ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149

гр. София, 06.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. Ч. касационно гражданско дело № 20238003100424 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. В. М. срещу определение на Върховен касационен съд /ВКС/, IV-то гражданско отделение, № 4293 от 29.11.2022 г. по гр. д.№ 4344/ 2022 г., с което е оставена без разглеждане подадената от М. М. молба за отмяна на влязло в сила решение № 20267087 от 03.12.2020 г., постановено по гр. д.№ 60397/ 2019 г. на Софийски районен съд и производството по делото е прекратено.

Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение противоречи на чл.303 ал.2 и 3 ГПК, които изчерпателно регламентират вида на делата, по които не се допуска отмяна на влезлите в сила актове. Счита, че Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, противоречи на закона и че правилни са постановените по него особени мнения, според които на отмяна по реда на Глава 24 ГПК подлежат и влезлите в сила решения, постановени по дела, образувани по молби за спорна съдебна администрация. Счита, че този извод следва и от член 6 и чл.13 ЕКЗПЧОС и чл.57 ал.1 и 2 КРБ. Затова моли определението на другия състав на ВКС да бъде отменено и молбата за отмяна да бъде разгледана по същество.

Ответната страна И. Б. И. оспорва молбата като поддържа, че Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, разрешава въпроса изрично и че то е задължително за всички съдилища в България.

Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния Софийски районен съд е образувано

по молба на И. Б. И. срещу М. В. М. с искане за определяне на местоживеенето на детето Т. И. И. при бащата, който да упражнява родителските права, а майката М. В. М. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка и да й бъде определен подходящ режим на лични отношения. С решение от 03.12.2020 г. по гр. д.№ 60397/ 2019 г. районният съд уважил искането. Молителката М. В. М. е уведомена за решението на 07.12.2020 г. чрез назначен по реда на ЗПП представител, който не е подал жалба в законоустановения срок. На 01.09.2022 г. тя е подала молба за отмяна на това решение и тази молба е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на ВКС. Прието е, че според т.2 от ППВС № 2/ 1977 г. и мотивите към т.3 и т.4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани.

Възлагането на упражняването на родителските права спрямо малолетни и непълнолетни деца е производство по спорна съдебна администрация и решението по тези въпроси може да бъде отменено и изменено в редовния исков процес не само въз основа на нововъзникнали факти и обстоятелства, но и поради наличие на факти и обстоятелства, съществували по време на висящността на първия процес, за които страните не са знаели. То не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не е необходимо първо да бъде отменено, за да се разгледа спора.

Определението е законосъобразно.

Съдебните решения, с които съдът администрира граждански правоотношения по молба на заинтересована страна, не подлежат на отмяна.

Това следва изрично от задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, т.4. В него е разяснено, че този вид решения нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква сила на пресъдено нещо. Тяхната обжалваемост не ги прави идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със сила на пресъдено нещо. С решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, не се разрешава материалноправен спор. Затова те не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК и правилно подадената молба за отмяна на такова решение е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на

ВКС.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че Тълкувателното решение не било правилно, а били правилни особените мнения към него.

Настоящият съдебен състав няма право да обсъжда такива доводи на основание чл.130 ал.2 ЗСВ -даденото тълкуване е задължително за всички съдилища в страната, включително за съставите на Върховния касационен съд, които прилагат тълкувания закон.

Неоснователни са и доводите, че Тълкувателното решение противоречи на ЕКЗПЧОС и КРБ. Решенията на съответното общо събрание на колегиите във ВКС дават тълкуване на определени правни норми при съобразяване на всички действащи нормативни актове съобразно йерархията им и по презумпция не могат да противоречат на никой нормативен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, IV-то гражданско отделение, № 4293 от 29.11.2022 г. по гр. д.№ 4344/ 2022 г. Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

1.

2.