Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 4391/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Вeлико Търново в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 124/10.03.2023 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. д. № 841/2022 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 11320/10.10.2022 г., разпореждаща запечатване на търговски обект - "ГСМ", находящ се в село Брестовец, стопанисван от "Инвест - М" ЕООД и забрана на достъп до него за срок от 14 дни.
Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон. Изтъква, че процесната заповед е издадена след като е установено нарушение, обосноваващо налагането на ПАМ. Намира, че е спазен принципът на съразмерност при определяне на срока на налагане на ПАМ. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба - "Инвест - М" ЕООД, с. Брестовец, не изразява становище по нейната основателност.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Пред Административен съд - Плевен е оспорена ЗНПАМ № 11320/10.10.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - В. Т. с която е разпоредено запечатване на търговски обект, представляващ земеделска база в с. Брестовец и забрана на достъп до него за срок от 14 дни.
Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 06.10.2022 г. в земеделската база е извършена проверка от органи на НАП, при която е установено, че в двора е наличен подземен вкопан резервоар с вместимост 35 000 л. Неговата връзка с вливната точка също е под земята, но към момента на проверката е отрината. На 25-30 метра от резервоара и вливната точка е инсталирано средство за измерване на разхода върху бензин - колонка, която не работи. Резервоарът е деклариран в НАП с предназначение - зареждане с гориво на машини, съоръжения и земеделска техника за собствени нужди, но не е регистрирано и отчитано зареждане с ЕСФП с нивомерна измервателна система за обем на течни горива по реда на чл. 3, ал.2 и ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства./Наредба Н-18/. Констатираното е квалифицирано от проверяващите като нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18, изразяващо се в бездействието на "Инвест М" ЕООД да регистрира и въведе в експлоатация фискално касово устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, с която да се отчитат получаваните количества гориво. Въз основа на горното и на основание чл. 186, ал.1, т.1, б."б" ЗДДС, в тежест на търговеца е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - "ГСМ" и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед поради противоречието й с целта на закона. Счел е, че изложените в нея мотиви досежно продължителността на срока не обосновават налагането на ПАМ върху цялата земеделска база, поради което нейният обхват не е съобразен с принципа на съразмерност.
Така постановеното решение е правилно.
Неоснователни са доводите на касатора, ча атакуваният съдебен акт не е съобразен с приложимия материален закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства относно релевантните за спора факти, въз основа на които е формирал обосновани правни изводи.
В случая липсват данни дали за установеното от приходните органи нарушение, осъществено от "Инвест - М" ЕООД, е издадено наказателно постановление, поради което не може да се приеме, че е накърнен принципът ne bis in idem, забраняващ кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед посочените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този аспект първоинстанционният съд правилно е съобразил, че запечатването на цялата земеделска база и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, както и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. Този извод следва от легалната дефиниция на понятието "търговски обект", съдържаща се в нормата на 1, т.41 ДР ЗДДС, определяща като такъв всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Цитираната разпоредба сочи, че именно резервоарът за гориво в частност е съоръжението, което следва да се квалифицира като "търговски обект" по смисъла на ЗДДС и единствено спрямо него е следвало да се наложи ПАМ. Вместо това обаче е разпоредена мярка върху цялата земеделска база на търговеца, с оглед на което нейният обхват се явява несъразмерен. Както правилно е посочил първостепенният съд, налагането на ПАМ не може да е самоцел, а като израз на административна принуда същата трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на правните субекти в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Тъй като налагането на ПАМ върху целия стопански двор засяга права и интереси на данъчно задълженото лице в по - голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, то обосновано е заключението, че поради нарушение на чл.6, ал.2 АПК оспорената заповед е незаконосъобразна. Като е отменил същата, АС - В. Т. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 124/10.03.2023 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. д. № 841/2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА