Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

гр. София, 12.10.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Ц. Н. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 367 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. З. против решение № 1221/14.10.2022 г., постановено по гр. д.№ 1935/2021 г. от състав на Окръжен съд – Варна.

Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1401/02.06.2023 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, възраженията на ответника, в т. ч. и за изтекла погасителна давност, преклудират ли се с изтичането на срока за отговор на исковата молба.

По отговора на правния въпрос е налице задължителна съдебна практика. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и изобщо тази преклузия се отнася до възраженията, основани на факти, осъществени и узнати към този момент. Това е тълкуването, дадено с т.4 на ТР по т. д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По касационната...