Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 4120/2023 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

С. К. обжалва Решение № 27/27.02.2023 г. (в съдебния акт неправилно е обозначена цифрово „2022 г.“) на Административен съд – Видин по адм. дело № 242/2022 г., с което, по жалба на Е. И., е обявен за нищожен отказ, обективиран в „отговор“ с изх. № 3055/19.10.2022 г., на кмета на О. Р. за издаване на разрешение за строеж на плътна ограда по заявление вх. № 2985/17.10.2022 г.

От ответниците административният орган и А. К. не вземат участие в касационното производство, Е. И. е на становище за недопустимост или неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата, евентуално – за правилност на съдебното решение. 1. Касационната жалба е допустима.

Касаторът е бил конституиран като заинтересована страна в производството пред първата инстанция и е поддържал позиция за законосъобразност на административния акт. В това му качество решението е формално неблагоприятно за Кирилов и за него е възникнало правото на касационна жалба – чл. 210, ал. 1 АПК.

2. Извършената по повод на допустимата касационна жалба служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК констатира, че атакуваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК в частта относно участвалите по делото като заинтересовани страни.

а. Административното производство е образувано по искане на Е. И. за издаване на разрешение за строеж на плътна ограда в собствения й ПИ 63255.501.369 по кадастралната карта на [населено място]. Предмет на обявения за нищожен акт е отказът да бъде издадено РС.

Конституираните от административния съд като заинтересовани страни Кирилови (касационният жалбоподател и съпругата му) са собственици на съседния ПИ 63255.501.379.

б. Отказът да се издаде РС рефлектира неблагоприятно единствено в правната сфера на заявителя, тъй като с акта се отрича осъществяването на фактическия състав на предявеното пред административния орган материално право.

Собствениците на съседен имот биха били евентуално заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ само в хипотезата на издадено РС, т. е. при разпоредена правна промяна. Отказът да се признае заявеното от трето лице право обективно не се отразява на правното им положение, съществувало до произнасянето на органа. От друга страна, със заявлението е поискано разрешаване на строеж на плътна ограда изцяло в границите на ПИ 369, което на още по-голямо основание изключва титулярите на права върху съседния имот от кръга на заинтересованите лица. Затова те не са били процесуално легитимирани да участват нито в административното, нито в съдебното производство. Списъкът на административния орган по чл. 152, ал. 3 АПК не обвързва съда, който дължи собствена преценка относно страните по делото и ги конституира служебно – чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК.

в. Съдебно решение, постановено с участието на ненадлежни страни, е недопустимо. То следва да бъде обезсилено, а делото прекратено в съответната част - чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК.

3. а. Доколкото не е подадена касационна жалба от кмета на общината, за когото решението е неблагоприятно, в частта относно разрешаването на спора по същество съдебният акт е влязъл в сила и е извън предмета на инстанционния контрол. Правилността на решението би могла да бъде проверена при оспорване от страна с право на участие по делото.

б. Пропускът на съда да изпрати делото като преписка на съответния компетентен орган след обявяването на отказа да се издаде административен акт за нищожен – чл. 173, ал. 4 АПК, е преодолим по реда на чл. 176 от кодекса.

4. Предвид изхода на спора, искането на процесуалния представител на ответника по касация Иванова за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. е основателно в минималния му размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 27/27.02.2023 г. на Административен съд – Видин по адм. дело № 242/2022 г. в частта, с която е постановено по отношение на С. К. и А. К., И ПРЕКРАТЯВА делото в тази част.

ОСЪЖДА С. К., с [ЕГН], на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат А. Ж. от Софийската адвокатска колегия, с личен № 1000116210, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ