Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 4214 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от А. И., действащ като ЕТ А. И., чрез процесуалния му представител адвокат Х. М., съответно - от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. П., срещу решение № 120/19.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2081/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, първо отделение, 18-ти състав. По изложени съображения за допуснати при постановяване на решението, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, първият касатор претендира отмяната му в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата му срещу акта на изпълнителния директор на ДФЗ, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. На свой ред, вторият касатор релевира доводи за неправилността на атакуваното решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон в частта, с която по жалбата на търговеца е отменено негово решение № 16/311/01274/3/01/04/02, с изх.№ 01-6500/710#2/07.04.2022 г., за налагане на финансова корекция, в частта му по т. II, с която на ЕТ А. И. е определена финансова корекция в размер на 19 484.03лв. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
По делото е депозиран писмен отговор по подадената от втория касатор касационна жалба, от страна на първия касатор чрез процесуалния му представител, в който са наведени доводи за неоснователността й.
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби.
Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема, че касационните жалби като подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, са допустими. При преценката по същество, съставът намира, че касационната жалба, подадена от А. И. в качеството му на ЕТ А. И. е неоснователна, а тази, подадена от изпълнителния директор на ДФЗ - основателна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. И., действащ като ЕТ А. И., срещу решение № 16/311/01274/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/710#2/07.04.2022 г., за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба № 30/11.08.2008 г. / и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /понастоящем - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. по ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, предвид решение № 12164/29.11.2021 г., постановено по адм. дело № 3198/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, както и на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, на търговеца е наложена окончателна финансова корекция в размер на 389 680.62лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. По данни от приетите доказателства финансовата корекция е наложена във връзка с констатирани при извършени проверка на място през м. юни 2019 г. и допълнителни административни проверки от административния орган, неизпълнения на две от задълженията на търговеца по сключения между него и ДФЗ, договор № 16/311/01274/21.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 12.94% и изпълнение на показателите за устойчива трудова заетост, застъпени в бизнес плана, изчислени средно аритметично за същите три години в размер на 73.15% /при изпълнение за 2016 г. от 38.89%, за 2017 г. - 80.56% и за 2018 г. - 100%/. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор № 16/311/01274/21.10.2014 г., клаузата на неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект, като съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договор № 16/311/01274/21.10.2014 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30/11.08.2008 г. По делото не се спори и относно вложения в договора смисъл на понятието одобрен проект, доколкото в т. 9.1.г. от него, е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/11.08.2008 г., документи /включително представения от ползвателя и одобрен от фонда, бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 311. Безспорни са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи и устойчива заетост за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., правилно посочени и в мотивите на обжалваното решение. По искане на процесуалния представител на административния орган е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която потвърждава констатациите на административния орган за неизпълнение на задълженията по договор № 16/311/01274/21.10.2014 г., послужили като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. Според вещото лице изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели, изчислено средно аритметично за 2016, 2017 и 2018 г., е в размер на 12.81% /при установен от органа размер от 12.94%/, а относно застъпените показатели за устойчива заетост за същите три години - средно аритметично в размер на 80.56% /при констатиран от органа размер от 73.15%/. Даденото заключение не е оспорено от страните и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Установените от административния съд, релевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение и предвид липсата на спор по тях между страните, както и че се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция, макар и издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е незаконосъобразно в частта му по т. II, с която на търговеца е определена финансова корекция в размер на 19 484.03лв за неизпълнението на основната цел на мярката и проекта по отношение на устойчивата заетост, но същото е законосъобразно в частта му по т. I и т. II, в която на търговеца е определена финансова корекция за непостигане на заложените в плана приходни показатели в размер на 389 680.62лв, в какъвто размер е и наложената му окончателната финансова корекция. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отменя акта за налагане на финансовата корекция в частта му по т. II и отхвърля жалбата на търговеца в останалата й част.
По касационната жалба, подадена от А. И., действащ като ЕТ А. И.:
Предвид предмета на дължимата от касационната инстанция проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и съдържанието на касационната жалба, в частност липсата на конкретно посочени пороци на атакуваното решение в оспорената от първия касатор негова част, настоящият състав счита, че не дължи произнасяне по общо формулираното оплакване за необоснованост на съдебния акт и допуснати при постановяването му, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед бланкетния им характер. Наред с горното, с оглед дължимата от касационната инстанция проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и независимо, че изтъкнатите в касационната жалба възражения възпроизвеждат изцяло релевираните в жалбата до административния съд доводи за незаконосъобразността на атакувания пред него административен акт и не касаят противоречието на съдебния акт с материалния закон, касационният състав приема, че решението в атакуваната от този касатор част е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е в съответствие с приложимия материален закон. Установеното от фактическа страна по делото, в т. ч. от приетото заключение на вещото лице, сочещо средно аритметично изпълнение на бизнес плана по отношение на приходните показатели от едва 12.81% за пълните три последователни финансови години /2016, 2017 и 2018 г./, налага именно формирания от първоинстанционния съд краен извод за законосъобразността на решението за налагане на финансова корекция в частта му по отношение на непостигнатите приходни показатели от одобрения бизнес план, а оттам и за отхвърляне на предявената жалба в тази й част, като неоснователна. След като констатираното по време на извършените проверки през м. юни 2019 г., нарушение на договорните задължения от страна на ползвателя на финансовата помощ, свързано с реализираните от него приходи от подпомаганата дейност, се установява от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това доказателствени средства пред първата инстанция, то законосъобразно предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и клаузите на договора за отпускане на БФП, на А. И., действащ като ЕТ А. И., е наложена финансова корекция за непостигане на заложените в одобрения бизнес план приходни показатели, правилно квалифицирано от органа като нарушение по т. 30, предложение второ от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата, при което на търговеца е определен окончателен размер на корекцията от 389 680.62лв на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата. Затова, правилни са изводите на първостепенния съд за законосъобразност на акта за налагане на финансова корекция в частта му по т. I и т. II, включително и относно неоснователността на релевираното от търговеца възражение за изтекла погасителна давност. В атакуваната от касатора част на обжалваното съдебно решение са изложени подробни и законосъобразни, напълно споделени от настоящия състав мотиви относно законосъобразността на административния акт в частта му по т. I и т. II, които е ненужно да бъда възпроизвеждани в настоящото решение, с препращане, осъществено при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК.
За изчерпателност следва да се посочи, че възраженията на касатора относно недействителността на приложените от административния орган Правила е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство, в т. ч. при условията на косвения контрол за законосъобразност предвид осъществения вече контрол в тази насока в решение № 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 14154/2019 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение /в което Правилата са преценени като законосъобразни, а предявените срещу тях жалби - отхвърлени/, оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020 г. по адм. дело № 8071/2020 г., постановено от петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд.
По изложените съображения касационната жалба, подадена от А. И., действащ като ЕТ А. И., е неоснователна, а обжалваното решение в атакуваната от този касатор част, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора претенцията на първия касатор за присъждане на разноски е неоснователна.
По касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФЗ:
Съставът счита решението в атакуваната му от втория касатор част за валидно и допустимо, но неправилно. Фактическата установеност по делото, в т. ч. въз основа приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, установяващо средноаритметичен размер на изпълнението на бизнес плана по показателите за устойчива заетост за три пълни последователни години от 80.56% /тоест неизпълнение по-малко от 20%/, налагат различен от формирания от съда извод за незаконосъобразност на акта за определяне на финансова корекция в тази му част. В този смисъл, основателни са оплакванията на този касатор за необоснованост на решението в оспорената от него част. Съгласно чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Правилата, размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., са посочени в приложението към тези правила, и при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за съответния вид нарушение са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението при спазване на допълнителните пояснения за това, посочени в приложението. Противно на неправилно възприетото от съда в мотивите на оспореното решение, констатираното от административния орган нарушение по отношение на неизпълнените параметри за устойчива заетост правилно е квалифицирано като такова по т. 18, предложение първо от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата. Предвиденото в този текст от цитирания нормативен акт нарушение е относимо към случаите, в които ползвателят по мярка 311, /какъвто несъмнено е А. И., в качеството му на ЕТ А. И./ или мярка 312 не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост - не е разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващи работни места, за което е предвидена финансова корекция в размер на 5% от представената финансова помощ в случаите, когато неизпълнението е равно или /както се установява в случая/, по-малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост и неизпълнението не оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта, а времетраенето на нарушението е до две финансови години. Преценено в контекста на данните по делото /относно средноаритметичното изпълнение на одобрения бизнес план от 80.56% за 2016, 2017 и 2018 г., респективно - неизпълнение средноаритметично в размер на 19.44% за същия период, при изпълнение през 2016 г. от 38.89% и през 2017 г. от 77.78%/, изложеното навежда на извод за законосъобразно определена от административния орган финансова корекция от 19 484.03лв за установеното нарушение, свързано с непостигнатите показатели за устойчива заетост, равняваща се на 5% от предоставената финансова помощ от 389 680.62лв, а оттам - за неправилност на изводите на административния съд в противоположния смисъл.
По посочените мотиви настоящият състав счита, че атакуваното решение в оспорената от изпълнителния директор на ДФЗ част, като неправилно следва да бъде отменено в тази му част. Наместо това и предвид изяснеността на делото от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество като бъде постановено ново решение в тази част за отхвърляне на предявената от А. И., в качеството му на ЕТ А. И. жалба срещу определената с т. II от административния акт финансова корекция по т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата, като неоснователна.
При този изход на спора, своевременно заявеното искане на процесуалния представител на втория касатор за присъждане на разноски е основателно. На ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 255.87лв, от които сумата от 155.87лв за платена за образуване на касационното производство държавна такса, в установен съобразно представените по делото документи за внасянето й размер, и сумата от 100лв за юрисконсултско възнаграждение, в определен от състава размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 120/19.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2081/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, първо отделение, 18-ти състав, В ЧАСТТА, по която е отменено решение № 16/311/01274/3/01/04/02, изх. № 01-6500/710#2/07.04.2022 г., за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта му по т. II, с която е определена финансова корекция в размер на 19 484.03лв, И НАМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И., в качеството му на ЕТ А. И., срещу решение № 16/311/01274/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/710#2/07.04.2022 г., за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта му по т. II.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120/19.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2081/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, първо отделение, 18-ти състав, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА А. И., действащ като ЕТ А. И., [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Съединение, [п. к.], [улица], да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 255.87 /двеста петдесет и пет и 0.87/ лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ МИРА РАЙЧЕВА
/п/ МАРИЯ РАДЕВА