1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60244

гр. София,17.12.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

В. Н.

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2107 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Булбилд БГ“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ю. Л. срещу решение № 289 от 31.10.2020г. по в. т. дело № 3018/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав, с което е потвърдено решение № 443 от 07.03.2019г. по т. дело № 876/2018г. на Софийски градски съд, VI ТО, 5 състав в отхвърлителната му част.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Допустимо ли е съдът да се произнася за съществуването на вземания на база заключението на съдебно-счетоводна експертиза по делото, изготвена въз основа счетоводните книги на ответното дружество, за които съдът изрично е констатирал нередовно водене по смисъла на чл. 182 ГПК? – противоречие с решение № 169/31.01.2013г. по т. д. № 664/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 187/24.01.2013г. по т. д. № 436/2012 на ВКС, ТК, II т. о., решение № 185/30.10.2013г. по т. д. № 813/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 218/05.07.2011г. по гр. д. № 775/2010г. на ВКС, III г. о.

2. Необходимо ли е съдът да извърши проверка дали и кога е налице фактът на безкасово плащане, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 305 ТЗ, при произнасянето си дали договорени парични суми са реално платени? – противоречие с решение по т. д. № 813/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 44/28.03.2011г. по т. д. № 5268/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50/02.04.2009г. по т. д. № 485/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 185/30.10.2013г. по т. д. № 813/2012г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Необходимо ли е при произнасянето си дали една правна сделка е симулативна съдът да изследва обстоятелствата по делото досежно волята на страните относно правните последици на сделката? – противоречие с решение № 86/18.07.2011г. по т. д. № 682/2010г. на ВКС, решение № 240/29.03.2018г. по т. д. № 1102/2017г. на ВКС, ТК, I т. о.

Ответникът „Ментейн“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Ю. В. Р. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище за правилност на въззивния съдебен акт по съображения, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Ответникът „Буларко“ АД /н./, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Синдикът на „Буларко“ ЕООД /н./ П. Д. К. не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието отговаря на разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговско отделение, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Предявените в Софийски градски съд от „Булбилд БГ“ ООД срещу „Ментейн“ ЕООД и „Буларко“ АД /н./ отрицателни установителни искове са с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че не съществуват следните вземания на „Ментейн“ ЕООД към „Буларко“ АД /н./, предявени и включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Буларко“ АД /н./ с определение на съда по чл. 692 ТЗ по т. дело № 4509/2013 г. на СГС:

1/ вземане в размер 4 164 999 лв. - главница по договор за цесия от 26.10.2010 г., сключен между „Ментейн“ ЕООД и „Б. У. Интернешънъл“ ООД, Великобритания; вземане в размер 3 010 335 лв. - законна лихва върху тази главница за периода от 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г.; законна лихва за забава върху главницата от 11.08.2017 г. до окончателно изплащане;

2/ вземане в размер 1 303 401 лв. - главница по договор за цесия от 26.10.2010 г., сключен между „Ментейн“ ЕООД и „Б. У. Б. ООД /сега „Б. У. Х. ЕООД/, [населено място]; вземане в размер 942 059 лв. - законна лихва върху тази главница за периода от 26.10.2010 г. до 11.08.2017 г.; законна лихва за забава върху главницата от 11.08.2017 г. до окончателно изплащане.

Софийски градски съд е разгледал предявените искове за признаване за установено, че не съществуват определени вземания на „Ментейн“ ЕООД към „Буларко“ АД /н./, предявени и включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Буларко“ АД /н./ с определение на съда по чл. 692 ТЗ по т. дело № 4509/2013 г. на СГС, произтичащи от двата договора за цесия от 26.10.2010 г., единият сключен между „Б. У. Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Ментейн“ ЕООД, а другият сключен между „Б. У. Б. ООД /сега „Б. У. Х. ЕООД/, [населено място] и „Ментейн“ ЕООД. В диспозитива на решението обаче първоинстанционният съд е признал за установено, че не съществуват следните вземания на „Ментейн“ ЕООД към „Буларко“ АД /н./, предявени и включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Буларко“ АД /н./ с определение на съда по чл. 692 ТЗ по т. дело № 4509/2013 г. на СГС:

1/ за сумата 0,34 лв. - част от вземане за главница, произтичащо от договор за цесия от 26.10.2010 г. между „Б. У. Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Ментейн“ ЕООД и споразумение от 25.10.2011 г. между „Ментейн“ ЕООД, „Буларко“ АД и „Булбилд БГ“ ЕООД, като искът за главница е отхвърлен за разликата между отричаното вземане в размер 4 164 999 лв. и признатото за несъществуващо вземане в размер 0,34 лв., равна на 4 164 998,66 лв.; за сумата 119 391,10 лв. - законна лихва върху главница от 4 164 998,66 лв. за периода 26.10.2010 г. - 11.08.2017 г., като искът за лихва е отхвърлен за разликата между отричаното вземане в размер 3 010 335 лв. и признатото за несъществуващо вземане в размер 119 391,10 лв., равна на 2 890 943,90 лв.;

2/ за сумата 0,68 лв. - част от вземане за главница, произтичащо от договор за цесия от 26.10.2010 г. между „Б. У. Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Ментейн“ ЕООД и споразумение от 25.10.2011 г. между „Ментейн“ ЕООД, „Буларко“ АД и „Булбилд БГ“ ЕООД, като искът за главница е отхвърлен за разликата между отричаното вземане в размер 1 303 401 лв. и признатото за несъществуващо вземане в размер 0,66 лв., равна на 1 303 400,32 лв.; за сумата 37 363,10 лв. - законна лихва върху главница от 1 303 400,32 лв. за периода 26.10.2010 г. - 11.08.2017 г., като искът за лихва е отхвърлен за разликата между отричаното вземане в размер 942 059 лв. и признатото за несъществуващо вземане в размер 37 364 лв., равна на 904 695,90 лв;

3/ за законна лихва от 11.08.2017 г. до окончателното плащане върху главници в размер 0,34 лв. и 0,68 лв. по двата договора за цесия от 26.10.2010 г. между „Б. У. Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Ментейн“ ЕООД и споразумения от 25.10.2011 г. между „Ментейн“ ЕООД, „Буларко“ АД и „Булбилд БГ“ ЕООД, като е отхвърлен искът за установяване, че не съществува вземане на „Ментейн“ ЕООД за законна лихва върху главниците, за които главните искове са отхвърлени /в размер 4 164 998,66 лева и 1 303 400,32 лв./ за периода от 11.08.2017 г. до датата на съответното плащане.

При съпоставяне на мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав констатира, че въпреки формирания в мотивите извод по предявените искове за вземанията, произтичащи от двата договора за цесия от 26.10.2010 г., единият сключен между „Б. У. Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Ментейн“ ЕООД, а другият сключен между „Б. У. Б. ООД /сега „Б. У. Х. ЕООД/, [населено място] и „Ментейн“ ЕООД, в диспозитива е посочено, че всички вземания произтичат от договори от 26.10.2010 г., сключени между „Б. У. Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Ментейн“ ЕООД.

Софийски апелативен съд се е произнесъл по въззивната жалба на „Булбилд БГ“ ЕООД срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и е разгледал предявените искове относно вземанията, произтичащи от двата договора за цесия, но не е констатирал горепосоченото противоречие между мотивите и диспозитива на решението на СГС.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че делото следва да се изпрати на Софийски градски съд, VI ТО, 5 състав за преценка дали е допусната очевидна фактическа грешка и евентуалното й отстраняване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, VI ТО, 5 състав за преценка дали в решение № 443 от 07.03.2019г. по т. дело № 876/2018г. на Софийски градски съд, VI ТО, 5 състав е допусната очевидна фактическа грешка и евентуалното й отстраняване, след което делото да се изпрати обратно на ВКС за произнасяне по касационната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.