Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 3956/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) – Разград на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, чрез юрк. Л. Ж., против решение № 14/28.02.2023 г., постановено по адм. дело № 150/2022 г. по описа на Административен съд – Силистра. С него по жалба на М. Р., [ЕГН], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 19/112/09847/3/01/04/03 с изх. № 01-170-6500/611#25 от 02.08.2022 г., издаден от директора на ОД - Разград на ДФ „Земеделие“ и ответникът е осъден да заплати разноски по делото в общ размер на 2 110 лв.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва като неправилен с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че в настоящия случай административният орган е издал правилно АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а не решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Съгласно развитите аргументи, спорът по делото е дали ползвателят на помощта поддържа достигнатия икономически размер на стопанството си, за който е получено окончателно плащане. Процесното административно производство е образувано за нарушения на разпоредбите на Наредба № 8/03.04.2008 г., а не на критериите за допустимост. Отправя искане за отмяна на оспореното съдебно решение и оставяне в сила на АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса за касационно обжалване и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатското възнаграждение от ответната страна.

Ответникът – М. Р., редовно уведомен, не се представлява и не представя отговор по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд – Силистра е бил АУПДВ № 19/112/09847/3/01/04/03 с изх. № 01-170-6500/611#25 от 02.08.2022 г., издаден от директора на ОД – Разград на ДФ „Земеделие“, с който от М. Р. на основание чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г., е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 571,59 лв., представляващо сумата, получена като финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007- 2013 г., намалена с погасени 320,41 лв.

След като е разгледал съображенията на страните по делото решаващият съд е извършил задължителната проверка по валидността на акта. С оглед на представените доказателства (заповед № ОЗ-РД/1759/21.06.2021 г.) и разпоредбите на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП е потвърдено издаването на АУПДВ компетентен орган в хипотезата на делегирани правомощия.

Според фактическите констатации в обжалваното решение, на 16.05.2014 г. между ДФЗ и жалбоподателя е сключен договор № 19/112/09847, въз основа на представени документи по одобрен проект, с който е била предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за период от 5 г., считано от датата на подписване на договора. Ползвателят на помощта се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в приложение 1 и 2 за срок от 4 години и 6 месеца от подписването на договора. Параметрите в бизнес плана и на поетите ангажименти от М. Р. са посочени подробно в констативната част на решението. Същият е бил регистриран като земеделски стопанин на 04.10.2013 г. и е подновявал регистрацията си ежегодно до 15.06.2020 г., което е установено от представената справка от ОД – гр. Силистра. При извършените проверки на място от експерти при РА-ДФЗ през 2018 г. и 2019 г. са констатирани липса на отглежданите животни - калифорнийски червеи и размер на стопанството от 0 ИЕ, съответно основания за Фонда да изисква връщане на платените суми съгласно р. IV, т. 4.8, б. “е“ и б.“ж“ от договор 19/112/09847 от 16.05.2014 г. Подробни данни за издадените предходни АУПДВ от 19.04.2019 г. и от 07.10.2020 г. на жалбоподателя се съдържат в адм. дела № 119/2019 г. и № 229/2020 г. по описа на АС – Силистра. С решения на ВАС, съответно № 9618/15.07.2020 г. по адм. дело № 4577/2020 г. и № 801/31.01.2022 г. по адм. дело № 5386/21 г., е потвърдена нищожността, респ. отмяната на двата АУПДВ.

Производството по издаване на нов АУПДВ при същите обстоятелства е било открито с писмо изх. № 01-170-6500/611#21 от 11.03.2022 г. и на жалбоподателя е била предоставена възможност да изрази възражения по направените констатации. За да отмени АУПДВ решаващият съд е достигнал до извод за допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. В случая актът безспорно е издаден след изменението в нормативната уредба, но законодателят не е предоставил право на преценка относно реда за определяне на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. С оглед на доказателствата по делото съдът е направил извод за неизпълнение от страна на жалбоподателя на заложените в одобрения бизнес план показатели - не е поддържан икономическият размер на стопанството, за който е получено второто плащане, както и не са изпълнени основните дейности и цели в бизнес плана, по-конкретно „увеличаване броя на животните в стопанството“. Въз основа на извода за наличието на предпоставките за установяване на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и правилото на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, съдът е обосновал, че материалноправните основания и реда за издаване на АУПДВ са дадени в условията на евентуалност спрямо решението за налагане на финансова корекция по ЗУСЕФСУ. Съдебното заключение е за наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК, предвид допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваното решение на Административен съд – Силистра е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на установената фактическа обстановка и в съответствие със събраните доказателства по делото първоинстанционният съд правилно и обосновано е отменил процесния АУПДВ поради неспазване на реда за налагане на финансовата корекция.

Между страните не е налице спор по отношение на релевантните за разрешаването на спора факти. Дължимостта на финансовата помощ е съгласно условията на договор 19/112/09847 от 16.05.2014 г. Срокът на изпълнение на ангажиментите от страна на земеделския стопанин е пет години, но и при двете обсъдени от съда хипотези (5 години от сключването на договора или 3 години от датата на подаване на заявката за второто плащане), мониторинговият период е бил изтекъл към момента на откриване на производството по издаване на процесния АУПДВ от 02.08.2022 г. Констатациите в АУПДВ за неизпълнение на поетите ангажименти касаят липсата на отглежданите животни - калифорнийски червеи и размер на стопанството от 0 ИЕ, съответно основания за Фонда да изисква връщане на платените суми съгласно р. IV, т. 4.8, б. “е“ и б.“ж“ от сключения договор.

Основното оплакване, поради което касаторът не споделя заключението на първоинстанционния съд, е свързано тезата за неизпълнение на договорните задължения в случая, представляващи основание по чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. В касационната жалба се изтъква още, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана несъмнено представлява неизпълнение на одобрените индикатори и основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Последващата аргументация на защитната позиция е по същество за доказаност на обстоятелствата и неизпълнението на задължението на М. Р. да поддържа не по-малък икономически размер на стопанството от този, за който е получено второто плащане при сключване на договора от 16.05.2014 г. – т. 4.8, б. „е“.

Наведените оплаквания са неоснователни. Касаторът не държи сметка за фактите по казуса в тяхната съвкупност и констатациите в АУПДВ. Решаващият съд е изложил и мотиви за резултатите от извършените проверки и установените нарушения, но единствено доколкото това е необходимо за преценката относно реда за издаване на решение по ЗУСЕФСУ или на АУПДВ. Независимо от общата продължителност на производството и опитите за издаване на законосъобразен акт, в крайна сметка директорът на ОД – Разград на ДФ „Земеделие“ не е съобразил действащите изисквания на нормативната уредба и при третия по ред, процесен АУПДВ. Последното от своя страна води до неговата незаконосъобразност.

С измененията и допълненията с ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., в чл. 27 ЗПЗП се създават нови алинеи 6-9, като съгласно първата от тях: дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съответната редакция на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (ДВ бр. 51 от 2019 г.) предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК.

Както правилно е акцентирал първоинстанционният съд, хипотезите на издаване на двата различни акта са регламентирани в условията на евентуалност, а не на алтернативност, т. е. АУПДВ може да бъде издаден само при положение, че не са налице предпоставките за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Това положение е трайно възприето в актуалната към настоящия момент практика на ВАС. При откриването на процесното производство по издаване на АУПДВ директорът на ОД – Разград на ДФ „Земеделие“ е бил длъжен да извърши преценка за наличието на материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, и само ако приеме, че същите са изключени несъмнено, да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. В оспорения акт не са обсъдени и/или изложени съображения в тази насока, доколкото е приложен изцяло механичният подход при издаването на втория АУПДВ от 07.10.2020 г. (вж. решение № 801/31.01.2022 г. по адм. дело № 5386/21 г. на ВАС).

След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на АУПДВ.

При този изход на спора ответникът по касация има право на деловодни разноски. Поради липсата на претенция в тази насока такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14/28.02.2023 г., постановено по адм. дело № 150/2022 г. по описа на Административен съд – Силистра.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА