Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 4333/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Е. Тян, [ЕГН] от гр.Търговище,[адрес] чрез адв. М. против Решение № 34 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело № 19 по описа за 2023 г. на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Решение № 2153-25-4/13.01.2023г на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-462/15.11.2022 на ръководител ПО в ТП на НОИ Търговище.

Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, в това число на чл.68 от КСО, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В жалбата се посочва, че неправилно административният съд не е взел предвид осигурителния стаж на касаторката, който е положен в ССР. М. в периода 18.06.1977- 29.07.1991г.

Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се върне като преписка за ново решаване от административния орган.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Търговище, при редовно призоваване, не изпраща представител, и не взима становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Административен съд Търговище е отхвърлил жалбата на Е. Тян против Решение № 2153-25-4/13.01.2023г на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-462/15.11.2022 на ръководител ПО в ТП на НОИ Търговище, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението е постановено при неправилно прилагане на материалноправните норми на КСО и Регламент 883/2004. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното:

С молба от 23.11.2021 г., касаторката е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението били приложени изискуемите се документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Представените документи за осигурителен стаж на касаторката сочат, че същата има навършена възрсат от [заличен текст] и придобит осигурителен стаж в България от втора категория труд 7 г 2 мес и 2 дни, а от трета категория труд 5 г 0 мес и 18 дни или общ осигурителен стаж 14г и 6 дни.Осигурителният стаж на касаторката в Португария е 17 години 10 месеца и 0 дни, като общият осигурителен стаж в България и Португалия е 31години,10 мес и 6 дни.С уведомление до касаторката от 11.10.2022г длъжностното лице по ПО в ТП на НОИ Търговище я уведомила, че не й достига стаж за пенсия по реда на чл.68 ал.1 и ал.2 КСО в размир на 4 г 1 мес и 24 дни, поради което и има право да внесе осигурителни вноски за недостигащия йо осигурителен стаж.Тян получила уведомлението на същата дата, но не предприела действия по закупуване на осигурителен стаж.Причината за това бил положеният от нея осигурителен стаж в Р. М. в размер на 13 г и 3 дни, за които същата представила изискуемите се документи.При преценка на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителният орган приел, а в последствие, това становище било възприето и от първоинстанционния съд, че договорът между България и Молдова за социално осигуряване от 2008г не намира приложение в настоящия случай, тъй като по благоприятно за лицето се явява правилото на сумиране на осигурителните периоди от стаж, положен в България и Португалия, които като страни членки на ЕС са обвързани от чл.6 от Регламент 883/2004,поради което и отказал отпускането на пенсия за осигурителен саж и възраст на касаторката.Актът на осигурителния орган бил потвърден от горестоящият административен орган, а в последствие и от първоинстанционния съд.

Според настоящият съдбен състав на Шесто отделение на В. А. съд решението на Административен съд Търговище е постановено в противоречие с относимата към казуса материалноправна уредба, което обуславя неправилност на изводите от съда.

В тази насока следва да се отчетат следните обстоятелства: Разпоредбата на чл.2.1 от Регламент 883/2004г посочва персоналният му обхват - а именно - регламентът е приложим към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държавата членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или на повече държави членки.Чл. 6 от Регламент 883/2004 посочва, че при преценка на правото на съответното обезщетение/пенсия компетентната институция сумира осигурителните периоди, придобити по законодателствата на всички държави членки, на които е било подчинено лицето, ако периодите не се припокриват.Няма спор, че касаторката е положила осигурителен стаж в ССР Молдова в периода 17.06.1977 до 29.07.1991г или 13години и 03 дни.В периода 28.06.1990 до 01.05.2003г същата е полагала осигурителен стаж в България, удостоверен с копие на трудовата книжка, удостоверения по образец и извлечение от регистъра на осигурените лица общо в размер на 14 г и 6 дни, а в периода след май 2003 е положен и стажът в Португалия в размер на 17 г и 10 месеца.

При така установените факти следва да се посочи, че спрямо касаторката Тян, която е българска гражданка, считано от 1996г и следователно от присъединяването на България към Европейския съюз е и гражданин на държава членка, спрямо нея са приложими посочените по горе разпоредби на чл.2 т.1 и на чл.6 от Регламент № 883/2004г.Тяхното приложно поле обаче е ограничено единствено и само до осигурителните периоди, които касаторката Тян е положила в държави членки - в случая България и Португалия и то единствено в случаите, когото тези осигурителни периоди не се припокриват.В случая правилна е преценката на осигурителния орган и на първоинстанционния съд досежно обстоятелството, че осигурителният стаж на касаторката Тян в България и Португалия не се припокрива, поради което и следва да се сумира и по този начин на осн. Чл. 6 от Регламент № 883/2004 да й се зачете осигурителен стаж на територията на държави членки на ЕС в размер на 31г 10 мес и 6 дни.Така зачетеният осигурителен стаж обаче не заличава положения от касаторката Тян труд и удостоверен осигурителен стаж в предходен период от живота й- 1977-1991г, когато същата е полагала труд по трудово правоотношение в ССР Молдова.Принципите на правна сигурност и предвидимост изискват зачитане на положения осигурителен стаж в друга държава, с която Р България има сключен международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред - чл.5 ал.4 от Конституцията на Р България.Към момента на полагане на осигурителния стаж в ССР Молдова тази държава/ до 26.12.1991/ е била част от СССР,а касаторката Тян е била и понастоящем също е и гражданин на Молдова.Съгласно чл.2 от Спогодбата между НРБ и СССР за социално обезпечаване, ратифицирана с Указ № 16 на Президиума на НС публ. Изв. Бр.7/ 22.01.1960г, денонсирана на 01.01.2004 касаторката Тян попада в персоналния обхват на Спогодбата.Съгласно чл.4 т.1 от същата при отпускане на пенсии и помощи се зачита напълно трудовия стаж на територията на двете договарящи се страни.Според чл.20 т.3 от Спогодбата правата, възникнали съгласно разпоредбите на същата не губят сила в случай на нейното денонсиране.Отделно от изложеното след денонсиране на спогодбата е сключен договор между Р България и Р Молдова, ратифициран със закон, приет от 40 НС в сила от 01.09.2009г чл.34 т.2 от ПЗР на посочения договор предвижда, че осигурителният стаж, придобит съгласно законодателството на договарящите се държави преди влизането в сила на този договор, се взема предвид с цел определяне на правата по този договор.В този смисъл и решение № 14597/04.12.2014 по адм. Дело № 8783/2014г на ВАС,Шесто отделение, решение № 14597/04.12.2014 по адм. Дело № 8783/2014г на ВАС,Шесто отделение.Ето защо и спрямо касаторката Тян е приложима разпоредбата на чл.87 т.2 от Регламент № 883/2004- Всеки осигурителен период и, когато е необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършен съгласно законодателството на държава-членка преди датата на прилагане на настоящия регламент в съответната държава-членка, се зачита за определянето на правата, придобити съгласно настоящия регламент. В този ред на мисли незаконосъобразно първоинстанционният съд е отрекъл придобитите от касаторката осигурителни права в периода от време 1977-1991г в следствие на положен и удостоверен труд в ССР Молдова и не е зачел същите при преценката дали Тян е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Периодът на осигурителния стаж не се припокрива с този, положен в страни членки на ЕС,за да приложи спрямо него чл.6 от Регламент 883/2004.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение на Административен съд Търговище е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново решение, с което да се отмени оспорения административен акт - Решение № 2153-25-4/13.01.2023г на Директора на ТП на НОИ-Търговище и преписката да се върне на органа за ново произнасяне при спазване на указанията за прилагане и тълкуване на закона, дадени в настоящето решение .

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 1800 лв съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и договори за правна помощ, при липса на направено възражение за прекомерност.Досежно претендираната държавна такса, същата следва да се присъди в размер на 30 лв - дължима в касационното производство, а сумата от 10 лв, внесена ДТ по сметка на АС Търговище като недължима, по аргумент от чл.120 от КСО ще следва да бъде поискана по надлежния ред за връщане от първоинстанционния съд.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 34 от 09.03.2023 г., постановено по адм. дело № 19 по описа за 2023 г. на Административен съд Търговище и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-25-4/13.01.2023г на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-462/15.11.2022 на ръководител ПО в ТП на НОИ Търговище.

ВРЪЩА административната преписка на органа за постановяване на ново решение при спазване на указанията за тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящето решение.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Е. Тян,[ЕГН] от гр.Търговище,[адрес] разноски за производството в размер на 1830 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ