Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. Н. при секретар А. К. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Г. Г. по административно дело № 3936/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Пловдив против Решение № 121/19.01.2023г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1492/2022г.

С него на основание чл. 177, ал. 2 АПК се обявява нищожността на решение №2153-15-170/13.05.2022г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на С. Т. от гр. Сопот, М. Т. от [населено място] и Т. Т. от [населено място] област Пловдив срещу разпореждане №5104-15-64/5.04.2022г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Пловдив и не е приета за трудова злополука случилото се на 19.01.2018г. с Г. Т. пътно транспортно произшествие, съгласно декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-8/15.01.2019г. по описа на ТП на НОИ Пловдив. Със същото решение се изпраща делото като преписка на Директора на ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне по жалба срещу разпореждане №5104-15-64/5.04.2022г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО, при съблюдаване на дадените със съдебно решение №2194/1.12.2020г. постановено по адм. дело № 1848/2019г. по описа на Административен съд Пловдив указания по тълкуването и прилагането на закона.

Поддържат се доводи в касационната жалба, че при постановяване на решението е нарушен материалния закон, необосновано е, и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Оспорват се мотивите със съображения, че са извършени процесуални действия по изпълнение на съдебно решение № 2194/1.12.2020г. по адм. дело № 1848/2019г. на АС Пловдив.

По касационната жалба е постъпил отговор от ответниците С. Т., М. Т. и Т. Т. чрез адвокатско дружество „Милованови“ - адвокат Г. В. в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Постъпила е касационна жалба и от дружество[Фирма 2] със седалище и адрес на управление в гр. Карлово, чрез собственик, управляващ и представляващ Б. Д., чрез процесуален представител адвокат С. Б. срещу същото решение. Поддържа, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно със съответните последици прогласяване нищожност, алтернативно обезсилване, алтернативно отмяната му и постановяване на ново решение, по съществото на спора, с което бъде оставено в сила като се потвърди решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив.

По така подадената касационна жалба е подаден писмен отговор от Директора на ТП на НОИ Пловдив със съображения, че е неоснователна.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Директорът на ТП на НОИ Пловдив не се явява и не се представлява.

Касационният жалбоподател АМБИ – АБ ЕООД не се представлява.

В съдебно заседание ответниците С. Т., М. Т. и Т. Т. не се представляват.

Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.

Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационните жалби, писмените отговори и становища на страните, обжалваното решение на Административен съд Пловдив, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Т., М. Т., Т. Т., всички чрез адвокат Г. В. от адвокатско дружество Вълев и Лимберов, адвокатска кантора „Милованови“ София против Решение № 2153-15-170/13.05.2022г. на директора на ТП на НОИ Пловдив.

С него се оставя без уважение жалбата им срещу Разпореждане № 5104-15-64/5.04.2022г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО в ТП на НОИ Пловдив.

С последното не се приема злополуката на 19.01.2018г. с Г. Т. за трудова.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна по съображенията, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК.

От приложеното решение № 2194 от 1.12.2020г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1848/2019г. е установил, че с диспозитива се отменя Решение № 2153-15-150/3.06.2019г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и отмененото с него разпореждане № 5104-15-53/5.03.2019г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО и изпратил делото на органа за ново произнасяне съобразно мотивите към на решението.

С тези мотиви съдът е указал кои са неизяснените обстоятелства във връзка с установяването на характера на злополуката с Г. Т. на 19.01.2018г., в обхвата на хипотезата на трудова злополука по чл. 55 и сл. КСО.

В мотивите си съдът по сега обжалваното решение е установил, че няма изпълнение на тези указания на съда, което в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК е нищожно решение, поради което е прогласил нищожността и изпратил делото на органа като преписка за ново произнасяне.

Решението е валидно и допустимо с оглед съставения протокол и съдебно решение, съдържащи изискуемите реквизити и съдържание. Същото е допустимо по предмета си на оспорване на административни актове в обхвата на АПК.

Така постановеното решение е правилно.

Предмет на спора в административното производство е характера на злополуката, станала на 19.01.2018г. с Г. Т., със смъртен изход при пътнотранспортно произшествие, който е бил в трудови правоотношения с работодател касатора АМБИ – АБ ЕООД.

При фактическа обстановка, че произшествието е станало по обичайния път за работа от жилището/жилищата на пострадалия към мястото на работа е спорен въпросът за приравняване на злополуката с трудова или не, при констатации, че до началото на работното време има около два часа, което е в повече от необходимото време за пристигане. При това е възникнал като спорен фактически въпрос пряко и само към към работното място ли е тръгнал пострадалият, или само по ранното тръгване следва да се вземе предвид при квалификацията на поведението му като отиване на работа.

В отменителното решение № 2194/1.12.2020г. по адм. дело № 1848/2019г. съдът е дал указания за изясняване на тези обстоятелства, като съществени за изхода на спора.

Правилно съдът в обжалваното сега решение е приел, че указанията не са били изпълнени. Тези указания са дадени в мотивите, към които съдът е препратил с диспозитива си, поради което мотивите са част от решението и като такива са задължителни за органа, и неизпълнението им в хипотезата на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК води до нищожност на административния акт.

Като пример за неизпълнението на решението на съда е, че органът се е позовал на обяснения на Т. А., колега на пострадалия Г. Т..

Видно от тези обяснения, приложени на л.88 от делото се установява, че те са дадени като сведения до управителя на АМБИ АБ ЕООД, в тях се посочва, че са дадени по повод трагичния инцидент на 19.01.2018г. с Г. Т..

Тези сведения по чл. 39 АПК се дават по реда и във формата по чл. 44 АПК за да бъдат годни доказателства в административното и съдебно производство. В случая нито процедурата по чл. 44 АПК е спазена, нито редът за даването им, нито е предупредено лицето, че може да бъде призовано като свидетел в съда. Независимо от това нарушение, органът се позовал на тези сведения в първоначалния им вид на шеста страница от решението си, относно съществен факт от значение за разрешаването на спора. Това е именно факта има ли отклонение от обичайния маршрут на пострадалия при отиването му към работното място значително преди началото на работа.

Този пример е достатъчен, за да се приеме, че няма изпълнение на указанията на съда, да се установят всички факти от значение за разрешаване на спора и доказателствата с предвидените средства по АПК за установяване на фактите, след което при обсъждането им да се изведат правните изводи относно характера на злополуката с Г. Т. на 19.01.1.2018г.

При тези съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121 от 19.01.2023г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1492/2022г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА