Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: Л. М. С. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 4349 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д. 2010 ЕООД и М. Д., чрез пълномощник адвокат Златкова, против решение № 53 от 17.03.2023 г., постановено по адм. дело № 421/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори против решение № 10/312/02583/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6500/8620#12 от 12.09.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Със същото решение са и осъдени да заплатят на ДФЗ деловодни разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон и при неправилно приложение на съдопроизводствените правила основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Основно се възразява срещу изводите на съда отнасящи се до характера на срока по чл. 54, т. 1 от Регламент № 1306/2013 г. на Европейския парламент и Съвета, както и срещу изводите, че законовия срок за мониторинг касае извършването на проверки във връзка с изпълнение на договора, а не образуването на административно производство във връзка с констатациите от тези проверки.

Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие не представя отговор по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение не страда от пороци, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Б. Д. 2010 ЕООД и на М. Д. против решение № 10/312/02583/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6500/8620#12 от 12.09.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което им е определена финансова корекция в размер на 23 974,03 лв.

За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението изхожда от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. При издаването му е спазено изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за мотивирана писмена форма с обсъждане на възраженията от ползвателя на помощта, отговоря и на общите изисквания по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, между които е налице корелация, както и с разпоредителната част. Решението е издадено при спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Обосновал е извод, че неизпълнението на заложени в бизнес плана показатели следва да се счита за неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и представлява нередност, която е основание за определяне на финансова корекция.

Съдът е установил сключен между страните договор от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект № 10/312/02583 от 13.05.2013 г., свързан с изграждане и експлоатация на сграда като къща за настаняване на туристи в гр. Сепарева баня. От доказателствата по делото съдът е установил, че във финансовата част на бизнес плана, ползвателят на помощта е заложил приходи и разходи за всяка една година от срока за изпълнение. От изготвената от ползвателя на помощта справка, както и от данните в контролния лист от 26.06.2019 г. от извършената проверка, получен от ползвателя без възражения, е установено по безспорен начин, че последният не е изпълнил заложените финансови параметри относно приходите от дейността /нощувки/ в бизнес плана за посочените от органа три финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 29/2008г.; Наредбата). Доказано е нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договора. Видно е, че при извършената проверка за изпълнение на бизнес плана от страна на ползвателя, органът е изследвал планираните приходи за финансовите години, съотв. 2016г. - 2018г., като е констатирал изпълнение на същите, равняващото се средно аритметично на 26,70 % от заложеното.

Съдът е приел, че определената за нарушенията финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. /обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г., изм./

Административен съд Кюстендил мотивирано е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателите, относно възможността за издаване на оспорения административен акт на основание влязлото в сила решение № 12833 от 15.12.202 г. на ВАС по адм. дело № 4886/2021г.; относно неприложимост на посочените Правила за определяне на размера на финансовата корекция; относно факта, че към датата на започване на настоящото административно производство е изтекъл петгодишният законов срок за мониторинг, както и относно отпадане на правната възможност за органа да иска възстановяване на изплатените суми по договора поради изтичането на срока по чл. 54, т. 1 от Регламент 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета.

Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение е поставеното в противоречие с материалния закон. Административен съд Кюстендил подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Възражението, че съдът не е спазил процесуалните правила е направено бланкетно, без да се посочат конкретни нарушения и настоящата инстанция приема, че е неоснователно.

Основните оплакванията в касационната жалба са изложени и пред първоинстанционния съд, като същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните.

Установено е, че между ДФЗ и ЕТ М. Д.-Вани-М, е сключен договор № 10/312/02583 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и, че ползвателят по процесния договор за подпомагане е заличен на 04.12.2020 г. и негов правоприемник е търговско дружество Б. Д. 2010 ЕООД.

По делото не е спорно също така, че след плащане на едноличния търговец е била извършена извънредна проверка на място в периода 24.06.-28.06.2019 г., при която е констатирано неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи). Реализираните приходи от дейността /нощувки/ са следните: в размер на 22 850,00лв. за 2016 г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на 72 000,00 лв. или 31,74 % изпълнение; в размер на 17 515,00 лв. за 2017 г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на 72 000,00 лв. или 24,33%; в размер на 17 315,00 лв. за 2018г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на 72 000,00 лв. или 24,05%, т. е. средно аритметично изпълнението на бизнес плана за 3-годишния период е в размер на 26,70%.

Видно е, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години е под 50 % и над 20 % (26, 70 % според изчисленията на органа, процент не оспорен от жалбоподателя).

При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си по т. 4. 12 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно посочената клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4. 12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29/2008 г.

Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4.18 от договора, съгласно който ползвателят е длъжен да спазва проекта за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. до 03.10.2019 г. При това нарушение т. 8. 1 от договора разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46 от Наредба № 29/2008 г. С реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане.

Административното производство за налагане на финансова корекция в случая е открито в изпълнение на влязлото в сила решение № 12833 от 15.12.2021 г., постановено по адм. дело № 4886/2021 г. по описа на Върховен административен съд. В цитираното решение са формирани мотиви, съобразно които неизпълнението на показателите, заложени в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и обуславя издаване на решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, а не на АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, т. е. в случая съдът е указал друг процесуален ред за издаване на акта без да се е произнесъл по съществото на спора. Следва да се отбележи, че издаденият преди това АУПДВ, макар и за същата сума, не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил отменен по съдебен ред. В тази връзка неоснователно е възражението направено с касационната жалба, а именно че е недопустимо да бъде извършвана нова /повторна/ проверка и преценка за икономическата жизнеспособност на проекта от гледна точка на заложените в бизнес плана финансови показатели. Не се съдържа забрана в производството по издаване на оспореното решение за финансова корекция, да бъдат кредитирани факти, установени при проверката през 2019 г.

Неоснователно е и твърдението отнасящо се до прилагане на процедура за мониторинг. В настоящия случай не е налице тази забрана, тъй като се касае за нарушение на договора, установено в рамките на мониторинговия период - посредством извършена проверка на място през 2019 г. Тъй като договорът е сключен на 03.10.2014 г., а проверката на място е в периода 24.06.-28.06.2019 г., тоест тя е в рамките на петгодишния мониторингов период. Датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която в случая не е изтекла, тъй като е налице нейното прекъсване с предходното административно производство. Като следва да се отбележи, че възражение за изтекла давност жалбоподателят не прави.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неспазване на срока по чл. 54, т. 1 от Регламент № 1306/2013 г. на Европейския парламент и Съвета. Съгласно тази разпоредба за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението. Правилно съдът е приел, че разпоредбата не въвежда 18-месечен срок от одобрението на неправомерното плащане, след изтичането на който се преклудира правото на държавата да изисква възстановяването му от бенефициера, и това е видно от самия текст. Посоченият срок е инструктивен, а не преклузивен, а неспазването му не може да доведе до незаконосъобразност на издадения административен акт.

С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационните жалбоподатели за неправилност на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора е неоснователно искането на Б. Д. 2010 ЕООД и на М. Д. за присъждане на разноски за производството.

По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 17.03.2023 г., постановено по адм. дело № 421/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ