О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60836

гр. София 17.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 2035/2021 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б. против въззивно решение № 12438/03.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2046/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1697/04.03.2020 г. по гр. д. № 15518/2018 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от А. Н. Б. против Прокуратурата на Р. Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 и пр. 3 ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението ДВ бр. 98 от 2012 г./ за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с постановление, с което производството е прекратено, поради недоказаност на обвинението за периода от 29.06.1989 г. до 23.12.2013 г., когато е влязло в сила постановлението, както и обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди от наказателно преследване при изтекла погасителна давност за периода от 20.06.2004 г. до 11.12.2008 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 150 НК и за периода от 16.03.2007 г. до 11.12.2008 г. и от 16.05.2009 г. до 23.12.2013 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 152 НК, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на влизане в сила на постановлението до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Продължителността на наказателното производство приема ли се за едно от обстоятелствата, които се преценяват при определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ?” и 2. „В производството по ЗОДОВ, следва ли съдът да обсъди вредите, причинени на органи на досъдебното производство на ищеца?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 27/03.05.2017 г. по гр. д. № 3328/2016 г., III г. о., а вторият с решение № 26/11.02.2019 г. по гр. д. № 1467/2018 г., IV г. о.

Ответната страна по жалбата Прокуратурата на Р. Б. не е подала отговор и не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

По делото е установено, че ищецът А. Н. Б. е бил заподозрян в извършване на престъпление от общ характер по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК. Процесуално следствените действия спрямо него са започнали на 23.06.1989 г., видно от постановление за привличане на заподозрян от същата дата. Материалите по досъдебното производство са му били предявени на 16.10.1989 г. Срещу ищеца е било образувано НОХД № 827/1989 г. по описа на Софийски районен съд по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 150 НК, чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. ал. 1, т. 1, 2 и 3 НК и чл. 144 ал. 3 НК, което с определение от 13.02.1991 г. е било прекратено и делото е било изпратено за доразследване на органите на прокуратурата. С определение от 14.12.1991 г. по НОХД № 347/1991 г. по описа на Софийски районен съд съдебното производство по повдигнатите на ищеца обвинения е било повторно прекратено и делото отново е било изпратено на органите на прокуратурата за доразследване. На 16.03.1992 г. наказателното производство е било спряно. С постановление от 21.11.2008 г. е възобновено наказателното производство срещу него, а с постановление от 15.05.2009 г. то отново е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. През периода когато наказателното производство е било спряно, а именно от 16.03.1992 г. до 21.11.2008 г. (т. е. над 16 години) обвиняемият не е бил обезпокояван от органите на досъдебното производство. На фона на общата продължителност на наказателното производство - 24 години, 5 месеца и 26 дни, по отношение на ищеца не са били извършвани процесуално-следствени действие в период от около 20 години. Няма данни той да се е интересувал от производството, да е настоявал пред разследващите и съдебните органи да вземат мерки за срочно провеждане на производството. Съгласно представеното свидетелство за съдимост от 07.12.2018 г. ищецът е осъждан два пъти с присъди за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 18 НК. С влязло в сила решение № 2258/30.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 3731/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на А. Н. Б. сумата от 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.12.2008 г. до 15.05.2009 г., които вреди са резултат от незаконно поддържаното обвинение само за периода след изтичане на абсолютната давност до прекратяване на наказателното преследване. В рамките на това предходно производство ищецът е направил оттегляне на иска за част от периода, поради което първоинстанционното решение е обезсилено за времето от 1989 г. до 12.12.2008 г. и в тази част производството е прекратено. С влязло в сила решение от 31.07.2017 г., постановено по гр. д. № 20020/2014 г. по описа на Софийски градски съд, Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на А. Н. Б. сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ вследствие нарушаване на правото му за разглеждане на делото по ДП № 5201/1991 г. на СтСлСл, пр. пр. № 3907/1991 г. на СРП в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2013г. до окончателното й изплащане. Видно от мотивите на съдебното решение, ищецът е обезщетен за продължителния период от време, през който наказателното производство е било спряно, както и за продължителния период от време, през който е връчван препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство.

По първата претенция въззивният съд приел, че не е осъществен фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, доколкото наказателното производство срещу ищеца е прекратено поради изтекла абсолютна давност, а не поради недоказаност на обвиненията, както твърди ищецът. Процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни. От друга страна гражданският съд няма правомощие да ревизира изводите на наказателния, нито досежно причините за прекратяване на производството, нито досежно датата, на която това е следвало да стане. Ищецът е имал възможност, но не се е възползвал от правото си да иска продължаване на наказателното производство или да обжалва постановлението за прекратяване. По втората претенция съдът е изложил, че абсолютната давност е изтекла на 20.06.2004 г. и до датата на прекратяване на производството 23.12.2013 г. са изминали девет години и 6 месеца. В този период, а именно: от 20.06.2004 г. до 21.11.2008 г. наказателното производство е било спряно, т. е. около 4 г. и 4 м., а в периода от 15.05.2009 г.-16.12.2013 г. спрямо него не са извършвани никакви процесуални действия, тъй като наказателното производство е било прекратено, а се е стигнало до забава при връчване на постановлението за прекратяване. Този период също е около 4 г. и 4 м. За тази забава от около 8 г. и 8 м. ищецът вече е обезщетен със сумата от 15 000 лв. по силата на влязло в сила съдебно решение за забавено правораздаване, поради което не може да получи втори път обезщетение за същите вреди. А за оставащия период от 12.12.2008 г. до 15.05.2009 г., в рамките на целия период от 20.06.2004 г. до 23.12.2013 г., също вече е обезщетен с влязло в сила решение със сумата от 1500 лв. – вреди от незаконно поддържане на обвинение след изтичане на абсолютната давност, поради което и втората претенция е неоснователна.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е нарушен правен принцип или императивна правна норма за да се приеме, че същото е очевидно неправилно, каквото е настояването на касатора.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Въпросите не са обусловили правните изводи на съда за отхвърляне на предявените искове и не могат да послужат за общо основание за допускане на касационното обжалване. По първия иск въззивният съд е приел, че наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност и наказателното производство не е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 НК с оправдаване на лицето, поради което Прокуратурата на Р. Б. няма как да отговаря за вреди от незаконното обвинение. А по втория иск решаващите изводи на съда са, че ищецът вече е бил обезщетен с влезлите в сила решения по решение № 2258/30.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 3731/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд и по от 31.07.2017 г., постановено по гр. д. № 20020/2014 г. по описа на Софийски градски съд и не следва да му се присъжда повторно обезщетение. Предвид липсата на общо основание за допускане по въпросите не следва да се обсъжда и поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1. т. 1 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12438/03.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2046/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: