Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 4226 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационната жалба, подадена от "СИД-Кръстеви 14" ЕООД, със седалище гр. Карнобат, чрез процесуалния му представител адвокат Д. Й., срещу решение № 182/21.02.2023 г., постановено по адм. дело № 1251/2022 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав. Изложени са съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и в нарушение на приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на направените от дружеството съдебно-деловодни разноски по приложен списък.

Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Л., в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "СИД-Кръстеви 14" ЕООД, против решение № 02/04/1/0/02636/4/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх.№ 01-2600/339#13/31.05.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 11, ал. 2, във връзка с чл. 12 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020 г. /Правилата, обн. ДВ, бр. 77/01.09.2020 г./, на дружеството е определена окончателна финансова корекция в размер на 466 741.29лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и са изслушани съдебно-икономическа и съдебно-агротехническа експертизи. В резултат съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства от съда е приета за установена следната, възприета и от настоящата инстанция, фактическа обстановка: На 16.03.2016 г., на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 г. /Наредба № 9/21.03.2015 г., наредбата/, между ДФЗ и "СИД-Кръстеви 14" ЕООД /в качеството му на ползвател/ е сключен договор № 02/04/1/0/02636/16.03.2016 г. за отпускане на БФП по подмярка 4.1 от мярка 4 от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според клаузите на договора, ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане, за период от три години от датата на получаване на окончателно плащане, когато ползвателят е малко или средно предприятие по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия, или пет години след датата на получаване на окончателно плащане, когато ползвателят е голямо предприятие по смисъла на т. 5 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 9/21.03.2015 г. /чл. 6, ал. 5/. Съгласно уговореното, ползвателят е длъжен, за периода от сключване на договора до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от него, да обработва и доказва това обстоятелство чрез един или няколко от способите, посочени в чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., земеделска земя в общ размер на 84.86дка, върху която следва да отглежда една или няколко култури от група I, съгласно приложение № 4 към договора /сред които мека пшеница/, в общ размер на 18.86дка и една или няколко култури от група II, съгласно приложение № 4 /сред които домати и бадеми/, в общ размер на 66.00дка /чл. 16, т. 1/. При неизпълнение на задължението на ползвателя по чл. 16, т. 1 от договора, се прилагат правилата по чл. 60, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., като същият дължи обезщетение в размер на цялата или част от получената по договора финансова помощ - в зависимост от установения процент на неспазване и в размер, изчислен съгласно чл. 60, ал. 1 от наредбата /чл.20, ал. 2/. Също така, според клаузите на договора, за период от подаване на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от договора, ползвателят се задължава при осъществяване на подпомаганата дейност да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които са не повече от 50% по-ниски от заложените в изготвения от него при кандидатстване по подмярка 4.1, бизнес план относно постигането на рентабилност от извършената инвестиция. Това задължение се отнася до постигане и поддържане на количествените показатели, съдържащи се в таблица № 3 "Производствена програма" от бизнес плана, приложени към одобрения проект и се отчита на годишна база, считано от датата на подаване на заявка за окончателно плащане /чл. 15, ал. 1/. Когато след получаване на окончателното плащане по договора, ползвателят не изпълнява задължението си по чл. 15 от договора, той дължи неустойка в размер на установения процент на неизпълнението, която се изчислява върху размера на цялата получена по договора финансова помощ и се отнася за случаите, когато неизпълнението е установено за първата година, считано от датата на подаване на заявката за окончателно плащане. Ако неизпълнението продължи и през следващата година, ползвателят дължи неустойка в двоен размер на този, посочен в предходното изречение /чл. 23/. След сключване на договора, определената в него /респективно - в анексите към него/, финансова помощ в размер на 466 741.29лв, е изплатена на "СИД-Кръстеви 14" ЕООД чрез две авансови плащания и окончателно плащане, извършено на 12.03.2018 г. по подадена от дружеството заявка за окончателно плащане на 20.12.2017 г. Във връзка с констатирани от административния орган нарушения на ползвателя на помощта, при извършени проверки на място след плащане в периода 12.03.2020 г. - 27.03.2020 г. и на допълнителна проверка в периода 12.05.2020 г.-15.05.2020 г., а именно - неизпълнение на задълженията му по чл. 15, ал. 1 от договора, изразяващо се в 100% неизпълнение на заложените в производствената програма количествени показатели относно производството на мека пшеница и домати за две пълни финансови години /20.12.2017 г.-19.12.2018 г. и 20.12.2018 г.-19.12.2019 г./ и на тези по чл. 16, т. 1 от договора с оглед поддържането на по-малък от определения в договора, размер обработваема земя /обработваема земя за култури от група I в размер на 14.297дка, наместо заложените 18.86дка за тази група/, от изпълнителния директор на ДФЗ е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02/04/1/0/02636/4/01/04/01/09.04.2021 г., с който на дружеството е установено публично държавно вземане в размер на 466 741.29лв. Впоследствие, този акт е отменен с решение № 268/28.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1074/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас, 17-ти състав, за което липсват данни да е оспорено пред касационна инстанция. След отмяната на горепосочения АУПДВ, на дружеството е изпратено писмо изх.№ 01-2600/339#11/11.04.2022 г. за откриване на производство по издаване на решение за финансова корекция, по което от "СИД-Кръстеви 14" ЕООД е подадено писмено възражение на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 57, ал. 1 и чл. 60, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г., чл. 20, ал. 2 и чл. 23 във връзка с чл. 16, т. 1 и чл. 15 от договор № 02/04/1/0/02636/16.03.2016 г., чл. 2, ал. 4, чл. 6, чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от Правилата, чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 и 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /понастоящем Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. по ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./. В това производство изпълнителният директор на ДФЗ издава атакувания пред административния съд акт, с който /за констатираните нарушения по време на извършените през м. март и м. май 2020 г., проверки/ на "СИД-Кръстеви 14" ЕООД е определена финансова корекция в окончателен размер от 466 741.29лв. Релевантните за спора факти са подробно описани в мотивите на оспореното решение, поради което и настоящият състав не счита за необходимо възпроизвеждането им изцяло в настоящото решение. Обосновано е прието, че констатациите на административния орган относно допуснатите от ползвателя нарушения на договора, дали повод за определяне на финансовата корекция и отразени в издадения за тази цел акт, кореспондират с данните от приетите по делото, съдебно-икономическа и съдебно-агротехническа експертизи. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, неизпълнението за първата година /20.12.2017 г.-19.12.2018 г./ на количествените показатели от производствената програма, относими към производството на пшеница и домати, е 100%, а за втората /от 20.12.2018 г. до 19.12.2019 г./ - 100% за пшеницата и 68% относно доматите, а оттам и за двете години неизпълнението надвишава с над 50% заложените в производствената програма показатели. Потвърдени като правилно изчислени от съдебно-икономическата експертиза са и финансовите корекции, определени от органа за всяко от констатираните нарушения /в размер на 29 754.62лв за нарушението по чл. 16, т. 1 от договора и 466 741.29лв за нарушението по неговия чл. 15, ал. 1/, както и окончателно наложения размер на корекцията от 466 741.29 лв, по който е определен подлежащ на възстановяване остатък от 463 266.04лв след приспадане на погасената по отменения АУПДВ, сума от 3 475.25лв. Отчетено е, че съгласно заключението на вещото лице по съдебно-агротехническата експертиза, общият размер на необходимите за обработването на посевите просеки /пътища/ е 3 786дка, но и че същите не са предвидени, нито заявени от ползвателя при кандидатстването му за отпускане на БФП пред ДФЗ. При така установената по делото фактическа обстановка, административният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Всички релевирани пред първата инстанция твърдения на жалбоподателя, в т. ч. за неправилното определяне на размера на обработваемата земя чрез използване на GPS и неправилно установяване на количеството продукция за първата и втората години, са обсъдени и счетени за неоснователни от съда. По тези и други, подробно изложени в съдебния акт мотиви, първоинстанционният съд постановява оспореното пред настоящия съдебен състав решение, с което отхвърля жалбата на "СИД-Кръстеви 14" ЕООД и осъжда дружеството да заплати на ДФЗ сумата от 720лв, представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Противно на изложените в касационната жалба твърдения, при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, а още по-малко - съществени такива. Всички наведени пред първата инстанция твърдения, възражения и доводи от страна на процесуалния представител на касатора в настоящото производство са обсъдени и преценени от административния съд, съобразно установените по делото факти и в контекста на приложимата спрямо тях нормативна уредба, за което в решението са изложени обосновани и законосъобразни мотиви. Задължението на съда да разгледа изтъкнатите от страните съображения и в мотивите си да вземе отношение по всяко от тях, не включва задължение тези мотиви да бъдат подробни, особено в хипотезата на очевидно неоснователни и неотносими към дължимата от съда преценка за законосъобразност на акта доводи. Последователно поддържаното от касатора оплакване за едновременното посочване в акта за налагане на финансова корекция на основание по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП не намира фактическа опора в съдържанието на атакувания пред първата инстанция акт. Никъде в решението за налагане на финансовата корекция не се съдържа позоваване на разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП като правно основание за неговото издаване, поради което и правилно в атакувания съдебен акт първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно приложението на тази норма. Съдът извършва проверка за законосъобразност на акта с оглед конкретното му съдържание, а не на твърдяните от страната, но отсъстващи в индивидуалния административен акт, правни основания.

Обжалваният съдебен акт е съответен и на приложимите материалноправни норми. Правилен е направеният от първата инстанция извод, че при постановяване на атакувания акт за финансова корекция не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, включително поради това, че корекцията е наложена във връзка с констатирани по време на проведени през м. март и м. май 2020 г., проверки. След отмяната, с решение № 268/28.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1074/2021 г. по описа на Административен съд-Бургас, на АУПДВ № 02/04/1/0/02636/4/01/04/01/09.04.2021 г. на основание чл. 146, т. 3 АПК, във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и установените по време на горепосочените проверки нарушения, по аргумент от чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, административният орган не само е имал правната възможност, а е бил длъжен да предприеме необходимите действия за да възстанови неправомерно получената от ползвателя финансова помощ, което е и сторил с издаване на решението за налагане на финансова корекция. При това, фактическата установеност по делото /в т. ч. данните за размера на поддържаната от касатора, обработваема земя за култури от група I от 14.297дка, наместо дължимите съобразно чл. 16, т. 1 от договора 18.86дка, формиращи процент на намаление на размера на земята от 24.2%, и неизпълнението с повече от 50% за първите две години на заложените в производствената програма количествени показатели относно продукцията на пшеница и домати по чл. 15, ал. 1 от договора/, несъмнено налага формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на определените финансови корекции, в т. ч. окончателно наложената, както по отношение на основанията за това по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и чл. 57 от Наредба № 9/21.03.2015 г., чл. 15, ал. 1 и чл. 16, т. 1 от договор № 02/04/1/0/02636/16.03.2016 г., така и относно техния размер, съобразно разпоредбите на чл. 2, ал. 4, чл. 6 и чл. 11, ал. 2 от Правилата, чл. 60, ал. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1, т. 1 от Наредба №9/21.03.2021 г. и клаузите на чл. 20, ал. 2 и чл. 23 от договора. Касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, наложили извод за неоснователността на твърденията на жалбоподателя, че размера на обработваната от него земя е неправилно определен от административния орган поради използването на GPS и изключването на незаявените пред фонда, временни пътеки /просеки/. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 16, т. 1 от договора, вменява на ползвателя на помощта задължението да доказва размера на обработваната от него земя с предвидените в чл. 24, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., способи. Липсва обаче въведено за административния орган изискване да използва същите способи при осъществяването на контрол по изпълнението на договора, поради което и горепосочената договорна клауза е без значение за преценката относно законосъобразността на методите за контрол, използвани при измерването на заявените земеделски земи и един от които несъмнено предполага използване на данни, създадени от технически средства за глобално позициониране /тоест GPS/, съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Правилно административният съд приема за неоснователни и оплакванията на касатора, основани на чл. 15, ал. 2 от договора. Предвид данните по делото, за 100% неизпълнение за първата година по отношение и на двете заложени за отглеждане култури, както и за 100% неизпълнение за втората година по отношение на пшеницата и над 50% неизпълнение по отношение отглеждането на домати за същата година, при липсата на каквито и да било доказателства за наличие на основанията по чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 2 договора, правилно административният съд преценява, че в случая не са установени предпоставките да не бъде взето предвид неизпълнението при условията на чл. 15, ал. 2 от договора, а оттам и че законосъобразно на ползвателя е определена финансова корекция за неизпълнение на задължението му по чл. 15, ал. 1 от сключения договор в размера по чл. 6, във връзка с група III от приложението към чл. 2, ал. 2 от Правилата.

По аргумент от чл. 6, във връзка с чл. 2, ал. 3 от Правилата, /налагащи при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за съответните групи неспазвания са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението/, съответно - чл. 20, ал. 2 от договора, във връзка с чл. 60, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/21-03.2015 г., /когато ДФЗ установи намаление на размера на земята, което е по-голямо от 5 на сто, но не надвишава 50 на сто от размера на земята, посочен в бизнес плана и договора за предоставяне на финансова помощ, финансовата помощ за разходите - обект на ограниченията по чл. 23 и/или чл. 24 се намалява с установения процент на намаление на размера на земята/, не намират основание оплакванията на касатора, че административният орган не е извършил преценка на вида, степента и продължителността на констатираните нарушения, а оттам и че като е достигнал до извод в противоположния смисъл, административният съд е постановил неправилен съдебен акт. След като от данните по делото се установява неизпълнение на задълженията, поети по договора от ползвателя на помощта относно размера на заявената за обработване земя и количеството произведена продукция за две пълни финансови години, правилно същите са подведени под относимите спрямо тях разпоредби, съответно на чл. 60, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. и чл. 6 от Правилата, и на "СИД-Кръстеви 14" ЕООД са определени финансови корекции, изчислени в съответствие с разписаните в горепосочените две норми, правила. Законосъобразно с оглед чл. 12, във връзка с чл. 11, ал. 2 от Правилата е определен и окончателният размер на финансовата корекция, равняващ се на общия размер на оторизираната и получена по договора, финансова помощ.

Изложените по-горе съображения и мотивите на обжалваното решение, към които касационният състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, атакуваният съдебен акт като правилен, следва да бъде оставен в сила, тъй като не страда от релевираните в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна.

Предвид изхода от спора, основателна е и своевременно заявената от процесуалния представител на ответника, претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това "СИД-Кръстеви 14" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в определен от настоящия състав размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182/21.02.2023 г., постановено по адм. дело № 1251/2022 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав.

ОСЪЖДА "СИД-Кръстеви 14" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, [улица], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА