Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 3979/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Н., подадена чрез адв. С. Г. срещу решение № 49 от 06.03.2023 г. постановено по адм. дело № 330 по описа на Административен съд Сливен за 2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Н. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-200-6500/4504#1 от 10.08.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие и Нуков е осъден да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 540 лв.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост на решението.

Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 59, ал. 1 АПК, съгласно който текст индивидуалния административен акт следва да е мотивиран, като в него задължително се посочват фактическите и правни основания за издаването му. Според касатора в АУПДВ не е коментирано, как точно е извършена твърдяната проверка, какви факти и обстоятелства са изследвани при същата и въз основа на кои от последните, административният орган е достигнал до извода за извършено недължимо плащане.

Поддържа, че липсата на конкретика в приетата за установена от административния орган фактическа обстановка, не позволят извършването на ефикасен съдебен контрол и по отношение наличието на предпоставките, които при установено недължимо плащане биха освободили бенефициера от задължение за връщане - арг. чл. 7, параграф 3 от Регламент № 809/2014, както и по отношение на обстоятелството, дали в конкретната хипотеза не се касае за грешка, която би могла да бъде отстранена във всеки един момент по реда на чл. 4 от Регламент № 809/2014.

Наличието на предходен, влязъл в сила административен акт, обусловил издаването на процесния АУПДВ, не освобождава административния орган от задължението, при издаването на последващия административен акт да спази изискванията, които законът поставя за неговото съдържание.

В касационната жалба са изложени съображения, че Писмо с изх. № 01-6500/2425 от 08.04.2022 г., с което е Г. Н. е уведомен, че е открито производство по издаване на АУПДВ, също е немотивирано.

Твърди, че от писмо № 01-0400 от 02.09.2020 г. на МЗХГ, цитирано като основание за издаване на оспорения акт, от една страна не става ясно, какво точно отношение има към заявените от Нуков площи, тъй като очевидно същото касае кореспонденция между ДФ Земеделие и МЗХГ за други заявления и за други земеделски производители.

Изложени са съображения, че заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ) не е следвало да бъде кредитирано, защото вещото лице е работило въз основа на материали, които не се съдържат в административната преписка, респ. не са ангажирани като доказателства по делото.

Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, като бъде отменен и спорния АУПДВ. Алтернативно се заявява искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Сливен. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 28).

О. З. изпълнителният директор на ДФ Земеделие, чрез юрк. Д. Б. в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й дава заключение за неоснователност на същата.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

Разгледана по същество е основателна.

С оспорения АУПДВ № 01-200-6500/4504#1 от 10.08.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие на Г. Н. е определено задължение в размер на 5 500.90 лв., представляващо недължимо платена сума по СЕПП по заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с Уникален идентификационен номер (УИН) 20/220518/18422 и му е определен 50 дневен срок за заплащането му.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган при условията на предвидената в чл. 20а, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ делегация на правомощия от изпълнителния директор на ДФ Земеделие със заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. Съдът не е установил съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на акта. Приел е, че при издаването на акта са спазени изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изложил е съображения, че оспореният акт съдържа надлежни мотиви, като се основава от фактическа страна на оторизирани суми в размер на 5 500.90 лв. за подпомагане по СЕПП и на недопустимост на заявените площи за подпомагане.

По делото е установено, че Г. Н. от гр. Сливен е бил регистриран с УРН [номер] в ИСАК - ДФ Земеделие. На 26.04.2018 г. същият е подал Общо заявление за подпомагане вх. № 18792689 (л. 29) по СЕПП и по ЗДП за деклариран един парцел за подпомагане с № 81534-24-33-1 и с площ от 28,62 ха.

На 12.12.2018 г. Министърът на земеделието, храните и горите издал Заповед № РД 46-504, с която одобрил проект за специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, като част от СИЗП, обновен за 2018 г.

С. З. № РД 09-229/01.03.2019 г. Министърът на земеделието, храните и горите (МЗХГ) одобрил окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане (ПДП) за кампания 2018, като част от СИЗП, обновен за 2018 г. чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2018 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на областните и общински структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на слой ПДП, одобрен с предходната заповед (л. 90). Съгласно посочената заповед декларирана за подпомагане от Г. Н. земеделска площ е останала извън слоя ПДП.

С писмо Заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие уведомил Заместник - министъра на земеделието, храните и горите, че за 69 земеделски стопани (посочени в списък) са установени намаления в допустимата за подпомагане площ при изчисление на финансово подпомагане на база проекта на специализиран слой и окончателния слой.

С писмо № 10-810/02.09.2020 г. Заместник - министъра на земеделието, храните и горите уведомил Заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие, че в Д. И. на земеделските парцели е извършен преглед на всички 3185 парцела спрямо предварителния и окончателния слой, като за част от тях се установило, че са били обекти на проверка на място от ТИ, а за друга не е установена разлика спрямо подадените данни в двата слоя за кампания 2018.

На 31.03.2021 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирайки на площи за кампания 2018 г. изх. № 02-200-6500/6857 (л. 74), с което Г. Н. бил уведомен, че за кампания 2018 г. чрез ИСАК, след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните в подаденото заявление за подпомагане се оторизират суми по заявени схеми и мерки, от които по СЕПП, както следва: искана сума 5 601.79 лв., намаления 5 601.79 лв., оторизирана сума в размер на 0 лв. Съгласно съдържанието на уведомителното писмо, изплатената сума по СЕПП на 18.12.2018 г. е 1 589.30 лв., по СЕП - 3 911.60 лв., по ЗДП на 24.04.2019г. - 1 111.75 лв. и по възстановяване от ФД на 02.10.2019 г. 15.66 лв. По делото не е имало спор, че описаните суми са изплатени на Нуков. Този административен акт не бил оспорен от Г. Н. и влязъл в законна сила.

С писмо изх. № 01-6500/2425 от 08.04.2022 г. (л. 67) на основание чл. 26, ал. 1 АПК и чл. 7, параграф 1 и 2 от Регламент 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие уведомил Г. Н. за откриване на производство по издаване на АУПДВ.

На 10.08.2022 г. Заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие е издал спорния АУПДВ.

По делото е прието заключение по СТЕ. Вещото лице е дало заключение, че за кампания 2018 г. оспорващия Нуков е декларирал 1 парцел по СЕПП и по ЗДП с площ от 28,62 ха. С. З. № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министър на земеделието, храните и горите е одобрен окончателния слой ПДП за кампанията, като от заявения от Нуков за подпомагане парцел с № 81534-24-33-1 с декларирана площ 28,54 ха не е включен в окончателния специализиран слой ПДП площ от 19,44 ха. (л. 136).

Първоинстанционният съд е посочил, че вземането на ДФ Земеделие към земеделският стопанин е възникнало въз основа на влязло в сила уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани: на площ за кампания 2018 с изх. № 02-200-6500/6857 от 31.03.2021 г. (л. 74), от което е видно, че исканата сума по СЕПП е в размер на 5 601.79 лв., с приложени намаления в размер на 5 601.79 лв. е оторизирана сума за субсидиране в размер на 0 лв., по СПП искана сума в размер на 3 936.68 лв. оторизирана сума в размер на 0 лв. Съдът е посочил, че от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че недопустимостта за подпомагане на 19,44 ха от парцел № 81534-24-33-1 от декларирана площ 28,62 ха е възприета в Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която заповед е одобрен окончателният слой ПДП за кампания 2018 г., като упоменатият парцел по силата на този акт не е включен в слоя ПДП.

Съдът е посочил, че заповедта на министъра и уведомителното писмо са административните актове, въз основа на които възникват вземанията на ДФ Земеделие - Разплащателна агенция и доколкото същите са влезли в сила и са породили разпоредените правни последици, то в случая е недопустимо извършването на инцидентен контрол за валидност и законосъобразност на същите. Направен е извод, че при наличието на влезли в сила, като необжалвани от заинтересованата засегната страна стабилни административни актове, процесната претенция за възстановяване на получените средства в размер на 5 500.90 лв. се явява последица от горните два административни акта, предвид което е направен извод, че са изпълнени условията за издаване на обжалвания АУПДВ.

Според първоинстанционният съд в АУПДВ са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване. Спазени са, всички съществени административно производствени правила й относимите и приложими материалноправни норми.

С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за материална законосъобразност на оспорения акт.

Решението е неправилно.

В разглеждания случай, както в акта за установяване на публично държавно вземане, така и в останалите документи, съставени в хода на административното производство, не се съдържа посочване на фактическото и правно основание, въз основа на което е прието, че декларираните площи са недопустими за подпомагане по СЕПП.

По делото не е било спорно, че Нуков е декларирал в заявлението си за подпомагане за кампания 2018 г. посочения в АУПДВ парцел. Този парцел е бил включен изцяло в проекта на специализирания слой ПДП за кампания 2018 г., след което на оспорващия е било извършено плащане на първоначално оторизираните суми. От представените по делото доказателства не може да се установи, след като първоначално парцел е бил в проекта на слоя и въз основа на това е осъществено подпомагане, поради каква причина в последствие не е включен в окончателния слой, което води до недължимост на извършеното плащане.

Настоящият състав намира, че извършените проверки за допустимост на площите на процесния парцел са приключили с противоположни констатации относно размера на допустимата за подпомагане площ. Разминаването в констатациите за допустимост на заявената площ на парцела се дължи на действия на административния орган, за които земеделският стопанин не може да бъде отговорен.

Основателни са оплакванията на касатора, че в АУПДВ и Уведомително писмо от 31.03.2021 г. (л. 74) липсва посочване на конкретната причина, поради която в Таблица 1 от писмото са отразени намаления по СЕПП. Не са налични и мотиви, от които да се направи връзка с недопустима площ на парцела, посочен в АУПДВ, която да е довела до намаления на оторизирани суми. Тези обстоятелства обуславят извод, че процесният АУПДВ не съдържа конкретни фактически и правни основания за издаването му, което представлява нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е основание за отмяната му.

Административният съд не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК и не е преценил спазването на чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014), който регламентира възстановяването на неправомерно изплатени суми по СЕПП.

Съгласно чл. 7, параграф 1 от цитирания регламент, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е приложимо. По силата на чл. 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера.

В конкретния случай Г. Н. е декларирал в заявлението си за подпомагане за кампания 2018 г. площи от 28,62 ха. По делото не се твърди и не е установено, че е налице разминаване между декларираните и действителните данни за заявените площи т. е. че е налице неправомерно поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. Не са представени доказателства от административния орган при извършване на втората проверка да е участвало лицето или негов представител.

По делото не са представени и доказателства на земеделския стопанин да са били известни каквито и да било констатации за недопустимост на заявените площи преди получаване на уведомителното писмо от 31.03.2021 г. Няма данни земеделският стопанин да е запознат с конкретните основания за недопустимост на заявените площи, за да се приеме, че за него е очевидна грешката в размера на подпомагането.

От изложеното е видно, че в рамките на 2018 г. административният орган е извършил две проверки за допустимост на площите, които са приключили с противоположни констатации относно размера на допустимата за подпомагане площ. Разминаването в констатациите за допустимост на заявените площи се дължи на действията на административния орган, за които земеделския стопанин не може да бъде държан отговорен. Не може да се приеме, че допусната от органа грешка по допустимостта на площите и в размера на помощта, е била очевидна за дружеството, тъй като няма данни по делото то да е участвало при извършване на втората проверка, въз основа на която е извършена повторната калкулация на финансовото подпомагане. Напротив при оторизиране и изплащане на помощта, на лицето са известни единствено констатациите за допустимост на заявените площи. С оглед на изложеното в разглеждания случай за Г. Н. не е било очевидно дали размерът на изплатената помощ е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от органа при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, поради което изводите на първоинстанционния съд за неговата законосъобразност, са в противоречие с материалния закон. В този смисъл е и формираната съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични случаи, например в решение № 8771 от 11.10.2022 г. постановено по по адм. дело № 5182/2022 г., решение № 15228 от 09.12.2020 г. постановено по адм. дело № 7106/2020 г., решение № 10954 от 13.11.2023 г. постановено по адм. дело № 4406/2023 г. и др.

По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че следва да се постанови отмяна на обжалваното съдебно решение и спорът да се реши по същество, като се отмени акта за установяване на публично държавно вземане.

С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят на касатора в размер на 1 866 лв., от които за първата инстанция разноски в размер на 862 лв. (10 лв. платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 852 лв.), съобразно представен списък на л. 106 от административното дело и в размер на 1 004 лв. ( 44 лв. платена държавна такса и 960 лв. адвокатско възнаграждение), за касационната инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК на л. 28 от касационното дело. И пред двете инстанции са представени доказателства за плащане на претендираните разноски. Възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатския хонорар, направено пред всяка инстанция е неоснователно, тъй като платеното възнаграждение за адвокатска защита е в минималния предвиден от закона размер, съобразно обжалвания материален интерес по делото.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 49 от 06.03.2023 г. постановено по адм. дело № 330 по описа на Административен съд Сливен 2022 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-200-6500/4504#1 от 10.08.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Г. Н., сумата 1 866 (хиляда осемстотин шестдесет и шест) лева, разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА