, като кожен лекар й казал че това е провокирано от стрес. Преди инцидента ищецът бил много активен – работел, спортувал, веселял се, бил винаги усмихнат; всички се възхищавали на усмивката му и на неговото желание да се докаже. След ПТП двигателната му активност била ниска, уморявал се бързо; походката му била променена в резултат на поставените импланти. Станал свит и притеснен; страхувал се при пътуване с автомобил. Здравословното състояние на ищеца не било възстановено, тъй като предстояли още операции, вкл. и на коляното, тъй като болките в коляното продължавали. Предстои и премахване на имплантите от таза. Св. В. Й. разказва същите факти, като допълва, че ищецът бил много отслабнал - краката му били станали като ръцете. След изписването, няколко дни престоял в тях, но по спешност отново бил приет в болница, заради изтъняване на дебело черво, където се събрали фекалии и се получила инфекция. След операция му изкарали торбичка на корема, в която да се изхожда, докато раната на червото зарасне. Това продължило около година и нещо. След прибирането си у дома, Г. не можел да стои прав и да върви, поради което само лежал. Заедно с майката на Д. му помагали за всичко – хранене, тоалетна, къпане, хигиена. Г. не можел да спи; вземал успокоителни; често се будел; сънувал катастрофата; поради липса на сън през деня бил уморен. Едва около девет месеца след катастрофата можел да се изправя сам на крака. Когато това се получило, започнал да изпитва болки в коляното. Наложило се да бъде извършена операция и на коляното. Когато започнал да става от леглото, първоначално ищецът ползвал инвалидна количка, в която го поставяли, като той не можел сам да я бута поради операцията на рамото. След инвалидната количка ползвал проходилка, а в последствие и патерици през дълъг период от време. Според свидетеля, ПТП е променило съществено живота на ищеца. Преди катастрофата той работил в магазин за дрехи като продавач-консултант, но не се е върнал на работа, тъй като от продължителното стоене прав получавал болки в таза или коляното. Преди Г. бил изключително активен физически – карал сноуборд, ходел на фитнес, футбол; карал мотор, като към настоящия момент имал лекарска забрана за тези активности поради болтовете. Ищецът шофирал вече по-рядко; изпитвал стрес при звук от форсиране на мотор или автомобил. Свидетелят разказва, че преди ПТП ищецът имал малки бели точки от витилиго по ръцете, но сега го обхванали доста. Г. му споделял и че от ПТП-то не можел да получава ерекция.

При така установените силни болки и страдания, получени от ищеца, както и силния стрес от ПТП, въззивният съд е определил обезщетение в размер на от 250 000 лв., което е намалил с 20 % поради съпричиняване, т. е. присъдил е 200 000 лв. Посочил е, че съобразява негативни психически промени в характера на ищеца, както и вида на получените средни телесни повреди и други физически увреждания, интензитета и продължителността на възстановителния процес, множеството контузии в резултат на ПТП, които са довели до травматичен шок, обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и настъпилите усложнения, довели до продължително лечение - около 9 месеца, настъпилата след ПТП еректилна дисфункция и това, че ищецът не е възстановен, а е млад човек; в работоспособна възраст; към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите е физически здрав и активен, като получените увреждания от ПТП променят живота му в негативен план: наложило се е да прекрати работа, а впоследствие е ограничен да върши трудоемка и по-продължителна физическа работа, както и да спортува. Съдът е приел, че към момента на постановяване на въззивното решение ищецът е в добро общо състояние и ходи без помощни средства, с леко накуцване с десния крак.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е отчел в пълнота общите и специфичните критерии при определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Въпреки, че е посочил, че ищецът е получил множество увреждания от ПТП и ги е изброил, не е отчел в пълна степен, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца физически болки и страдания, някои от които са продължили повече от девет месеца, като например извеждането на стома на корема от сигмата, продължило година и два месеца и създаващо съществени неудобства за ищеца, и необратимостта на част от тях, като еректилна дисфункци II-III гр, непълното възстановяване движението на дясното коляно, това, че е невъзможно пълно възстановяване. Макар да е посочена, не е отчетена възрастта на ищеца, който към момента на инцидента е на 29 години, негативните му изживявания в емоционален и психологичен план, които за него причинява настъпилата в резултата на уврежданията от ПТП еректилна дисфункция II-III гр., множеството белези по цялото тяло, пълната промяна на живота му в негативен план – разделил се е с приятелката си, напуснал е работа, не може да спортува, които се отразяват както на социалните му контакти, така и на възможността му за пълноценна трудова реализация. Затова настоящата инстанция приема, че размера на обезщетението за репариране на претърпените и търпените от ищеца физически болки и страдания и негативни изживявания в емоционален и психически план в резултат на ПТП следва да се завиши на 300000 лв.

Въззивната инстанция е приела за основателно възражението на застрахователя за съпричиняване относно това, че ищецът се е движел с превишена скорост от 99,62 км/ч, в момента на удара, при разрешена скорост 90 кв./ч. а при скорост по-ниска от 92,88 км/ч мотоциклетистът е имал техническа възможност да предприеме мерки и да избегне удара в тези 80 метра - разстоянието от възприемане на лекия автомобил до мястото на удара. При посочената скорост, ищецът е успял само да предприеме маневра да премине от ляво на дясно и така е избегнал челен удар, но при управление на мотоциклета с разрешената скорост от 90 км./ч. би имал възможност да избегне удара. Затова въззивният съд е счел, че ищецът също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, поради движение с превишена скорост и е определил съпречиняване в размер на 20%.

По въпроси за съпричиняването не е допуснато касационно обжалване. Касаторът подържа теза, че поради това, че автомобила, причинил ПТП не е предприел маневра за спиране, то повишената скорост на мотоциклета не е в причинна връзка с ПТП, защото дори ищецът да бе спрял, то пак щеше да последва удар. Тази теза не се възприема от настоящата инстанция. Инцидента е станал на пътното платно в лентата за движение, където мотоциклета не би следвало да е спрял, а при съобразена скорост на ищеца с разрешената, удара не би последвал според заключението на експерта. Затова и настоящата инстанция приема, че е налице съпричиняване поради превишената скорост на мотоциклета и няма основание за намаление процента на съпричиняване.

При отчитане на съпричиняване от ищеца 20 %, на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД, определеното обезщетение за неимуществените вреди от 300 000 лв. се намалява до 240 000 лв. С въззивното решение иска за неимуществени вреди е уважен до 200 000 лв., поради което следва да се присъди още сума в размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва върху тази разлика.

Съобразно уважената част от въззивната жалба /за 40 000 лв./ и доказаните по делото претендирани разноски от касатора в размер на 15400 лв. и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ следва да бъде осъдено да плати на касатора деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 3080 лв., а на осн. чл. 78, ал.6 ГПК, на бюджета – държавна такса в размер на 800 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:ОТМЕНЯ въззивно решение № 275 от 05.10.2022 г. по гр. д. № 232/2022 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение № 260000 от 05.01.2022 г., по т. д. № 86/2020 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на Д. С. Г. срещу ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, ЕИК 200299615 за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 200 000 лв. до 240 000 лв, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2019 г. в [населено място], по пътя Варна -Бургас, в района на к. к. Камчия по вина на водача на лек автомобил А. с рег. [рег. номер на МПС] Н. З., обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица № BG /30/119813438, издадена от ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ и вместо това постановява:

ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, ЕИК 20299615 да плати на Д. С. Г. ЕГН-[ЕГН] обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер допълнително на още 40 000 лв. /или ведно с присъдените от предходните инстанции, общо размерът на обезщетението за неимуществени вреди е 240 000 лв./ вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2019 г. в [населено място], по пътя Варна -Бургас, в района на к. к. Камчия по вина на водача на лек автомобил А. с рег. [рег. номер на МПС] Н. З., обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица № BG /30/119813438, издадена от ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2019 г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, ЕИК 200299615 да плати на Д. С. Г. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция съобразно уважената част от жалбата в размер на 3080 лв.

ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, ЕИК 200299615 да плати към бюджета на съдебната власт държавна такса за касационно обжалване по допуснатата касационна жалба в размер на 800 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...