ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по пет жалби (№№ 2500/07, 43089/07, 48809/07, 52271/07 и 54706/07) срещу Руската федерация, подадени пред Съда по член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от петима руски граждани. Номерата на жалбите, датите на подаването им и датите на тяхното съобщаване, имената на жалбоподателите, техните лични данни и имената на техните законни представители, както и информация относно съответните вътрешни съдебни решения, са посочени в Приложението по-долу.
2. Правителството на Русия („Правителството“) е представлявано от г-н Г. М., представител на Руската федерация пред Европейския съд по правата на човека.
3. Всеки от жалбоподателите твърди, че е бил осъден за престъпления, свързани с наркотици, след провокация от страна на полицията в нарушение на член 6 от Конвенцията.
4. На датите, посочени в Приложението, председателят на Първо отделение решава да съобщи жалбите на Правителството. В съответствие с член 26 § 1 от Конвенцията, изменен с Протокол № 14, жалбите са възложени на комитет от трима съдии. Решено е също така комитетът да се произнесе едновременно по допустимостта и по същество на жалбите.
ФАКТИТЕ
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
5. Всеки от жалбоподателите е бил обект на тайни операции, проведени от полицията под формата на контролна покупка на наркотици съгласно раздели 7 и 8 от Закона за оперативно-издирвателната дейност от 12 август 1995 г. (№ 144-FZ). Тези операции водят до тяхното осъждане за търговия с наркотици.
6. Жалбоподателите не са съгласни с осъждането си и твърдят, че полицията ги е подтикнала да извършат престъпления, свързани с наркотици.
II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО
7. Приложимото вътрешно право, регулиращо използването на тайни методи към съответния момент, е обобщено в решенията на Съда по делата Лагутин и други срещу Русия (Lagutin and Others v. Russia), №№ 6228/09, 19123/09, 19678/07, 52340/08 и 7451/09, 24 април 2014 г.; Веселов и други срещу Русия (Veselov and Others v. Russia), №№ 23200/10, 24009/07 и 556/10, 2 октомври 2012 г.; Баникова срещу Русия (Bannikova v. Russia), № 18757/06, 14 октомври 2010 г.; Ванян срещу Русия (Vanyan v. Russia), № 53203/99, 15 декември 2005 г.; Худобин срещу Русия (Khudobin v. Russia), № 59696/00, ECHR 2006... (откъси).
ПРАВОТО
I. ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ
8. В съответствие с член 42 § 1 от Правилника на съда, Съдът решава да обедини жалбите, като се има предвид, че те се отнасят до сходни факти и повдигат идентични въпроси по Конвенцията.
II. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
9. Жалбоподателите се оплакват, че са несправедливо осъдени за престъпления, свързани с наркотици, които са били провокирани от полицията, и че техните твърдения за провокация не са били надлежно разгледани във вътрешното производство, в нарушение на член 6 от Конвенцията, който гласи:
„При решаването на... всяко наказателно обвинение срещу него, всеки има право на справедливо... разглеждане... от... съд...“
А. Допустимост
1. Представяния на страните
10. Правителството заявява, че г-н Лебедев, г-жа Черкасова и г-н Кривда (жалби №№ 2500/07, 43089/07 и 54706/07), които са осъдени за два или повече епизода на продажба на наркотици, вече не могат да твърдят, че са жертви на твърдяното нарушение. По-конкретно, Правителството твърди, че вътрешните съдилища са възобновили наказателните производства по техните дела и са намалили наложените им присъди за първия епизод на продажба на наркотици. Вътрешните съдилища са отменили и осъждането на всеки от жалбоподателите във връзка с останалите епизоди, които са се случили след първата контролна покупка.
11. Г-н Лебедев, г-жа Черкасова и г-н Кривда признават, че вътрешните съдилища са преразгледали делата в тяхна полза в новите производства. Те обаче твърдят, че вътрешните съдилища не са разгледали надлежно техните твърдения за провокация и в резултат на това присъдата по първия епизод на продажба на наркотици е останала. Следователно те не са загубили статута си на жертви.
2. Оценка на Съда
13. По-конкретно, по делото Йеремцов и други (Yeremtsov and Others) Съдът установява, че при преразглеждането на делата на жалбоподателите, вътрешните съдилища просто повтарят мотивите на първоинстанционния съд във връзка с първия епизод и приемат, че само останалите епизоди на продажба на наркотици представляват провокация, защото не са преследвали легитимна цел, като разкриване и предотвратяване на престъпления. Вътрешните съдилища не разглеждат съществените аргументи на жалбоподателите, а именно, че полицията не е имала валидни причини да организира всяка от тайните операции и че неправомерно е подтикнала жалбоподателите да продават наркотици. Те не изискват никакви материали относно същността на уличаващата оперативна информация и приемат само неподкрепените показания на полицейски служители в този смисъл (вж. Йеремцов и други, цитирано по-горе, §§ 18-19).
14. Преминавайки към фактите по жалбите на г-н Лебедев, г-жа Черкасова и г-н Кривда, Съдът отбелязва, че подобно на жалбоподателите по делото Йеремцов и други, жалбоподателите по настоящото дело не са загубили статута си на жертви. Преразглеждането на техните наказателни дела от вътрешните съдилища е проведено по абсолютно същия начин като преразглеждането на делата на жалбоподателите по делото Йеремцов и други, и то не изглежда ефективно. Вътрешните съдилища по настоящото дело не разглеждат аргументите, които са в основата на оплакванията на жалбоподателите относно провокацията и като такива, подобно на вътрешните съдилища по делото Йеремцов и други, те не са в състояние да преценят дали е настъпило нарушение, ако изобщо е настъпило такова, на правата на жалбоподателите по член 6 в хода на тайната операция. Така, макар и благоприятно за жалбоподателите като резултат, преразглеждането на техните дела все пак не отговаря на стандартите, разработени в практиката на Съда в светлината на член 6 от Конвенцията (вж. Йеремцов и други, цитирано по-горе, §§ 12-16).
15. Като се има предвид гореизложеното, Съдът отхвърля възражението на Правителството относно загубата на статут на жертва от г-н Лебедев, г-жа Черкасова и г-н Кривда и установява, че те остават жертви на твърдяното нарушение на член 6.
16. Съдът също така установява, че оплакванията относно провокацията, повдигнати от всички петима жалбоподатели по член 6 § 1, не са явно необосновани по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той също така отбелязва, че те не са недопустими на други основания. Следователно те трябва да бъдат обявени за допустими.
Б. По същество
17. Правителството твърди, че контролните покупки, проведени по всяко от настоящите дела, са били законни и не са включвали провокация от страна на полицията. То поддържа, че полицията е поръчала контролните покупки въз основа на уличаваща конфиденциална информация и че жалбоподателите доброволно са се съгласили да продават наркотици. То също така заявява, че жалбоподателите са имали своите дела преразгледани от вътрешните съдилища и че им са били предоставени необходимите процесуални гаранции в хода на производството.
18. Всеки от петимата жалбоподатели твърди, че полицията не е имала основания да организира тайни операции и че действията на полицията представляват провокация. Те допълнително твърдят, че вътрешните съдилища не са разгледали надлежно техните твърдения, че престъпленията, за които са обвинени, са били подбудени от полицията.
19. Съдът припомня, че липсата в руската правна система на ясна и предвидима процедура за разрешаване на контролни покупки остава структурен проблем, който излага жалбоподателите на произволни действия от страна на полицията и пречи на вътрешните съдилища да извършват ефективен съдебен контрол върху техните твърдения за провокация (вж. Лагутин и други, § 134, и Веселов и други, § 126, и двете цитирани по-горе). Настоящото дело е идентично с други руски дела за провокация, по които Съдът последователно установява нарушение поради непълноценната съществуваща процедура за разрешаване и администриране на контролни покупки на наркотици (вж. Йеремцов и други, Лагутин и други, Веселов и други, Ванян и Худобин, всички цитирани по-горе).
20. С. С. не намира причина да се отклони от по-ранните си констатации по въпроса и приема, че наказателните производства срещу всички петима жалбоподатели са несъвместими с понятието за справедливо съдебно разглеждане. Като се има предвид утвърденото му право по въпроса, Съдът счита, че е налице нарушение на член 6 от Конвенцията по отношение на всеки от петимата жалбоподатели.
III. ДРУГИ ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА
21. Накрая, жалбоподателите повдигат допълнителни оплаквания по отношение на различни членове от Конвенцията и нейните протоколи. Съдът разглежда тези оплаквания, както са представени от жалбоподателите. Въпреки това, в светлината на всички материали, с които разполага, и доколкото въпросите, по които се оплакват, са в неговата компетентност, той установява, че те не разкриват никакъв признак за нарушение на правата и свободите, посочени в Конвенцията или нейните протоколи. От това следва, че тази част от жалбите е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.
IV. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
22. Член 41 от Конвенцията предвижда:
„А. С. установи нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът при необходимост присъжда справедливо обезщетение на увредената страна.“
23. Съдът отбелязва, че искът на г-н Лебедев за справедливо обезщетение е подаден на 3 август 2013 г., почти три месеца след изтичането на определения срок за това. Този срок е наложен при предаването от Съда на първоначалните становища на Правителството. Следователно жалбоподателят не е спазил член 60 §§ 2 и 3 от Правилника на съда и параграф 5 от Практическото указание относно искове за справедливо обезщетение, което, доколкото е приложимо, предвижда, че Съдът „ще отхвърли... искове, подадени извън срока“. Поради това искът на жалбоподателя за справедливо обезщетение трябва да бъде отхвърлен.
А. Обезщетение
24. Останалите жалбоподатели претендират следните суми за неимуществени вреди:
Г-жа Черкасова – 40 000 евро (EUR);
Г-н Макаров – 10 000 евро;
Г-н Платонов – 15 000 евро;
Г-н Кривда – 2 900 евро.
25. Правителството оспорва предявените искове като прекомерни. То счита, че установяването на нарушение, ако има такова, би представлявало достатъчно справедливо обезщетение за жалбоподателите.
26. Съдът счита, че в настоящия случай присъждането на справедливо обезщетение трябва да отчете факта, че жалбоподателите не са имали справедливо съдебно разглеждане, тъй като са били осъдени за престъпления, свързани с наркотици, които вероятно са били провокирани от полицията в нарушение на член 6 от Конвенцията. Те безспорно са претърпели неимуществени вреди в резултат на нарушението на техните права. Въпреки това, претендираните суми от г-жа Черкасова, г-н Макаров и г-н Платонов изглеждат прекомерни. Извършвайки своята преценка на справедливо основание, Съдът присъжда по 3 000 евро на г-жа Черкасова, г-н Макаров и г-н Платонов, всеки, и 2 900 евро на г-н Кривда за неимуществени вреди, плюс всички приложими данъци върху тази сума.
Б. Р. и разноски по делото
1. Г-н Макаров
27. Г-н Макаров претендира 4 000 евро за разноски по производството пред Съда, съгласно договорно задължение с адвокатите си. Той представя копие от договора за правни услуги.
28. Правителството подчертава, че жалбоподателят не е предоставил никакви доказателства в подкрепа на искането си, за да покаже, че тези разноски действително са били направени от него.
29. Съгласно практиката на Съда, жалбоподателят има право на възстановяване на разноски и разходи само доколкото е доказано, че те действително и необходимо са били направени и са разумни по отношение на размера. Дори ако жалбоподателят все още не е заплатил част от адвокатските хонорари и разноски, но е задължен да ги заплати съгласно договорно задължение, тогава те са били „действително направени“ (вж. Tebieti Mühafize Cemiyyeti and Israfilov срещу Азербайджан, № 37083/03, § 106, ECHR 2009, и L.H. срещу Латвия, № 52019/07, § 68, 29 април 2014 г.).
30. В настоящия случай, като се имат предвид документите, с които разполага, горепосочените критерии и фактът, че на жалбоподателя е предоставена правна помощ в размер на 850 евро от Съда по-рано в хода на производството, Съдът присъжда на жалбоподателя 3 150 евро по това перо.
2. Г-н Кривда
31. Г-н Кривда претендира 1 400 евро за правно представителство във вътрешното производство и 800 евро за правно представителство пред Съда. Жалбоподателят не представя документи в подкрепа на искането си за правни разноски.
32. Правителството отговаря, че жалбоподателят не е представил никакво доказателство за направените от него разноски и разходи.
33. Съгласно практиката на Съда, жалбоподателят има право на възстановяване на разноски и разходи само доколкото е доказано, че те действително и необходимо са били направени и са разумни по отношение на размера (вж. параграф 29 по-горе). В настоящия случай, като се имат предвид документите, с които разполага, и горепосочените критерии, Съдът няма да присъди никаква сума на г-н Кривда по това перо.
В. Лихва за забава
34. Съдът счита за уместно лихвеният процент за забава да се основава на пределния лихвен процент на Европейската централна банка, към който да се прибавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Решава да обедини жалбите;
2. Обявява за допустими оплакванията относно осъждането на жалбоподателите за престъпления, които са били провокирани от полицията, а останалата част от жалбите – за недопустими;
3. Постановява, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията по отношение на всички петима жалбоподатели;
4. Постановява
(а) че държавата ответник следва да заплати на г-жа Черкасова, г-н Макаров, г-н Платонов и г-н Кривда, в срок от три месеца, следните суми, които да бъдат конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим на датата на плащане:
(ii) 2 900 евро (две хиляди и деветстотин евро) на г-н Кривда
плюс всички приложими данъци, във връзка с неимуществени вреди плюс всички приложими данъци, които могат да бъдат начислени върху тази сума;
(б) че от изтичането на горепосочения тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми по лихва, равна на пределния лихвен процент на Европейската централна банка през периода на забава, плюс три процентни пункта;
5. Отхвърля останалата част от искането на жалбоподателите за справедливо обезщетение.
Изготвено на английски език и нотифицирано писмено на 30 април 2015 г., съгласно член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на съда.
ПРИЛОЖЕНИЕ
table-0