Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 3943/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Д. М.,[ЕГН] от гр.Карлово,[улица] против Решение № 208 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 2542 по описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Решение № 2153-15-304/26.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив.

Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се върне като преписка за ново решаване от административния орган.В. с. з. не явява и не се представлява.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор, чрез юрисконсулт Панов, оспорва касационната жалба изцяло и излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. М. против Решение № 2153-15-304/26.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер] от 26.05.2021 г. на Р. П. осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но в размер, който не отговаря на очакванията му.

Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното:

Въз основа на подадено от касатора заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.9А КСО,същият е избрал за целите на изчисляването на пенсията осигурителният доход за период от три последователни години, както следва- 01.01.1990 до 31.12.1992 или 01.10.1982 до 30.09.1985г.Представил е изискуемите се документи по НПОС,като след изискване от пенсионния орган на допълнителни данни,Митов е декларирал, че няма осигурителна книжка за периода 02.08.1993 31.12.2006 и не се е осигурявал в този период.Изискани са и данни от компетентната осигурителна институция в Обединеното кралство, които са издали необходимите формуляри съгласно Регламент 883/2004, удостоверяващи осигурителен стаж там за периода 01.12.2007-31.12.2018.Тъй като за същия период спрямо Митов има отразяване и в осигурителната му книжка като самоосигуряващо се лице е поискано касаторът да определи приложимото законодателство - българско или английско към този осигурителен период.Определено е британското законодателство.В крайна сметка на Митов е зачетен към датата на подаване на заявлението осигурителен стаж от 20 г 09 мес и 26 дни трета категория труд, от Великобритания 15г,04 мес и 28 дни и навършена възраст от [възраст].Уведомен е, че не му достига стаж от 2 год 05 мес и 6 дни, като му е дадена възможност да внесе сумата от 3758,04лв за липсващите осигурителни вноски, което и лицето надлежно е направило.Същевременно спрямо касатора е установено разминаване във вписаните данни в трудовата му книжка досежно осигурителите АБА АД Карлово за периода 01.07.1994-30.12.1995г и Бианки АД за периода 01.01.1996-31.12.1996 и е изискано представянето на УП-2 от тези две дружества, за което същият е уведомил органите на ТП на НАП-Пловдив, че е в невъзможност да стори това.При тази фактическа обстановка административният орган е издал разпореждането си от 26.05.2021г, с което на Митов е отпусната ПОСВ на осн. чл.68 ал.1-2 КСО вр. 22ц ал.1 ПЗР на КСО при параметри навършена вързраст към 31.01.2019г- [възраст], осигурителен стаж трета категория 20 г 09 мес 26 дни, осигурителен стаж по чл.9а ал.2 КСО 2 год,5 мес и 6 дни и осигурителен стаж в чужбина 15 г 4 мес и 28 дни.Определен е индивидуален коефицент 1,306,като е приет, че този коефициент е по благоприятен на осн. 22 ц ал.1 ПЗР на КСО.В провелото се обжалване по административен ред,Директорът на ТП на НОИ Пловдив отхвърлил жалбата на Митов.

В рамките на първоинстанционното съдебно производство е разпитани свидетели и е допусната съдебно счетоводна експертиза. Заключението на експерта и показанията на свидетелите са кредитирани, но не променят крайният извод на съда за законосъобразност на административния акт.

Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му.

Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им.

Събраните доказателства по делото категорично сочат, че към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия- 31.01.2019г., касаторът е имал навършена възраст [възраст] и е отговарял на изискването на чл.68, ал.3 КСО за навършена възраст, но за придобиване право и отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде доказано и наличието на втората кумулативна предпоставка наличие на осигурителен стаж в размер на 38 години 2 мес.Именно поради обстоятеството, че в заявлението си касаторът е поискал отпускането на ЛПОСВ по реда на чл.9А КСО,като очевидно е приел да извърши заплащане на осигурителен стаж по реда на чл.9а ал.2 за 2 г 5 мес и 6 дни, колкото е бил и недостигащият му период, за да му бъде отпусната пенсия за ОСВ.Ето защо и оплакването му в касационната жалба, че органът следвало да прецени дали става въпрос за зачитане на стаж по ал.1 или по ал.2 на чл.9А КСО е явно необосновано и същият сам с поведението си чрез заплащане на недостигащият стаж е приел реда по ал.2 на чл.9А КСО.Доводът му, че в периода 04.10.2015-31.12.2015г е налице осигурителен стаж, както в България като самоосигуряващо се лице, така и във Великобритания като наето лице не кореспондира с разпоредбата на чл.6 от Регламент 883/2004,както и с изразената воля от лицето, че за периода от време на зачитането на осигурителни права във Великобритания е приложимо именно законодателството на тази страна.В тази насока и съобразявайки заключението на ССЕ правилно съставът на АС-Пловдив е приел, че прибавянето на този стаж има значение само досежно правото на пенсия и евентуално намаляване на дължимите осигурителни вноски за недостигащия стаж, но не и по отношение на нейния размер.

Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В тази връзка правилно спрямо касаторът е определен и индивидуалният коефициент, приложим към конкретния размер на пенсията му.Очевидно е, че в рамките на административното производство, а впоследствие и при проведеното съдебно производство касаторът не е представил еднозначни документи под формата на УП-2,които да удостоверяват възнагражденията му и периода на осигуряването при осигурителите АБА АД и Бианки АД.Представените от него документи са страдали от недостатъци, констатирани първо от административния орган, а в последствие от първоинстанционния съдебен състав, при надлежно заявено оспорване на частните диспозитивни документи от ответника по касация, поради което и на практика липсват категорични доказателства за осигурителния доход в периода 01.07.1994-30.06.1997г.Ако подобен вид документи бъдат открити, както това е било представено за друго лице, разпитано като свидетел, но които не могат да се ползват за позитивен отговор на поставания по горе правен въпрос, то това ще даде възможност на касатора за производство за преразглеждане на размера, определен за неговата ЛПОСВ по реда на чл.99 и сл. КСО. Ето защо и правилно съставът на АС-Пловдив е приел, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.40 ал.7 НПОС.В тази насока изчисляването на индивидуалният коефициент е изчислен по най-благоприятния за касатора начин - чл.70 ал.4-7, ал.10 т.1 и ал.11 КСО съгласно правилото на 22ц ал.1 ПЗР на КСО.Изчислението, извършено от административния орган се подкрепя и от заключението на ССЕ,която разглеждайки различните варианти пред правното положение на касатора е извела извод за правилно изчисление на най-благоприятния вариант за касатора, което е споделено и от първоинстанционния съд.

С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд Пловдив е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер от 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 208 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 2542 по описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Д. М.,[ЕГН] от гр.Карлово,[улица] да заплати на ТП на НОИ - Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ