Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: Т. К. Л. П. при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 4307 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. министъра на културата, чрез процесуален представител, срещу решение № 82/31.03.2023 г., постановено по адм. дело № 811/2022 г. по описа на Административен съд В. Т. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна, като се постанови друго решение, с което жалбата на дружеството бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна[Фирма 2], поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховния административен съд, състав на трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение е отменено Становище изх. № СТ-84-641/23.11.2022 г. на заместник - министъра на културата, с което не се съгласува инвестиционен проект за възстановяване на изгубена проектна докумeнтация за обект Разширение на съществуваща сграда - ресторант - Етап 2, находящ се в УПИ VIII-2358, кв.90, с административен адрес в гр. В.Търново, [улица], ПИ с идентификатор 10447.511.46 по плана на гр. В.Търново, съгласно Разрешение за строеж № 242/26.4.2006г., части: Архитектурна, Конструктивна, фаза:Технически проект. Наред с това Министерството на културата е осъдено да заплати на[Фирма 2] направените по делото разноски.

За да постанови този резултат, съдът е установил, че мотивите на органа за постановения отказ от съгласуване на проекта за възстановяване на изгубената проектна документация е, че същият е изготвен на база виза за проектиране от 2005 г., която не е била съгласувана с Министерството на културата на основание чл. 20, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 от ЗПКМ (отм.) и чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, като е прието е, че визата за проектиране от 2005 г. и разрешението за строеж от 2006 г. са изгубили своето действие, тъй като на база ПУП, който не е действащ към момента на внасянето за съгласуване на проектната документация доколкото със Заповед № РД22-427/13.03.2019г. на кмета на О. В. Т. е разрешено изработването на частично изменение на ПУП ПЗ и РУП за УПИ XV 2357 и УПИ VIII -2358, кв. 90 по плана на гр. В. Търново, който е съгласуван със становище от 19.06.2019 г. на Министерството на културата и кметската заповед е спряла прилагането на действащия ПУП. В оспореното становище органът се е позовал на извършената проверка на място и по документи от ГД ИОКН, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 04-05-114/09.11.2022 г., както и на издаденото Разпореждане за прилагане на ПАК от 28.07.2022 г. на министерството на културата, като е отбелязано, че същото не е изпълнено и от собственика[Фирма 2] не са внесени за съгласуване в Министерството на културата виза за проектиране и инвестиционен проект за разширение на съществуваща сграда ресторант в ПИ 10447.511.46 по КККР на В. Т. Приел е за неверни и подвеждащи твърденията, отразени в становището на НИНКН с вх. № 9400-8359/22.07.2022 г.

Безспорно е установено по делото, че дружеството[Фирма 2] е собственик на сграда със застроена площ от 130 кв. м, вписана в кадастралната карта на гр.В. Т. с идентификатор 10447.511.46.2., намираща се в ПИ с идентификатор 10447.511.46 по КККР на гр.В. Т. УПИ VIII-2358 от кв. 90, с административен адрес [адрес], гр. В Търново, като не е спорно обстоятелството, че имотът се намира в границите на охранителната зона на територия с културно историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност Архитектурно-строителна зона - Главна улица -Х. Б. Х. Димитър, част от Историческо селище В. Т. обявено с Протокол №4/07.06.1999г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата, като групов паметник на културата с категория национално значение.

Съдът е установил, че издаденото разрешение за строеж № 242/26.04.2006 г. на гл. арх. на О. В. Т. е за строеж от пета категория и включва два етапа на строителство, а именно: Първи етап - Промяна на предназначението на кафе аперитив и офис сватбена къща в ресторант Руски клуб частично застрояване по удобен ПУП на един и два етажа и Втори етап Разширение (написано ръкописно с положен печат на гл. архитект и дата 26.04.2006г.), за обект, находящи се в VIII-2358, кв. 90 по плана на гр. В. Т. [улица]. Първи етап е изпълнен и въведен в експлоатация с Удостоверение №24/2.02.2008г. на гл. арх. на О. В. Т. Това разрешение за строеж на основание чл. 153 от ЗУТ е било презаверявано от главния архитект на общината на дати 30.01.2012 г., 30.01.2017 г. и на 26.04.2022 г., съгласно Заповед №РД 25-19/04.08.2022г. на гл. арх. на О. В. Т. на поправка на ЯФГ).

С оглед на тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че заповедите, с които е презаверявано разрешението за строеж са стабилен облагоприятстващ индивидуален административен акт и като влязъл в сила административен акт презавереното разрешение за строеж се ползва със задължителна и изпълнителна сила. Съдът е приел, че от страна на дружеството е внесен проект за възстановяване на изгубена проектна документация инвестиционен проект, касаещ етап втори от издаденото през 2006 г. строително разрешение от гл. архитект на О. В. Т. т. е започнатото от С. И. ООД производство не е свързано с нова процедура по реда на Г. О. Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството от ЗУТ за издаване на строителни книжа за нов строеж и за одобряване/съгласуване на първоначален инвестиционен проект, а за възстановяване на вече одобрен инвестиционен проект към влязлото в сила разрешение за строеж № 242/26.04.2006 г. на гл. арх. на О. В. Т. В тази връзка съдът е направил извод, че при налично влязло в сила разрешение за строеж и изгубени строителни книжа, съгласуване с министерството на културата на внесения проект за възстановяване на проектна документация не е необходим, тъй като в случая не става въпрос за нова процедура по издаване на строително разрешение, а на вече приключила такава.

С оглед на изложеното, съдът е приел, че оспорения административен акт на зам.-министъра на културата е незаконосъобразен и като такъв го е отменил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е взел предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища, като е отговорил на значимите за предмета на делото възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства по делото, като въз основа на тях и след правилната им преценка е извел обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. В този смисъл неоснователни са касационните оплаквания за постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Според разпоредбата чл. 145, ал. 5 ЗУТ, когато одобрените инвестиционни проекти на изпълнен строеж са изгубени, те се възстановяват при необходимост от собственика с инвестиционен проект - заснемане на извършения строеж и представени документи по чл. 144, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 2 ЗУТ. Във второто изречение на нормата изрично е предвидено, че проектът-заснемане се одобрява от органа, компетентен да одобри инвестиционния проект за строежа, след представяне на разрешението за строеж или на други документи от издадените строителни книжа. Съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината.

Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че започнатото от дружеството производство не е свързано с нова процедура по реда на Г. О. Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството от ЗУТ за издаване на строителни книжа за нов строеж и за одобряване/съгласуване на първоначален инвестиционен проект, а за възстановяване на вече одобрен инвестиционен проект към влязлото в сила разрешение за строеж № 242/26.04.2006 г. на гл. арх. на О. В. Т. В тази връзка е безспорно по делото, че искането за възстановяване е за съществувал и одобрен вече инвестиционен проект през 2006 г., за който това разрешение е издадено, а предпоставка за провеждане на производство по възстановяване е липсата/изгубването на одобрен инвестиционен проект.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски в размер на 1 000 лева, с оглед на представен договор за правна защита и съдействие от който е видно, че сумата е платена в брой.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/31.03.2023 г., постановено по адм. дело № 811/2022 г. по описа на Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА Министерство на културата, гр. София, [улица]да заплати на[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. В. Т. [адрес], направените по делото разноски в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА