Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: Л. М. С. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 4216 / 2023 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Х. Мааджун, гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адв. П. Ж., против решение № 424 от 06.03.2023 г., постановено по адм. дело № 379/2023 г. по описа на Административен съд -Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1354/23.01.2023 г. на заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Основното възражение в касационната жалба е, че съдът неправилно е приел, че Турция е трета сигурна страна, тъй като същата не попада в дефиницията на член 39, 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури по предоставяне и отнемане на международна закрила /Директива 2013/32/ЕС/. Според касатора първоинстанционният съд не бил анализирал нито едно от съображенията в посочената разпоредба, възможността чуждият гражданин да не бъде допуснат и да пребивава на територията на Турция, както и че тази страна не е член на ЕС и прилага Женевската конвенция от 1951 г. с ограничения. Претендира се отмяна на съдебното решение.

Ответната страна заместник - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Х. Мааджун, гражданин на Сирия, срещу решение № 1354/23.01.2023 г. на заместник - председател на ДАБ, с което, на основание чл.75 ал.1 т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Съдът е изложил мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният орган, като е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, е бил извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Съдът е съобразил, че чуждият гражданин е принуден да остане извън държавата си по произход Сирия, тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт. Същевременно първостепенният съд е възприел мотивите на административния орган, че чуждият гражданин е живял на територията на Турция, поради което обоснована се явявала преценката относно сигурността на територията на тази държава, съответно наличието на изискуемите от разпоредбата на 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. По тези съображения съдът е счел, че оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба. Постановеното решение е правилно.

Обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че той не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание], неженен, с начално образование, като личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност. Не е членувал в политически партии в Сирия или Турция, не бил арестуван или осъждан, нямал проблем с официалните власти в Сирия и Турция, не бил жертва на насилие, не му били отправяни заплахи, нямал проблеми заради изповядваната религия или етноса си, не участвал във военни формирования. Сам заявява, че е напуснал Сирия заедно със семейството си през 2012 година нелегално за Турция, където останал 3 години, след което се върнал в Сирия и се установил при вуйчо си. Семейството му останали в Търция, където били регистрирани и имали временна закрила. Напуска отново Сирия през 2022г. и на 22.08.2022г. преминал на територията на Р. Б. не по законоустановения ред . Чуждият гражданин изрично е посочил, че не желае да се завърне в Сирия като е подал молба за закрила в Р. Б. От изложеното е видно, че сирийският гражданин не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията е, че са налице единствено икономически причини за напускане на Турция, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са обосновани.

На следващо място административният орган и съдът са приели за установено, че в държавата на произход Сирия, към настоящия момент Х. Мааджун би бил изложена на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия и към момента въоръжен конфликт в тази държава. Извън изложеното обаче е установено, че чуждият гражданин живее в продължение на няколко години в Р. Т. При това се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат извода, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Цялостният анализ на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин, както и в Р. Т. е извършен въз основа на обсъдените от административния орган справки за двете страни.

Неоснователни са касационните оплаквания, че Турция не е сигурна трета страна за сирийския гражданин, поради това, че прилага Женевската конвенция от 1951 г. с географски ограничения и само за бежанците в Европа. От представената пред настоящата инстанция справка с вх. № МД-702/31.10.2022 г., изготвена от Д. М. дейност в ДАБ се установява, че действително Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция и го прилага само за бежанци с произход от европейски страни, но със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. страната създава специална правна рамка за убежище в страната и утвърждава задълженията на Турция към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Изрично е посочено, че за бежанците от Сирия, Р. Т. прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. Поради това обосновано се явява заключението, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на няколко години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. За настоящата инстанция остава извън всякакво съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията й, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание.

При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. Като е приел решението на заместник - председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА № 424 от 06.03.2023 г., постановено по адм. дело № 379/2023 г. по описа на Административен съд -Пловдив .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ