Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА ДРАГАН. Р. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 4141 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1298/28.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10595/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221422001300-091-001/25.07.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1563/30.90.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ София при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който за данъчен период м.12.2020г. и м.01.2021г. са установени задължения по ЗДДС в размер на 6400 лева и лихви за забава в размер на 969,63 лева, във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Рекавъри инвест медия“ ЕООД, както и за установени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО за данъчен период 2020г. в размер на 12875,00 лева и лихви в размер на 1395,04 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - "Р. В. ООД, в писмен отговор, писмени бележки и в пледоарията по същество, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения за правилност на оспореното решение.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

При изясняване фактите по делото съдът е установил, че е на ревизирания субект е издаден предходен РА, с който са определни задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит по фактури от същия доставчик - „Рекавъри инвест медия“ ЕООД. РА е бил отменен с решение № 908/26.01.2023г. по адм. дело № 5672/2022г. по описа на ВАС.

За да отмени оспорения от "Р. В. ООД ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са приели, че липсват доказателства посоченото дружество да е получило реално процесните услуги – асистент операторски, режисьорски и редакторски и незаконосъобразно са отказали да признаят на дружеството право на данъчен кредит. Съдът е посочил, че за доказване реалността на процесните доставки по фактури издадени от „Рекавъри инвест медия“ ЕООД, са ангажирани множество писмени доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи, доказателства за плащане, обяснения. Именно въз основа на тези, съпътстващи процесните фактури, доказателства, счетоводното им отчитане при получателя на доставката и с позоваване на задължителната практика за Съда на Европейския съюз /СЕС/ по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и дело С-653/2011, съдът е обосновал извод, че са налице осъществени доставки и същите са документално обосновани, поради което незаконосъобразно с ревизионния акт е отказан данъчен кредит на ревизирания субект и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за внасяне и ведно с лихви.

Съдът е обсъдил и установеното задължение по ЗКПО произтичащото от издадена от ревизираното лице "Р. В. ООД, фактура №2096/13.01.2020 г., с данъчна основа от 5 750 лв., на клиент Българска национална телевизия, която според ревизиращите не е осчетоводена. Съдът е релевирал изводи, че ревизиращият екип не е извършил анализ и проверка в пълнота, относно наличие на счетоводна грешка, след като по безспорен начин се установява, че процесната фактура № 2096/13.01.2020г. е осчетоводена по дебита на сметка 411/9 „Клиенти“ и кредита на сметка 498 „Други дебитори“. Приел е, че констатациите на органите по приходите не могат да бъдат проверени, тъй като липсват счетоводните документи на дружеството, които са анализирани от ревизиращия екип и въз основа на които те основават изводите си, че процесната фактура не е осчетоводена като приход. Така мотивиран е приел РА за незаконосъобразен и в тази му част.

Така мотивиран и като е приел, че "Р. В. ООД се е справил с отредената му доказателствена тежест съдът е отменил атакувания административен акт.

Така постановеното решение е правилно и обосновано.

Настоящият касационен състав намира, че са налице всички предпоставки за признаването на правото на данъчен кредит на касатора.

Ревизиращите органи не оспорват, че фактурираните услуги са използвани за осъществяването на последващи доставки от ревизираното дружество, не се отрича и наличието на резултат от услугите, договори, приемо-предавателни протоколи, доказателства за плащане. Спорът е концентриран в наличието на потенциал при доставчика за извършване на спорните услуги.

Между "Р. В. ООД и доставчикът му „Р. И. М. ЕООД, видно от ангажираните доказателства са осъществени договорни отношения. За всеки един сезон, през който се излъчват предаванията „Фермата“, „Мастър шеф“ и „Черешката на тортата“ се сключват конкретни договори. По делото е представен договор сключен между тях от 03.08.2020г. във връзка с уговорени операторски услуги за телевизионни предаване „Фермата“, като срокът на договора е от 20.08.2020г. до 10.12.2020г. В последния са изброени видовите услуги, които следва да бъдат предоставени от доставчика. При издаване на всяка от процесните фактури са съставяни и съпътстващи документи обективиращи извършените услуги.

В процесния случай правилно и обосновано в съответствие със събраните по делото доказателства първостепенният съд е приел, че е доказана реалността на доставките по издадените от доставчика „Рекавъри инвест медия“ ЕООД, по които получател е "Р. В. ООД. Материалната и кадрова обезпеченост не е относима към реалността на спорните доставки. Съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките (в този смисъл решенията по дела С-80/11, С-142/11, С- 285/11, С-324/11, С-18/13 на Съда на Европейския съюз). За да упражни правото на данъчен кредит, получателят по доставка е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. За всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост /техническа, материална и кадрова/, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, е недопустимо да се вменява в доказателствена тежест на получателя по доставката /в същия смисъл са решение № 3556 от 13.04.2022 г. по адм. дело № 8226/2021 г. на ВАС, решение № 5378 от 27.04.2021 г. по адм. дело № 12271/2020 г. на ВАС и решение № 2972 от 18.03.2015г. по адм. дело № 6097/2014 г. на ВАС /. Като се е концентрирал в изследването на обезпечеността на доставчика, ревизиращите органи са постановили незаконосъобразен отказ за признаване правото на данъчен кредит.

От събраните доказателства се установява, че доставките на услуги са реално осъществени и впоследствие тези услуги са използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки във връзка с осъществяваната от него дейност. Според решението на СЕС от 6 декември 2012г. по дело С-285/11 „Боник“ при наличието на тези две предпоставки правото на приспадане на получателя следва да бъде признато.

От съвкупната преценка на всички доказателства по делото следва обоснован извод за наличие на реални доставки по спорните фактури, с което констатациите на РА се явяват оборени, поради което като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение.

Съдът е направил законосъобразен извод, че не е доказано, че са налице документално необосновани разходи по спорните фактури и правилно е отменил РА и в частта на установените задължения по ЗКПО. Нормата на чл. 26, т. 2 ЗКПО визира, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани. В чл. 10, ал.1 ЗКПО законодателят е дефинирал обоснованите документално счетоводни разходи, а именно, за които е издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който отразява реално стопанска операция. По аргумент на противното тези, за които не е издаден такъв документ, са документално необосновани разходи и с тях се увеличава финансовия резултат съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО.

На база счетоводното отразяване и писмените доказателства, събрани по делото относно реалността на спорните доставки, правилно съдът не е възприел като законосъобразни констатациите в ревизионния акт и в частта по ЗКПО.

Не е установено със съответните доказателства от приходната администрация за злоупотреба с права, респ. данъчна измама, поради което изложеното в касационната жалба не води до други изводи, освен тези, направени в обжалваното решение.

Касационната инстанция споделя изводите на АССГ и в частта с която РА е приет за необоснован и неправилен и е увеличен счетоводния финансов резултат на ревизираното лице на основание чл. 78 ЗКПО във връзка с издадената от "Р. В. ООД на БНТ фактура № 2096/13.01.2020г. В касационната жалба и допълнението към нея, не се съдържат възражения, поради което се следва настоящият състав препраща към мотивите съдържащи се в решението на първоинстанционния съд.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни изводи довели до отмяната на обжалвания пред него административен акт.

С оглед горната установеност, която коректно е преценена и обсъдена от решаващия съд, изцяло се споделя от настоящия съдебен състав на ВАС, като на основание чл. 221, ал. 2 предл. последно АПК, настоящият състав не следва да преповтаря.

Административен съд София-град е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

Предвид изхода на делото, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касацията, следва да се осъди НАП да заплати на "Р. В. ООД направените по делото разноски в размер на 2 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1298/28.02.2023 г., постановено по адм. дело № 10595/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Р. В. ООД [ЕИК] сумата 2 800 (две хиляди и осемстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ