Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ЮЛИЯ Р. С. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 6821/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Т. Р. Й. срещу решение № 2884/29.04.2024 г., постановено по адм. д. № 7652/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Т. Р. Й. срещу наложена принудителна административна мярка по ЗДвП – принудително задържане с техническо средство, тип „скоба“ на паркирано моторно превозно средство – лек автомобил марка Мерцедес, рег. № [рег. номер], наложена на основание чл. 167, ал. 2,, т. 2 от ЗДвП от контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност ЕАД.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна – контрольор автомобилен транспорт в Център за градска мобилност ЕАД, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Установено е, че на 24.07.2023 г. в гр. София, Т. Р. Й. е паркирал лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № [рег. номер] на [улица]в гр. София, попадаща в обхвата на „зелена зона“, като при осъществена проверка от служители на Център за градска мобилност ЕАД било установено, че не е заплатена такса за „зелена зона“. В съставен протокол за блокирани автомобили от 24 юли 2023 г. е отразено, че моторното превозно средство марка Мерцедес, с рег. № [рег. номер] е „заскобен“ в 16:18 ч., като при установяване на нарушението и поставяне на скобата били изготвени цветни снимки. На същата дата, след заплащане на глоба в размер на 30 лв., екип от Център за градска мобилност ЕАД свалил скобата от автомобила. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на наложената принудителна административна мярка, жалбата на Т. Р. Й. е отхвърлена. Първоинстанционният съд е обосновал приложимостта на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Изводите си първоинстанционният съд е съобразил със заповед № СОА21-РД95-578 от 26.11.2021 г. на кмета на Столичната община, с която се въвежда режим на почасово платено паркиране на улици, булеварди и площади – общинска собственост „синя зона и „зелена зона, със заповед № СО18РД-95-454 от 03.08.2018 г., с която са одобрени „Ред и условия за принудително задържане на колелото на неправилно паркирано пътно превозно средство чрез използване на техническо средство тип „скоба“. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява, че [улица]към момента, когато е бил паркиран автомобилът попада в границите на „зелена зона“. Приел е, че след като е установено, че лицето не е заплатило кратковременен престой за паркирането посредством изпращане на телефонно съобщение за паркиране, или талон за паркиране, е бил в нарушение на изискванията за платено почасово паркиране. Решението е правилно.

Първоинстанционният съд при правилно установени факти, е направил правилни правни изводи.

Съобразно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, в населените места собственикът, или администрацията управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено или безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съобразно ал. 2, местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка, или надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Със заповед № СОА21-РД95-578 от 26.11.2018 г. на кмета на Столичната община е въведен режим на почасово платено паркиране на улици, булеварди и площади – общинска собственост „синя зона“ и „зелена зона“. Установява се от събраните по делото доказателства, че към момента, в който е бил паркиран автомобила, [улица]попада в границите на „зелена зона“, както и се установява обстоятелството, че има поставена табела указваща началото на платеното паркиране, на [улица]и [улица]. Установява се от приложената по делото схема, че за да се влезе на [улица], единственият възможен начин е през [улица], на който ъгъл е поставена табела за платено паркиране. Тези обстоятелства правилно са установени от първоинстанционния съд. Съобразно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до заплащането на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Начините за заплащане в зоните за почасово платено паркиране са определени в заповед СОА – РД95-578 от 26.11.2018 г., издадена от кмета на Столичната община, като същите са чрез талон за почасово платено паркиране със скреч покритие, чрез талон, издаден от електронно устройство за самотаксуване, тип „паркомат“, чрез електронен талон за паркиране, чрез кратки текстови съобщения. В процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, че Т. Р. Й. не е заплатил кратковременен престой за паркиране по някой от посочените начини. Неоснователно е оплакването, съдържащото се в касационната жалба за неправилност на решението на първоинстанционния съд, доколкото същият не е съобразил обстоятелството, че принудителната административна мярка е наложена от некомпетентен орган. Правилно първоинстанционният съд е приел, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно чл. 124 от Наредбата за организацията на движение на територията на Столичната община, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип „скоба“, таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните пътни превозни средства, се организира и осъществява от общинското дружество Център за градска мобилност ЕАД по ред и условия, определени със заповед на кмета на Столичната община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от ЗДвП. В изпълнение на тази разпоредба е издадена заповед СОА18-РД 95-454 от 03.08.2018 г. на кмета на Столичната община, като съобразно т. 1 от заповедта, оперативната дейност по използването и прилагането на техническо средство тип „скоба“, събирането на дължимите суми, определени по реда на чл. 127 от наредбата, от собственици или упълномощени от тях водачи за освобождаване на принудително задържаните чрез техническо средство тип „скоба“ пътни превозни срества на територията на Столичната община в зоните за почасово платено паркиране – „синя зона“ и „зелена зона“, както и за престой в зоните за почасово платено паркиране, се организира и осъществява от общинско дружество Център за градска мобилност ЕАД, чрез дирекция „Паркиране и мобилност“. Съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. „г“ от ЗДвП и не попада в предметния обхват по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съответно не съществува изискването налагането на тази принудителна административна мярка да се осъществява от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или оправомощени от тях длъжностни лица. При съобразяване на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд е правилно.

Основателно е направеното искане за присъждане на разноски, като в полза на ответника „Център за градска мобилност“ ЕАД, следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2884/29.04.2024 г., постановено по адм. д. № 7652/2023 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Т. Р. Й. да заплати в полза на „Център за градска мобилност“ ЕАД разноски в размер на 1000 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Р. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА