ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266

гр. София, 22.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Я. В. Ч. касационно гражданско дело № 20238003100494 по описа за 2023 година Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. К. А., чрез пълномощника адв. И. З., срещу разпореждане № 654 от 09.12.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 382/2022г. на Сливенския окръжен съд, с което касационната жалба на Д. А. срещу въззивно решение № 282/02.11.2022г. по въззивно гр. дело № 382/2022г. на Сливенския окръжен съд, е върната, като подадена против въззивен съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното разпореждане. Жалбоподателката счита, че въззивното решение не е окончателно и подлежи на касационно обжалване, тъй като е предявен един иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр с цена 12 763,99 лева, а не както е приел въззивният съд - множество обективно съединени искове, всеки един с цена под 5 000 лева. Сочи, че съдът не е съобразил, че заявените за разглеждане претенции произтичат от един и същ юридически факт - дискриминационно деяние, от което на ищцата са причинени имуществени вреди-нарушение на нормата на чл.14, ал.1 от ЗДискр, а посочените в петитума на исковата молба разпоредби на ЗМВР не са правно основание на отделни искове, доколкото не от тези норми произтичат заявените от ищцата права.

Ответникът по частната жалба - Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител ст. юрк.С. С., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - същата е основателна.

За да върне подадената от Д. А. касационна жалба (неточно посочено в диспозитива, че се оставя без разглеждане) въззивният съд е приел, че постановеното от него решение № 282 от 02.11.2022г. по въззивно гр. дело № 382/2022г. не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки един от предявените обективно съединени искове е под 5 000 лева (с оглед и направеното намаляване на размера им пред първата инстанция), като макар претенциите на ищцата да произтичат от един и същи юридически факт - проявена спрямо нея дискриминация, паричните претенции са различни по естеството си и всяка от тях е предмет на самостоятелен иск. Въззивният съд се е позовал на т.1 ТР№1/2001г. от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че при обективно съединяване на искове, е меродавна цената на всеки иск поотделно, а не материалният интерес като механичен сбор от отделните искови претенции.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че незаконосъобразно, в противоречие с изискванията на закона, въззивният съд е приел, че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Всеки от съединените искове, обаче се индивидуализира със страни и предмет. При първоначалното обективно съединяване на искове страните са идентични, но предмета на всеки от тях е различен, индивидуализира се и/или с различни обстоятелства и/или с различно искане.

В случая съдът е бил сезиран с осъдителен иск, основан на твърдения, за проявена спрямо ищцата дискриминация по чл.14, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1 ЗЗДискр-тъй като била третирана по-неблагоприятно, спрямо колегите й, които заемат длъжност при ответника, идентична с нейната. Претенцията е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи и е изчислена като сбор от разлики в получаваните за процесния период от ищцата и останалите й колеги: основно трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение, суми за представително облекло и храна и размера на платения годишен отпуск.

Предметът на делото в случая е един единствен-спорното материално право на обезщетение за имуществени вреди, тъй като произтича от един факт-акт на дискриминация спрямо ищцата, а не от различни фактически състави, както е приел състава на въззивния съд. Обстоятелството, че действията, чрез които е осъществено неравното третиране са няколко, не води до извод, че ищцата е предявила няколко иска за заплащане на различни по естеството си вземания. Поради изложеното, не е налице обективно съединяване на искове, при което се разглеждат в едно и също производство няколко иска с различен предмет (чл. 210 от ГПК). Въззивното решение срещу което е подадена касационната жалба е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане е осъдителен иск по чл. 71, ал.1, т.3 ЗДискр, във вр. с чл.14, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1 ЗЗДискр, съединен с иск по чл. 86 ЗЗД, за неравно третиране на ищцата от бившия й работодател с цена над 5 000 лева. Предвид императивния характер на разпоредбите на чл. 69, т. 1 и чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, касационната жалба се явява допустима. Това налага атакуваното разпореждане да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 654 от 09.12.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 382/2022г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на Д. А. срещу въззивно решение № 282/02.11.2022г. по въззивно гр. дело № 382/2022г. на Сливенския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на ОС-Сливен за предприемане на действия по администриране на касационната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

1.

2.