Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 4011 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 1466 от 07.03. 2023 г. по адм. дело № 2118/ 2022 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № РА- 30-638 от 07.09.2021 г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо в частта, в която заповедта е отменена и по отношение на ДП „Югозападно държавно предприятие“ – Благоевград, лице, което не е оспорило административния акт. По същество излага съображения, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена, а в частта в която заповедта е отменена по отношение на ДП „Югозападно държавно предприятие“ – Благоевград съдебният акт да бъде обезсилен.

Ответниците ТП „Държавно горско стопанство София“ и И. П. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. О. П. претендира и направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на административния съд е допустимо. Производството е образувано по жалба, подадена в срок против подлежащ на оспорване административен акт, от лице с правен интерес от оспорването. Поради конститутивния си характер обжалваното решение има действие по отношение на всички, включително и за лицата, които не са участвали по делото съгласно чл. 177, ал. 1 изр. 2 АПК, поради което доводът за частична недопустимост на съдебния акт е неоснователен.

Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Административният съд правилно приема, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт №2021-22/ 09.06.2021 г., с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. В констативния акт и в обжалваната заповед незаконният строеж е описан като масивна пристройка към хижа „Преспа“, изградена в ПИ с идентификатор 68134.2097.123 по КККР на гр. София, която се ползва за лятна кухня. Посочено е, че строежът е с размери 11.00 м./ 4.00 м и височина 3,004,45 м., с дървена конструкция и двускатен покрив, покрит с битумни керемиди. Същевременно констатациите в заповедта не съответстват на фактическото положение, установено от събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице Костов по допусната съдебно - техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, се установява, че нареденият за премахване обект всъщност представлява навес с метална конструкция и местоположение и параметри, които се различават от посочените в заповедта размери на наредения за премахване строеж. При тези несъответствия, както административният съд правилно приема, оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в противоречие с чл. 35 АПК не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, сред които точното местоположение и конкретните конструктивни характеристики и размери на наредения за премахване обект са особено съществени. Допълнително следва да се посочи, че по този начин е нарушено и правото на защита на адресатите, които при допуснатите от административния орган неясноти при описанието на обекта, не могат да изградят защитна теза.

Заключението на административния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед също се споделя от настоящата инстанция.

Както първоинстанционният съд правилно приема адресатът на административния акт ТП „Държавно горско стопанство София“ не е сред лицата, които следва да отговарят за премахване на незаконния строеж. Същият не попада в хипотезите на чл. 225, ал. 6 ЗУТ, а освен това не е собственик на имота, лице с учредено право на строеж или такова, което има право да строи в чужд имот по силата на закон (арг. чл. 161, ал. 1 ЗУТ).

Допълнително следва да се посочи, че точното индивидуализиране и конкретно описание на наредения за премахване строеж е основна предпоставка при преценката за съответствието на заповедта с материалния закон. В случая с оглед допуснатите и посочени по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила заповедта се явява и незаконосъобразна, тъй като обект с конструктивните характеристики, параметри и местоположение на наредения за премахване строеж, фактически не е установен.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл не са изложени в касационната жалба.

Решението е постановено след обсъждане на доводите на страните и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, като правните изводи са мотивирани.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция от страна на ответника И. П. (пълномощно, договор за правна защита и съдействие, фактура) Столична община следва да бъде осъдена да му заплати сумата 1560.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1466 от 07.03.2023 г. по адм. дело № 2118/2022 г. на Административен съд София –град.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, [улица]да заплати на И. П., [ЕГН] сумата 1560.00 (хиляда петстотин и шейсет) лева, разноски по делото в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА