Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 4369/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник - сектор „Проверки“ към Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – В. Т. чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Н., срещу Решение № 962 от 15.02.2023 г., постановено по адм. д. № 4309 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г.

С обжалваното съдебно решение, по жалба на „Мама“ ЕООД, с [ЕИК] е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002-2.095-0953 от 28.03.2022 г., издаден от настоящия касационен жалбоподател, с който на основание чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) и Заповед № ЗЦУ-3473 от 01.12.2021 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, за „Мама“ ЕООД е установено публично държавно вземане в общ размер на 7014,25 лв. С обжалваното съдебно решение на „Мама“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 1420,00 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съображенията на административния съд относно приложението на одобрените от НАП и влезли в сила Условия за кандидатстване по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095 били неправилни. Мотивира становище, основано на разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИП. Оспорва направения извод, че подпомаганият обект, представляващ отдадена под наем временна постройка – ресторант „ЛА КАТЕДРАЛА“, няма качеството на търговски център или търговски център тип МОЛ. Моли за обезсилване на обжалваното съдебно решение или за неговата отмяна, и постановяване на решение по същество на спора, с което предявената срещу оспорения АУПДВ жалба да бъде отхвърлена, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от процесуалния представител юрисконсулт Н. Н., която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна.

Ответникът – „Мама“ ЕООД не представя отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представя писмена защита, чрез надлежно упълномощения адв. Р. С., в която се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Мама“ ЕООД срещу АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-0953 от 28.03.2022 г., издаден от началник - сектор „Проверки“ към ТД на НАП – В. Т. с който е установено, че оспорващото дружество има публични държавни задължения в общ размер на 7014,25 лв., от които 6272,00 лв. – главница, определена като недължимо платени или надплатени суми във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 на НАП, както и 742,25 лв. – законна лихва за забава за периода от 27.01.2021 г. до 28.03.2022 г.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните не е формиран, от правна страна първоинстанционният съд приел, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 59 АПК писмена форма и съдържа задължително изискуемите реквизити. Направил извод обаче, че актът е материално незаконосъобразен. Изводите си административният съд формирал в резултат на изследване на приложимите „Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020, по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ (Условия/та за кандидатстване). Съдът приел, че съгласно т. 11.4 от Условията за кандидатстване, предпоставка за получаване на БФП е бенефициентът да е бил засегнат от заповеди на МЗ - №№ РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г., като следва да е преустановил или ограничил дейността си в търговските обекти, за които кандидатства. Мотивирал се, че доколкото в Условията за кандидатстване не е дадено разяснение какво се има предвид под израза "ограничаване на дейността", същият следва да се разбира в общоупотребимия му смисъл. Приел, че дейността на временна постройка - ресторант „ЛА КАТЕДРАЛА“ безспорно е била засегната от въведените противоепидемични мерки, тъй като е била ограничена по отношение на възможния за използване капацитет, кръга на потенциални клиенти и работното време за периода от 22.12.2020 г. до 31.03.2021 г. Направил извод, че предвид задължителния характер на посочените в Условията за кандидатстване критерии за подпомагане, неправилно в оспорения АУПДВ е прието, че този обект попада извън обхвата на търговските предприятия, подлежащи на подпомагане чрез БФП. Съдът изложил и съображения за противоречие на спорния акт с целите на закона. По тези мотиви първоинстанционният съд отменил АУПДВ като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона. Разпределил отговорността за разноските съобразно изхода на спора.

Решението е валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат, но по изложените по – долу съображения.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че спорният АУПДВ е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа предписаните от закона реквизити. В тази насока основателно още в първоинстанционната жалба „Мама“ ЕООД възразява, че в съдържанието на утежняващия акт липсват каквито и да е съображения, от които да се направи извод как е определена сумата по акта – публичното вземане, за което той е издаден, поради което дружеството е лишено от правото си да оспори АУПДВ по размер.

Установява се от разпоредителната част на АУПДВ, че с него срещу „Мама“ ЕООД е установен „размер на неправомерно получените средства, недължимо платените или надплатени суми“ 6272,00 лв. (надплатена сума по Първа фаза) и 742,25 лв. – законна лихва за периода 27.01.2021 г. до 28.03.2022 г. В съобразителната част на АУПДВ относно плащанията по първата фаза констатации няма. При внимателен прочит на съдържанието на акта е възможно е да се предположи, че посоченото плащане към Мама ЕООД, осъществено на 27.01.2021 г. в размер на 23352,80 лв. е такова по първа фаза на схемата за подпомагане, по която дружеството е кандидатствало. В мотивите констатации за надплащане в тази фаза не се съдържат и в този смисъл е невъзможно да се направи предположение за начина на изчисляване на разпореденото публично задължение, формирано от надплатена сума по Първа фаза. Мотивите, които се съдържат в АУПДВ, са във връзка с подадените от Мама ЕООД проектни предложения, корекцията на оборота при оценката на проектното предложение по втора фаза относно представените документи за идентификация на отдавания под наем обект, както и заключението, че въз основа на тях е направен извод, че бенефициентът отдава под наем обект, който не представлява търговски център, нито търговски център тип МОЛ. Ф. констатации за надплащане в първа фаза няма, като те не се съдържат и в друг документ по преписката, към който да препраща АУПДВ. Впрочем, такива не се съдържат и в решението на директора на ТД на НАП – София, издадено на основание чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 97, ал. 1 АПК. С последното, възражението на Мама ЕООД за липса на мотиви също е прието за неоснователно по съображения, че законът не определял техния обем.

Предвид изложеното, неясно остава въз основа на какви фактически обстоятелства е издаден спорния АУПДВ и по какви причини е установено с него публичното държавно вземане в посочения размер срещу „Мама“ ЕООД. Това е било достатъчно първоинстанционният съд да отмени АУПДВ на това основание. Касае се за порок в съдържанието на АУПДВ – липса на посочено фактическо основание за издаването му съобразно изложеното по – горе. За да бъде съобразено, вкл. от съда при извършения контрол за законосъобразност, фактическото основание следва да е част от основанията, вписани в АУПДВ или в друг документ, към който той препраща. Само този случай то ще се включи в предмета на доказване като материална предпоставка за издаването му, респективно е следвало да бъде съобразено при извършения контрол за законосъобразност от съда в контекста на проведеното доказване от страна на административния орган на фактическите основания, посочени в АУПДВ. Пропускът на администрацията да включи правно релевантни факти като фактически основания за издаване на АУПДВ е неотстраним в производството по оспорването му и изключва допустимостта на установяването на тези факти, а съответно и решаването на правния спор с обвързването на правни последици с тях. В този смисъл, недопустимо би било и позоваването на това фактическо основание едва в съдебното производство. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК изисква обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на правната норма, каквото в случая отсъства. Това е било достатъчно основание АУПДВ да бъде преценен като незаконосъобразен при извършения контрол от първоинстанционния съд. Ето защо, въпреки че е достигнал до този извод по различни съображения, като го е отменил, АССГ е постановил правилно по резултата си решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила.

За касационното производство разноски не се претендират от ответника по касация, поради което такива не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 962 от 15.02.2023 г., постановено по адм. д. № 4309 по описа на Административен съд София - град за 2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА