Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Я. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 4041 / 2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ДСП [населено място] срещу Решение №13 от 09.01.2023 г., постановено по адм. дело №2719/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. А. от [населено място], обл.Варна срещу Заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-031 от 17.11.2022г. на Директор ДСП [населено място].

Ответникът Р. А., чрез адв. В., намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение и настоява за отмяната му и отхвърляне жалбата на Ахмедов.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да отмени Заповед №ЗД/Д-В-ДЧ-031 от 17.11.2022г. на Директор ДСП [населено място], с която е настанено детето О. Р. в Кризисен център за деца [населено място] при условията на спешност до произнасяне на съда по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето(ЗЗДет.), първоинстанционният съд е приел, че от една страна органът е допуснал нарушения на съществено процесуални правила в хода на развитие на административната процедура, а от друга, че не са установени по безспорен начин сочените в акта обстоятелства, послужили за основание на конкретно предприетата мярка за закрила.

Настоящият касационен състав, намира за установено следното.

Пред първоинстанционния административен съд предмет на разглеждане е била жалбата на бащата на детето Р. А., с която той оспорва административния акт, с който детето му О.(на [възраст])се извежда от семейството и се настанява в Кризисен за деца, [населено място].

Оспорването на акта, с който детето се настанява временно до произнасяне на компетентния съд по реда на чл.28 ЗЗДет, е регламентирано в чл.27а ЗЗДет.

Видно е от представената информация още пред първоинстанционния съд(л.34), че е било образувано съдебно производство пред местнокомпетентния Районен съд. От направената служебна справка в общодостъпния портал на съдилищата на РБ се установи, че по искането на ДСП Шумен в срока по чл.27 ал.2 ЗЗДет. е било образувано гр. дело 2655/2022г по описа на РС Шумен, приключило с окончателно съдебно решение №115 от 14.02.2023г.(в сила от 01.03.2023г.), с което е детето О. не е било настанено именно в посочения Кризисен център [населено място].

Доколкото касационната инстанция следва да съобразява настъпилите междувременно факти на база общото правило на чл.142 ал.2 АПК в срока до приключване на устните състезания по настоящото дело(т. е. до 13.06.2023г.), то с оглед постановеното и влязло в сила решение на РС Шумен по реда на чл.28 ал. 4 от ЗЗДет., въпросът за настаняване на детето е разрешен с окончателен съдебен акт, с който са отречени предпоставките за настаняването му по съдебен ред, които обаче са идентични с тези в акта на касационния жалбоподател, с който О. е настанен временно, но по административен ред.

При това положение на нещата не може да се обоснове друг извод, освен че обжалваното първоинстанционно решение е законосъобразно, тъй като с него също е констатирана липсата на осъществяване на посочените в акта на Директор ДСП [населено място] факти, послужили за издаване на акта му от 17.11.2022г.

Видно е в тази връзка от представените пред касационната инстанция доказателства(Служебна бележка на л. 70), че след съдебното решение на РС Шумен детето вече не са намира в Кризисния център [населено място], като същият е записан и посещава редовно Основно училище [наименование] в [населено място], Община [община]

Това обосновава и извода за неоснователност жалбата на Директор ДСП [населено място] срещу обжалваното първоинстанционно съдебно решение на Административен съд Варна, поради което то следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №13 от 09.01.2023 г., постановено по адм. дело №2719/2022 г. по описа на Административен съд Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ