Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 4040/2023 г.
Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Ню П. К. ЕООД – гр. София срещу Решение № 1048 от 20.02.2023 г., постановено по адм. д. № 638/2022 г. по описа на Административен съд - София град.
Касаторът твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от управителя на дружеството М. Р., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно в хода по същество.
Ответникът, Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не изпраща представител, но депозира писмена молба, в която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил изцяло предявения от „Ню П. К. ЕООД – гр. София иск срещу Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи, изчислени в размер на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху забавеното плащане по подадени заявки за плащане, в общ размер на 115 160.62 лв., претърпени в резултат от отменените като незаконосъобразни Заповед за спиране № 03-РД/2472 от 13.08.2020 г. и Заповед за спиране № 03-РД/1718 от 10.06.2021 г. на директора на ДФЗ, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2022 г. до окончателното му плащане.
За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че макар да е безспорно наличието на отменени като незаконосъобразни административни актове – цитираните по-горе заповеди за спиране на административното производство по оторизиране на заявки за плащане с идентификационен № 01/22/081119/97583 от 02.01.2020г. за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., № 02/22/081119/97583 от 02.01.2020 г. за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г., № 03/22/081119/97583 от 10.02.2020 г. за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г., № 04/22/081119/97583 от 02.03.2020 г. за периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г., № 05/22/081119/97583 от 10.04.2020 г. за периода 01.03.2020 г. – 31.03.2020 г., № 06/22/081119/97583 от 26.05.2020 г. за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., № 01/22/181019/97518 от 02.01.2020 г. за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., № 02/22/181019/97518 от 02.01.2020 г. за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г., № 03/22/181019/97518 от 10.02.2020 г. за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г., № 04/22/181019/97518 от 02.03.2020 г. за периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г., № 05/22/181019/97518 от 10.04.2020 г. за периода 01.03.2020 г. – 31.03.2020 г., № 06/22/181019/97518 от 26.05.2020 г. за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. за учебната 2019/2020 г., то не са налице реално настъпили имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отменените актове.
Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Правилно АССГ е приел, че част от претендираните вреди не са законна лихва върху дължимо по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение, а са пропусната полза, съставляваща забавено плащане на дължимо парично вземане, изчислена като размер съобразно законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Неправилно АССГ е заключил, че макар да са налице отменени по съдебен ред като незаконосъобразни административни актове по чл. 54 от АПК - Заповеди за спиране на административното производство по одобряване или не на подадената заявка за плащане, същите не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със забавеното оторизиране на заявените суми. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ /Наредбата/ административният орган дължи произнасяне по същество в тримесечен срок от подаване на заявката за плащане . По делото не се спори, че в конкретния случай заявки за плащане с идентификационен № 01/22/081119/97583 от 02.01.2020г. за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., № 02/22/081119/97583 от 02.01.2020 г. за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г., № 03/22/081119/97583 от 10.02.2020 г. за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г., № 04/22/081119/97583 от 02.03.2020 г. за периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г., № 05/22/081119/97583 от 10.04.2020 г. за периода 01.03.2020 г. – 31.03.2020 г., № 06/22/081119/97583 от 26.05.2020 г. за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., № 01/22/181019/97518 от 02.01.2020 г. за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., № 02/22/181019/97518 от 02.01.2020 г. за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г., № 03/22/181019/97518 от 10.02.2020 г. за периода 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г., № 04/22/181019/97518 от 02.03.2020 г. за периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г., № 05/22/181019/97518 от 10.04.2020 г. за периода 01.03.2020 г. – 31.03.2020 г., № 06/22/181019/97518 от 26.05.2020 г. за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. са подадени до ДФЗ на съответните дати, поради което оторизираните от административния орган суми по заявките е следвало да бъдат изплатени най-късно до 02.04.2020 г., 10.05.2020 г., 02.06.2020 г., 10.07.2020 г. и 26.08.2020 г. Вместо това оторизираните по тези заявки суми са платени на ищцовото дружество едва на 06.08.2021 г., като забавата в оторизирането и плащането им се дължи на постановените, но отменени впоследствие като незаконосъобразни Заповед за спиране № 03-РД/2472 от 13.08.2020 г. и Заповед за спиране № 03-РД/1718 от 10.06.2021 г. на директора на ДФЗ.
Като е приел, че тази искова претенция е неоснователна и е отхвърлил същата, АССГ е постановил неправилно решение, при което са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които от своя страна водят и до противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби. Съдебното решение по отношение т.1 от исковата претенция / индивидуализирана като изменение на иска по чл.214 от ГПК с определение от с. з.,проведено на 03.11.2022г. /следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по същество, с което да осъди ДФЗ да заплати на „Ню П. К. ЕООД – гр.София претендираната сума от 30 021,35 лв., изчислена въз основа на изготвената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, съставляваща обезщетение за пропуснати ползи от забавеното плащане на сумата от общо 253 487,78 лв. по подадените заявки за плащане за възстановяване на разходи, претърпени в периодите 02.04.2020 г. – 06.08.2021 г., 10.05.2020 г. – 06.08.2021 г., 02.06.2020 г. – 06.08.2021 г., 10.07.2020 г. – 06.08.2021 г. и 26.08.2020 г. – 06.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
По отношение на останалите претендирани имуществени вреди законосъобразно е заключението на съда, че не е доказана причинно-следствената връзка между незаконосъобразните заповеди на изпълнителния директор на ДФЗ и имущественото състояние на дружеството. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ правни съображения в тази насока, поради което не намира за необходимо приповтарянето им и препраща изцяло към тях в съответствие с правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.
Стъпвайки на развитите от АССГ решаващи мотиви за отхвърляне на тези искови претенции, ВАС, трето отделение намира за необходимо да подчертае, че, дори да се приеме реално настъпване за дружеството на имуществени загуби от вида на твърдените, то същите не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените актове. Задълженията за плащане на лизинговите вноски и погасителни вноски по банков кредит са резултат от сключените от ищцовото дружество договори, като невнасянето им в срок не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с много по-късно издадените Заповед за спиране № 03-РД/2472 от 13.08.2020 г. и Заповед за спиране № 03-РД/1718 от 10.06.2021 г. на директора на ДФЗ. По делото не са ангажирани доказателства направените разходи за разноски по изпълнителните дела да са настъпили в следствие на забавеното плащане по цитираните по-горе заявки.
По изложените по-горе съображения съдебно решение в частта по т.2,3,4,5 и 6 от исковата претенция / индивидуализирана като изменение на иска по чл.214 от ГПК с определение от с. з.,проведено на 03.11.2022г. / е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, касационният жалбоподател има право на направените от него пред двете съдебни инстанции разноски, които са доказани за сумата от 1837,50 лв. - платени държавни такси за двете съдебни инстанции и възнаграждения за вещо лице.
С оглед гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 и чл. 221, ал.2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1048 от 20.02.2023 г., постановено по адм. д. № 638/2022 г. по описа на Административен съд - София град, в частта му, в която предявеният от „Ню П. К. ЕООД – гр. София срещу Държавен фонд „Земеделие“ иск за обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от забавеното плащане на сумата от общо 253 487,78 лв. по подадените заявки за плащане за възстановяване на разходи, претърпени в периодите 02.04.2020 г. – 06.08.2021 г., 10.05.2020 г. – 06.08.2021 г., 02.06.2020 г. – 06.08.2021 г., 10.07.2020 г. – 06.08.2021 г. и 26.08.2020 г. – 06.08.2021 г, изчислено в размер, равен на законната лихва върху главницата, е отхвърлен за сумата от 30 021,35 (тридесет хиляди и двадесет и един лева и 35 стотинки) лв. И, ВМЕСТО НЕГО,ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София да заплати на „Ню П. К. ЕООД – гр.София, [ЕИК] сумата от 30 021,35 (тридесет хиляди и двадесет и един лева и 35 стотинки) лв., съставляваща обезщетение за пропуснати ползи от забавеното плащане на сумата от общо 253 487,78 лв. по подадените заявки за плащане за възстановяване на разходи, претърпени в периодите 02.04.2020 г. – 06.08.2021 г., 10.05.2020 г. – 06.08.2021 г., 02.06.2020 г. – 06.08.2021 г., 10.07.2020 г. – 06.08.2021 г. и 26.08.2020 г. – 06.08.2021 г., изчислено в размер, равен на законната лихва върху главницата, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1048 от 20.02.2023 г., постановено по адм. д. № 638/2022 г. по описа на Административен съд - София град в останалата му част.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София да заплати на „Ню П. К. ЕООД – гр.София, [ЕИК] съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 1837,50 (хиляда осемстотин тридесет и седем лева и 50 стотинки) лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА
секретар:
Членове:
/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА