Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. А. Членове: ВЕСЕЛА А. Й. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Н. П. Х. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 4026 / 2023 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Румъния-България 2014 – 2020 г.“ (НО на ПТГСИРБ), чрез пълномощника юрисконсулт Л. Л., против решение № 49/06.02.2023 г., постановено по адм. д. № 977/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменено издаденото от него решение № РД-02-14-1099/14.11.2022 г., за определяне на финансова корекция и на О. Ч. бряг и са присъдени разноски.
Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено. Счита, че в атакуваното съдебно решение липсват мотиви за становищата на страните, установените факти и доказателства, като са неясни и изводите на съда. Освен това решението съдържа грешки, като неправилно е посочен размерът на определената финансова корекция, в мотивите си съдът е записал, че жалбата е неоснователна, а с диспозитива я е уважил с постановена отмяна на оспорения акт. Намира, че съдът не е разбрал същността на първата констатирана нередност. Тя не е свързана с обстоятелството, че възложителят не е определил вида на документите, чрез които ще се доказва определеният от него критерий за подбор, а че той изобщо не е предвидил към списъка на ръководния персонал да се представят документи доказващи професионалната компетентност, въпреки изричното изискване на чл. 64, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). По отношение втората нередност заявява, че тя не касае промяна в офертата на участника, а че възложителят е променил първоначално определения от него критерий за подбор, изискващ участникът да предложи екип от експерти с определен специфичен опит, като е определил за изпълнител участник, който не отговаря на критерия за подбор, защото за част от предложените от него експерти не се удостоверява да имат специфичен опит – нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 1 , ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). Във връзка с третата нередност заявява, че съдът не е изложил никакви мотиви, а само е цитирал правни норми, съдебна практика и неотносими факти. За четвъртата нередност счита, че неправилно са били възприети аргументите на възложителя, че е дал възможност на участниците да преценят коя от трите форми на гаранция ще представят при евентуално сключване на договора. Всъщност той ги е задължил да направят избор за вида на гаранция още на етапа на подаване на офертата, като е изискал от тях да посочат избрания вид в ценовото предложение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в посочен размер. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна.
Ответникът по касация – О. Ч. бряг, чрез пълномощниците адвокати Д. Б.-Ганева и А. З., в представения писмен отговор, пред съда и в писмената защита, оспорва касационната жалба по изложени съображения. Иска присъждане на разноски по представен нарочен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
С оспореното пред Административен съд Плевен решение № РД-02-14-1099/14.11.2022 г., ръководителят на НО на ПТГСИРБ е определил на О. Ч. бряг финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи по договор за изпълнение на обществена поръчка № 98-00-520 от 21.12.2020 г. (допустими разходи без собствен принос на бенефициера – 5 607 816,38 лв. с ДДС), сключен с изпълнител ДЗЗД „Червен бряг 2020“ (участници „Виагруп“ ЕООД и „Инфраконструкт“ ООД) на стойност 4 768 600,00 лв. без ДДС/5 722 32,00 лв. с ДДС, за четири нарушения, както следва:
1. На чл. 59, ал. 5, вр. чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 9.1, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности – липса на публикуване в обявлението за обществена поръчка на критериите за подбор.
2. На чл. 107, ал. 1, вр. чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности – сключен договор с изпълнител, който не съответства на предварително обявените условия.
3. На чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 и ал. 6 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 3 от Закона за камарата на строителите (ЗКС), нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности – използване на ограничителен критерий за подбор.
4. На чл. 2, ал. 2, вр. чл. 111, ал. 7 от ЗОП, нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности – използване на ограничително основание за отстраняване.
Първоинстанционният съд е установил, че на 24.04.2019 г. между О. Ч. бряг и ръководителя на НО на ПТГСИРБ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект „По-добра връзка на Александрия и Червен бряг към TEN-T мрежата“. На 04.03.2020 г. кметът на общината открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на инженеринг (изготвяне на инвестиционен проект фаза „работен“, авторски надзор и строителство) на обект: Рехабилитация на общински път PVN 1187 (Червен бряг-Чомаковци-Девенци-Телиш от км. 8+500 до км. 16+500) по проекта с прогнозна стойност 4 779 342,66 лв. без ДДС. В резултат на поръчката бил сключен договорът под № 98-00-520/21.12.2020 г. с ДЗЗД „Червен бряг 2020“ на стойност 4 768 600,00 лв. без ДДС/5 722 32,00 лв. с ДДС.
С уведомление за съмнение за нередност по проекта, на О. Ч. бряг било указано от ръководителя на НО на ПТГСИРБ, че след извършена проверка на документацията по поръчката са били установени гореописаните четири нарушения. Уведомлението било оспорено чрез писмено възражение от кмета на общината.
Последвало издаването на процесното решение № РД-02-14-1099/14.11.2022 г. от ръководителя на НО, с което след подробно обсъждане на установените в хода на проверката факти, приложимите норми и възраженията на О. Ч. бряг, било прието наличието на четирите нарушения и определена финансова корекция в посочения размер.
От фактическа страна било установено по отношение на първото нарушение, че в обявлението за поръчката са посочени минимални изисквания към определените критерии за подбор на екипа експерти от ръководен инженерно-технически състав – да притежават съответно образование, правоспособност и специфичен професионален опит. Възложителят не е предвидил представянето на документи чрез които тези обстоятелства ще бъдат доказани, а единствено, че преди сключването на договора за обществена поръчка ще изисква участника определен за изпълнител, да представи списък на ръководния инженерно-технически състав, в който е посочена професионалната компетентност на лицата.
По второто нарушение било прието, че за нито един от експертите за които възложителят е поставил изискване за специфичен опит, не е доказано съответствие с поставените изисквания. Не е изискал от участника определен за изпълнител, да представи документи доказващи този опит, а изпълнителят е представил само доказателства за образованието и правоспособността на експертите, поради което е следвало да бъде отстранен на основание чл. 107, ал. 1 от ЗОП.
При третото нарушение ръководителят на НО е установил, че възложителят е поставил изискване участникът да има регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Камарата на строителите, за изпълнение на строежи на минимум втора група, трета категория или да притежават еквивалентна такава регистрация в професионален, или търговски регистър в държавата в която са установени – за участниците чуждестранни лица. Уточнено е, че в случай на обединение, изискването се отнася до участника, който ще изпълнява строителството. С оглед начина по който е формулиран този критерий за подбор е преценено, че на практика е изискано от всеки член на обединението извършващ строителство, да е регистриран в ЦПРС. Това ограничава възможността за участие на субекти, които нямат такава регистрация, но имат право да участват в строителството с регистрирано лице на основание чл. 3, ал. 3 от ЗКС.
По отношение на четвъртото нарушение органът е отчел, че в образеца на ценовото предложение възложителят е заложил предварително изискване участниците да изберат формата на гаранцията за изпълнение на договора – парична сума, банкова гаранция, застраховка. Това е в пряко нарушение на чл. 111, ал.7 от ЗОП, предвиждащ формата на гаранцията да бъде избрана едва от участника определен за изпълнител.
Административният съд Плевен е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон по отношение и на четирите установени нарушения.
Досежно нарушението по чл. 59, ал. 5, вр. чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП съдът е изложил съдържанието на приложимите норми и е преценил, че при установените от проверката факти не е налице съставомерност на нарушението по тях. Чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗОП изисква за доказване на техническите и професионалните способности на кандидатите или участниците, да се представят списък на персонала, който ще изпълнява поръчката, и/или на членовете на ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението, както и документи, които доказват професионална компетентност на лицата. Посочено е, че спазването на това правило е гарантирано с предвиждането в чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП като предпоставка за сключването на договор за обществена поръчка, представянето на документи удостоверяващи съответствието на избрания вече за изпълнител участник с критериите за подбор и липсата на основания за неговото отстраняване. Не е споделено виждането на органа, че за възложителя съществува задължение да определи вида на документите, доказващи наличие на професионална компетентност от списъка по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП още в началния етап на процедурата. Всички обстоятелства, посочени в техническото предложение имат само декларативен характер и едва на един по-късен етап, след сключване на договора и в хода на изпълнението му, следва да бъде представена пълна документация, представляваща доказателство за наличието на професионална компетентност у персонала. Съдът се е позовал на чл. 59 от Директива 2014/24/ЕС, транспониран в чл. 67, ал. 1 ЗОП и предвиждащ, че единният европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) е лична декларация на икономическия оператор като предварително доказателство вместо издадени от публични органи или от трети лица удостоверения, потвърждаващи, че не се намира в положение, изискващо задължително изключване и че отговаря на критериите за подбор. С него са били променени начинът и моментът за доказване на липсата на основания за задължително отстраняване и за съответствието на критериите за подбор.
При нарушението по чл. 107, ал. 1, вр. чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП съдът е счел, че то неправилно е било квалифицирано от ръководителя на НО по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Органът е установил, че участникът определен за изпълнител не е представил изискуемите документите по чл. 112, ал. 1, т. 2. от ЗОП нито в хода на процедурата, нито при или след сключването на договора. Това представлява нарушение, но не може да бъде квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1, защото не е промяна на критериите за подбор или техническите спецификации след отварянето на офертите, или тяхното неправилно приложение.
По отношение нарушението по чл. 59, ал. 2 и ал. 6 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 3 от ЗКС, съдът е обосновал правните си изводи на цитирана от него практика на ВАС. Установил е, че предметът на поръчката е строеж от втора група, трета категория. Поставеното от възложителя изискване към участниците не предвижда всички включени в обединенията лица да са регистрирани в ЦПРС, а само тези, които по същество ще изпълняват строителството. Изискването е в съответствие със закона, като обявата препраща към чл. З от ЗКС. Определеният за изпълнител участник е обединение от две дружества – „Виагруп“ ЕООД и „Инфраконструкт“ ООД. Съгласно договора за създаване на обединението, че „Инфраконструкт“ ООД е изготвило инвестиционния проект във фаза работен и упражняването на авторски надзор, а „Виагруп“ ЕООД е осъществило строителството. Представено е удостоверение от Камарата на строителите в България, че изпълнителят на строителството в обединението е регистриран в ЦПРС за строежи от съответната група. Поради това съдът е намерил, че това нарушение не налице.
Не е прието становището на ръководителя на НО, че в образеца на ценовото предложение О. Ч. бряг е заложила изискване участник, без да е определен за изпълнител, да избере предварително формата на гаранцията за изпълнение или за авансово предоставените средства, квалифицирано като нарушение по чл. 111, ал. 7 от ЗОП. Също не е прието, че така се измества етапа, при който се налага на участниците предварително да изберат начина, по който ще осигурят гаранцията, като се влошава изначално положението на кандидатите, като последните следва да поемат банкова гаранция или определени парични средства без да са избрани за изпълнители. Съдът противно на това е намерил, че в случая възложителят не е посочил такъв да бъде предварителният избор на гаранцията в документацията за участие, а е предоставил възможност за преценка от страна на кандидатите да изберат коя от трите форми в чл.111, ал.5 от ЗОП ще ползват при евентуалното сключване на договора. Прието е възражението на жалбоподателя, че в началния етап на процедурата от кандидатите е изискано единствено да посочат вида на гаранцията. Това условие не е ограничително, което се установява и от обстоятелството, че в процедурата са участвали голям брой кандидати.
При тези мотиви съдът изцяло е отмени решение № РД-02-14-1099/14.11.2022 г. на ръководителя на НО на ПТГСИРБ.
Решението е правилно по отношение на трите нарушения без последното, като настоящият касационен състав не споделя част от мотивите за тях, което налага да бъдат изложени нови. По отношение на четвъртото нарушение съдебното решение е неправилно.
Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е по отношение материалната законосъобразност на четирите установени нарушения, което налага те да бъдат разгледани по отделно.
Относно първото нарушение, правилен е изводът на ръководителя на НО, че в обявлението за поръчката възложителят е посочил минималните изисквания към определените критерии за подбор на екипа експерти, но е пропуснал да посочи, че участникът следва да представи и доказателства за професионална компетентност на персонала в съответствие с изменението на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП в ДВ, бр. 86 от 2018 г. Това нарушение обаче, не попада в категорията нередност по т. 9.1, б.“а“ от Приложение № 1, поради което извършената от органа квалификация по същата точка е неправилна. Констатираното нарушение е свързано с представяне на доказателства за установяване на съответствието на участника с поставения критерий за подбор, а не с липсата на публикуване. Самата нередност е дефинирана като вид от законодателя така: "Липса на публикуване в обявлението за обществена поръчка на критериите за подбор и/или възлагане (и/или тяхната тежест), или условията за изпълнение на поръчката, или техническите спецификации.", а описанието й в колона 2 на приложението е следното: "липса на публикуване в обявлението за обществена поръчка на критериите за подбор и/или възлагане (и/или тяхната тежест); не е налице нередност и не се определя финансова корекция, когато критериите за подбор и/или възлагане (и/или тяхната тежест) са налични в документацията за обществената поръчка и тя е публикувана в профила на купувача в нормативно установените срокове". Предвид разликата между съдържанието на неизпълненото задължение на бенефициера и съдържанието на описаната нередност, нарушението неправилно е квалифицирано по т. 9.1, б.“а“. При тези мотиви може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че констатацията за първата нередност е обоснована при неправилно приложение на материалния закон.
С някои уточнения могат да бъдат споделени мотивите на съда по отношение на второто нарушение. При квалифицирането му като такова по чл. 107, т. 1, вр. чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, органът е посочил същото като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности – "Критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отваряне на офертите или са приложени неправилно.", която хипотеза не съответства на фактическите констатации на органа. При нея нормативно установен елемент е това нарушение да е допуснато в хода на процедурата. Визирани са случаите, при които критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата, в резултат на което е определен за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, или е отстранен кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени. Приетото в акта от фактическа страна нарушение на етап преди подписване на договора не обосновава заключение за промяна на офертата на участника в хода на процедурата, поради която промяна впоследствие поръчката да е възложена именно на този кандидат. Напротив, във фактическите си установявания административният орган сочи, че избраният изпълнител не е представил документи, изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП към момента на сключване на договора за изпълнение. Предвид това, констатираните от ръководителя на НО обстоятелства, които според него представляват нарушение на нормите на ЗОП, не могат да бъдат подведени под сочената в акта хипотеза за нередност по т. 14 от Приложение № 1, тъй като не изпълват предвидените предпоставки.
По отношение на третото нарушение мотивите на Административен съд Плевен са изцяло съобразени с наложилата се съдебна практика, подробно систематизирана в решение № 208 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10619/2022 г., VII о. Изискването за вписване в ЦПРС е относимо към всички лица, които изпълняват дейности попадащи в приложното поле на чл. 3, ал. 2 ЗКС. Хипотезата на ал. 3 от чл. 3 ЗКС е налице тогава, когато единствено регистрираното в ЦПРС лице ще бъде ангажирано с дейностите по ал. 2, а другите участници в обединението ще изпълняват други дейности, които не са подчинени на режима по ал. 2. Ето защо ръководителят на НО неправилно е приел, че е налице осъществено нарушение по чл. 59, ал. 2 и ал. 6 от ЗОП, вр. чл. 3, ал. 3 от ЗКС, което налага потвърждаване на оспореното съдебно решение в тази му част.
Неправилна е преценката на административния съд единствено по отношение липсата на нарушение по чл. 111, ал.7 от ЗОП. При процесната поръчка възложителят е заложил предварително изискване към участниците да изберат формата на гаранцията за изпълнение на договора. Неотговарящи на така поставеното изискване са изводите на съда, че възложителят не е поставил участниците пред предварителен избор за гаранцията, а само им е предоставил възможност за преценка коя от трите й форми ще използват при евентуалното сключване на договора. Всъщност именно в тази преценка се състои избора на гаранцията, както правилно е установил ръководителят на НО, квалифицирайки нарушението по чл. 111, ал.7 от ЗОП. Изборът на всяка от трите форми по чл. 111, ал. 5 от ЗОП – депозирането на парична сума, учредяването на банкова гаранция и сключването на застраховка, е свързана с понасянето на административна и финансова тежест от страна на съответния участник, което е необосновано с оглед несигурността дали ще бъде определен за изпълнител. Това противоречи на регламентираната в чл. 111, ал. 7 от ЗОП възможност той сам да определи формата на гаранцията, но едва когато бъде определен за изпълнител. По този начин се създават административни и финансови пречки пред потенциалните участници, което може да има разубеждаващ ефект.
С оглед изложените разсъждения по съществото на спора, предвид наличието на соченото от административния орган нарушение на националното законодателство, по отношение на четвъртото нарушение от решението на ръководителя на НО, е осъществен описания в административния акт състав на нередност и е налице основание за определяне на финансова корекция в размер на 5 % върху стойността на допустимите разходи по договора за изпълнение на обществена поръчка № 98-00-520 от 21.12.2020 г., сключен с изпълнител ДЗЗД „Червен бряг 2020“. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение за отхвърляне на жалбата на О. Ч. бряг против решение № РД-02-14-1099/14.11.2022 г., издадено от ръководителя на НО на ПТГСИРБ. В останалата част – по отношение на финансовата корекция върху допустимите разходи по първите три нарушения, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По отношение възражението на касатора, че в решението на първоинстанционния съд са допуснати грешки, това действително е така. Неправилно в съдебния акт е посочен размерът на определената финансова корекция, макар да е уточнена основата върху която тя следва да се изчисли и също в мотивите е записано, че жалбата е неоснователна, а с диспозитива тя е уважена. Тези неточности обаче, се квалифицират като очевидни фактически грешки и подлежат на поправка по реда на чл. 175 АПК, тъй като съдържанието на съдебното решение позволява да се установи какви са изводите на съда по съществото на правния спор и в този смисъл не са налице пороци при формиране на волята му за отмяна на оспорения акт.
Неоснователни са възраженията на касатора за липса на мотиви в оспореното съдебно решение, изразяваща се в необсъждане становищата на страните, на установените факти и доказателства, както и неяснота на направените изводи. Касационната инстанция обоснова по-горе в настоящото изложение, че първоинстанционният съд е установил релевантните по случая факти, като е имал предвид както твърденията на двете страни, така и ангажираните по делото доказателства. Въз основа на тях той е формирал и правните си изводи, които е представил под формата на разбираем разказ.
Съобразно изхода на делото претенциите и на двете страни за присъждане на разноски са частично основателни. От касатора са представени доказателства за извършени разноски в размер на 1700 лв., за заплатената държавна такса за касационната инстанция, като размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 360 лв. е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. О. Ч. бряг претендира като разноски и сумата от 45 679 лв., за платено адвокатско възнаграждение. По отношение на него касаторът е направил възражение за прекомерност, което е неоснователно, тъй като при материален интерес от 1 401 954,10 лв., заплатеното адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид частичната основателност на касационната жалба, касаторът има право на разноски в размер на 412 лв., пропорционално на уважения интерес от 280 390,82 лв., а ответникът – в размер на 36 543,20 лв., при отхвърлен интерес от 1 121 563,28 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 49/06.02.2023 г., постановено по адм. д. № 977/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, в частта с която е отменено решение № РД-02-14-1099/14.11.2022 г. на ръководителя на Националния орган на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Румъния-България 2014 – 2020 г.“, в частта за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи по договор № 98-00-520 от 21.12.2020 г. с ДЗЗД „Червен бряг 2020“, както и в частта на разноските присъдени на О. Ч. бряг над размера от 1360 лв. (хиляда триста и шестдесет лева) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Ч. бряг против решение № РД-02-14-1099/14.11.2022 г. на ръководителя на Националния орган на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Румъния-България 2014 – 2020 г.“, в частта за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи по договор № 98-00-520 от 21.12.2020 г. с ДЗЗД „Червен бряг 2020“.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА О. Ч. бряг, адрес: гр.Червен бряг, [улица], да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, адрес: гр.София, [улица], разноски за касационната инстанция в размер на 412 лв. (четиристотин и дванадесет лева).
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, адрес: гр.София, [улица], да заплати на О. Ч. бряг, адрес: гр.Червен бряг, [улица], разноски за касационната инстанция в размер на 36 543,20 лв. (тридесет и шест хиляди петстотин четиридесет и три лева и двадесет стотинки).
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ В. А. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ