Р Е Ш Е Н И Е

№ 610

гр. София, 21.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н. ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. като изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 1197/2023 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Д. срещу въззивно решение № 1354 от 03.11.2022 г. по в. гр. д. № 1453/2022 г. на ОС-Варна. Според касатора - ответник по иска, въззивното решение страда от визираните в чл. 281, т. 3 ГПК пороци, поради което моли за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Счита, че единственият одобрен кадастрален план е този от 1900 г., като не ставало ясно защо съдът приема, че действащ е планът от 1965 г., за който нямало данни да е одобрен с конкретна заповед. Липсвало основание за раздробяване на имота стар пл. № 7 по кадастралния план от 1900 г., не било установено да е извършена делба между съсобствениците на този имот с площ от 450 кв. м. по документи за собственост, а по скица 492 кв. м. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

Насрещните страни - ищците П. и Ю. П., оспорват касационната жалба в писмен отговор по съображения за отсъствие на релевираните касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят за присъждане на разноски.

Жалбата оспорва и община Варна, ответник по иска на П..

Ответницата С. М. не взема становище по касационната жалба.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, в хипотезата на чл.280, ал1, т.1 ГПК по въпроса за дължимата преценка от съда при разглеждане на спор по чл.54, ал.2 ЗКИР кой от приетите за територията и предхождащи одобряването на КК планове очертава границите на собственост на ищеца върху имот, който се твърди да не е нанесен в КК.

С писмено становище преди проведеното открито съдебно заседание по чл.290 ГПК пред касационния съд, касаторът Д. заявява, че поддържа оплакванията и и скането си по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение от 11.03.2022 г. по гр. д. № 19331/2018 г. на РС-Варна, е уважен искът на П. В. П. и Ю. Ж. П. срещу Т. Б. Д., С. Д. М. и О. В. с основание чл.54, ал.2 ЗКИР, като е установено между страните, че П. В. П. и Ю. Ж. П. са собственици на 12 кв. м. идеални части от реална част от недвижим имот с идентификатор № *** съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18- 98 от 10.11.2008 г. на изп. директор на Агенция по кадастъра, с площ от 492 кв. метра, с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/. стар идентификатор: № *, *, * , квартал № 5, парцел *, *, при съседи : имоти с идентификатори № № ***; ***; *** и ***, с площ на реалната част 323 кв. м., така както е посочено на скицата, находяща се на л. 154 от първоинстанционното дело, приподписана от първоинстанционния съд и съставляваща неразделна част от решението, представляваща приложение № 4 към СТЕ на вещото лице, и оконтурена със зелен пунктир, представляваща южната част на имот с ид. № *** при граници: имоти с идентификатори №***; ***; *** и останалата част от имот с идентификатор № ***, като реалната част неправилно е отразена в кадастралната карта, приета със Заповед № РД 18- 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК като част от ПИ с идентификатор № ***, заедно с друг самостоятелен поземлен имот, представляващ северната част от имот с идентификатор № ***, с площ от 170 кв. м., при граници: имоти с идентификатори № №***; ***; ***, и останалата част от имот с идентификатор № ***, както и Т. Д. е осъдена да заплати на ищците 1450 лв. разноски.

Въззивният съд е приел, че между страните не е налице спор относно съществуването на претендираното от ищците право на собственост върху процесните 12 кв. м. ид. ч., което се установявало и от приложените писмени доказателства, в частност нот. акт № 185, том L. д.№ 17608, рeг. № 28018/29.12.2009 г., като основният спорен въпрос е дали притежаваните от тях идеални части са част от отразения като цял ПИ с идентификатор ***, или собствеността им е ограничена в отделен имот, съсобствен между ищцште и други лица, който имот неправилно е отразен в кадастралната карта /КК/ като част от целия ПИ с идентификатор № ***.

Установено е, че в актуалния вид на КККР, ПИ-** е отразен с площ 492 кв. м., който в регистъра към плана е записан в съсобственост: на Т. Б. Д. (на основание н. а.№ 52/07.09.1990 г., н. а.№ 90/08.12.1999г, н. а.№ 21/19.12.1997 г. за 1/4 ид. част, съд. реш. №181/20.02.2005г за 180/450 ид. част и н. а.№ 83/22.12.1997 г. за 90 кв. м. ид. част; на Н. В. П. ( основание н. а.№ 147/27.03.2008 г. за 12 кв. м. ид. част); на С. Д. М. (на основание постановление №193/26.09.2012г на СИ за 11,92 кв. м. ид. част); и на П. В. П. (на основание н. а.№ 185/29.12.2009 г. за 12 кв. м. ид. част).

За установяване предметния обхват на правото на собственост на ищците, въззивният съд е направил преценка на събраните по делото писмени доказателства и на приетото експертно заключение на СТЕ, което е кредитирал като обективно и компетентно. Въз основа на поредицата от прехвърлителни сделки в нотариална форма в периода 2003-2008 г., от които ищците черпят правата си върху посочената от тях ид. част от процесната реална част, и направеното от вещото лице по СТЕ проследяване на индивидуализацията и идентичността на имота, от които ищците П. П. и Ю. П. са придобити процесната идеална част, както и неговото отразяване в съществувалите кадастрални планове /КП/ за обследваната територия (съответно от 1900 г., 1950 г., 1965 г. и с неговото изменение, и 2003 г.) и изготвената КК, въззивният съд е направил решаващ извод, че ищците са придобили собственост единствено в ПИ № ** по КП 1965 г. във варианта му след неговото изменение, респективно ПИ № * преди изменението. Установил е, че този недвижим имот е отразяван различно във времето.

От приетите нотариални актове, на които ответницата Д. се позовава за своето право на съсобственост върху целия ПИ-** по КК - н. а. № 196/08.02.1967 г.; нотариални актове от 15.01.1984 г., протокол за одобряване на спогодба за извършване съдебна делба от 14.05.1987 г. на ВРС, н. а. № 52/07.09.1990 г.; н. а.№ 21/14.12.1997 г.; н. а.т № 83/22.12.1997 г.; н. а. №113/08.12.1999 г., които също са проследени от СТЕ, е установено, че Т. Д. е придобила идеални части от поземлени имоти № * и № * /респективно № **, след изменението на КП от 1965 за обединяване на ПИ № * и № */. Въззивният съд е приел, че съществуващата съсобственост в ПИ-**, който е част от ПИ-* по КП - 2003 г., който от своя страна е ситуиран в югозападна част на ПИ-** по КККР от 2008, както и размера на притежаваните от нея идеални части от имота, е ирелевантно, с оглед предмета на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Също така без правно значение за решаващите изводи на съдебния състав е счетено и обстоятелството, че собствеността на община Варна е ограничена в същия този ПИ-** по силата на АОС № 2713/09.07.2004 г. Акцентирано е върху вече приетото от съда, че правото на собственост на ищците П. и Ю. П. върху процесните 12 кв. м. ид. ч. е ограничен единствено в пределите на посочения ПИ-**, след изменението на КП от 1965 г. и не се установява ищците да притежават идеални части от северната част от имота с предходен номер по КП от 1965 г. - ПИ № *. В последният не е налице съсобственост между насрещните страни в производството П. и Д., като между тях не е налице и спор, а и от представените по делото доказателства се установява, че имотите са разделени посредством материализира на място масивна фасадна стена, която реално отделя имотите с настоящ адрес [улица] и №16.

Базирайки се на горните си изводи, и на заключението на СТЕ, сочещо, че за територията на града има изработени регулационни планове в годините така: РП/1959 г., РП/1962 г., РП/1981 г., РП/1996 г. и РП/2000 г., но никой от тях не е приложен, тъй като не се е установило обезщетяване на собствениците на имоти в обследваната зона за отнети им части, придадени към съседни имоти или улици, въззивният съд е анализирал съдържанието на относимите правни норми на ЗПИНП в сила от 01.01.1950 г./отм./ и действалия след него ЗТСУ от 01.06.1973 г., отменен със Закона за устройство на територията, считано от 31.03.2001 г. Посочил е, че по смисъла на чл.110 ЗТСУ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие, тоест правото на собственост върху придадените по регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ парцел се придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Позовал се е на ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ВС по тълк. д. № 2/1993 г., ОСГК и е приел, че понятието „приложен план“ по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това заемане. Сега действащият ЗУТ е посочил, че зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени при действието на отменените закони дворищнорегулационни планове като имотни граници, като в същото време не допуска принудително изменение на границите на имотите, респективно тяхното отразяване в общ такъв, без осъществяването на някой от посочените в закона правопораждащи фактически състави. При тази относима правна уредба, и доколкото от доказателствената съвкупност по делото е установено, че не е налице приложена дворищна регулация по отношение на поземления имот, не е извършена „доброволна регулация“ чрез създаване на общ урегулиран поземлен имот, и с оглед факта, че по силата на съставената кадастрална карта при действието на ЗУТ е невъзможно принудителното изменение на границите на имотите, респективно тяхното отразяване в общ такъв, без осъществяването на някой от посочените правопораждащи фактически състави, съдът е заключил, че същото е лишено от правно основание и неотразяването на отделните поземлени имоти представлява непълнота в кадастралната карта, която подлежи на поправяне по реда на чл. 54 от ЗКИР. Тъй като към момента на осъществяване на транслативните придобивни основания на насрещните страни имотите са били отделени както фактически чрез стена, така и юридически в действащите КП, което действително правно положение е следвало да бъде отразено в КК, а не обединяването им в един общ имот, то обединяването им в КК е незаконосъобразно и противоречи на декларативното й действие, изискващо да се поддържа в актуално състояние и да отразява точно собствеността. В заключение е достигнал до извода, че броят, местоположението и границите на поземлените имоти, които незаконосъобразно са обединени в един, съответстват най-пълна степен на положението при действието на КП от 1965 г. след неговата промяна, така както е отразено в комбинираната скица № 4 към заключението, както е приел и първоинстанционния съд.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

В практиката на ВКС последователно и непротиворечиво се приема (т.4 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, решение № 50008/01.02.2023 г. по гр. д.№ 1745/2022 г. на ВКС, I г. о., решение № 48/16.03.2015 г. по гр. д.№ 6047 2014 г. на ВКС, I г. о., решение № 60112/12.10.2021 г. по гр. д. № 1042/2021 г. на ВКС I г. о.), че одобрението на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие, нито може да погаси или измени правото на собственост върху имотите по действащия регулационен план (ПУП), нито въз основа на КП може да възникне съсобственост, при действащи регулационен план (ПУП) и кадастрална карта границите на собственост на имотите се определят съобразно действащия регулационен план (ПУП), а не по кадастралната карта. Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата няма правопораждащо или правопрекратяващо действие. Регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот, затова в производство по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР съдът изследва положението на имотите по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. Тези разрешения на практиката на ВКС са приложими към настоящия спор.

При приложен (действащ) подробен устройствен план (ПУП) или дворищнорегулационен план (в сила преди приемането на ЗУТ) за дадено населено място, те индивидуализират поземлените имоти (дворните места), които урегулират. Т.е. при действаща регулация поземлените имоти (дворните места) се индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени имоти. Границите им съответстват на регулационните линии, които определят и местоположението и площта им. Кадастралният план представлява заснемане на повърхността, той има значение за бъдещ устройствен план, а не за действащ. Заснетите с него граници на имотите не определят собствеността върху тях (решение №196/10.10.2014г. по гр. д.№2362/2014г., І ГО на ВКС). Когато отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало по силата на § 8 ПР на ЗУТ, в резултат на което правото на собственост на придадената по регулация част от парцела се възстановява на собственика на парцела, от който е била отнета. Само в този случай границите на собственост на имота се определят не по границите на УПИ, а по имотните граници на имота след отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация. Тези разрешение се споделя и от настоящия касационен състав и са приложими в случая.

По касационната жалба:

Обжалваното решение е постановено в отклонение от тази практика, поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, в която насока са и оплакванията на касатора. Изводът на съда, че спорът в случая следва да се реши според КП от 1965 г. според неговото изменение, а не по някой от приеманите за територията РП, е направен според дадено от вещото лице по приетата СТЕ аналогичен извод - че нито един от приетите РП РП/1959 г., РП/1962 г., РП/1981 г., РП/1996 г. и РП/2000 г. не е приложен, тъй като не се е установило обезщетяване на собствениците на имоти в обследваната зона за отнети им части, придадени към съседни имоти или улици. Първо, този извод на вещото лице не е подкрепен с данни по кой от тези плановете какви предвиждания е имало за придаване/отнемане на части от съседни имоти. Съгласно чл.195 ГПК, вещото лице е компетентно с оглед специалните си знания само да установи как са отразявани границите на съседните имоти по плановете и дали по дворищно-регулационния план администрацията е отразила наличие на придаваеми части, а изводите дали в действителност са налице придаваеми части и приложим ли е § 8 ПР на ЗУТ са правни, и са в кометентност на съда. Съдът, на база констатациите на вещото лице за приетите регулационни планове и предвижданията по тях, прави сам изводи дали тези планове са приложени или не, и съответно за границите на правото на собственост, при съобразяване, че площта не е индивидуализиращ белег на правото на собственост, а функция на границите му. Второ, от самото заключение на вещото лице е видно, че за процесния имот е имало и КП от 1900 г. и РП от 1900 /1903 г./, по който се е предвиждал един имот № *, за който е бил отреден по РП парцел * ( т.1.1.1 от р.ІІІ от СТЕ и комбинирана скица № 1), границите на който парцел е посочено да съвпадат с тези на процесния имот с идентификатор 10135.1507.196 по действащата КК, с изключение на незначително отклонение по източната граница, и че по КП от 1960 г. имотът отново е един, с верен пл. № * а не с №№* и * и с приблизително съответствие с процесния имот с идентификатор *** по дейстащата КК ( т.1.1.2 от р.ІІІ от СТЕ и комбинирана скица № 2). Този РП от 1900/1903 г. въззивният съд въобще не е обсъждал, поради което изводът му, че при липса на приложен регулационен план имотните граници следва да се преценяват само според кадастралния план, в частност този от 1965 г. с изменението, предвиждащ обособяване в рамките на стария имот № * по плана от 1900 г. на три имота, после на два, е и необоснован. Не са изложени съображения и защо се игнорира положението на имота по КП от 1950 г. и какво е правното основание за нанасяне в неговите очертания на три, после на два имота, с КП от 1965 г. Въззивният съд не е изпълнил вмененото му задължение по чл.201 и чл.202 ГПК да подложи на преценка пълнотата и непротиворечивостта на заключението на вещото лице, доколкото при спор за собственост с твърдение за грешка в КК именно предвижданията по действалите всички РП във времето назад преди КК са факти, от съществено значение за правилното решаване на спора, като за тяхното изясняване съдът и служебно може да назначи техническа експертиза (т.3 на ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК) поради необходимост от специални знания, предвид оплакванията с въззивната жалба на Д. за липсата на правно основание за раздробяване на имота с КП от 1965 г., което не е сторено, и така е допуснато процесуално нарушение - отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Обжалваното решение като постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, и без да са направени изводи относно всички релевантни за разрешаване на спора факти, следва да бъде отменено като неправилно, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС-Варна, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия

При новото разглеждане на спора следва да се изслуша нова експертиза, която да проследи и обозначи на скици кадастралното и регулационно заснемане на имота от 1900 г. вкл. и нататък (а и преди това ако има предходни данни), да се посочи на какво основание са изготвени и приети последващите първия регулационни планове, и има ли по някои от плановете придаваеми и отчуждени места /включително за каква площ и от кой към кой имот/ и ако да - има ли данни за заплащане на обезщетение за това, по кой от тези регулационни планове е било предвидено образуването на два парцела от стария имот № *, парцел * по плана от 1900(1903) г., като се положат усилия вкл. за изясняване какво е било графичното изображение за предвиждането по РП от 1962 г. (предвид заключението на СТЕ по делото, че графични данни по този план не се съхраняват в община Варна), и се придружи заключението си с графичен материал - скици по всеки от плановете и комбинирани скици. Въз основа констатациите на експерта, преценени в съвкупност с другите събрани по делото доказателства, и след обсъждане заявените във въззивното производство доводи на страните, съдът следва да формира правния извод налице ли е грешно заснемане на границите по някой от плановете, като съобрази предпоставките за стабилизиране отчуждителното действие на регулацията в зависимост от различията в основанията за изменение на влезлия в сила дворищнорегулационен план /Тълкувателно решение № 3/10.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС/ евентуално основания за преценка отпадане на отчуждителното действие на регулационен план съгласно § 8 ПР ЗУТ и ако да - къде минава вярната имотна граница, която следва да бъде отразена в кадастралната карта, съответно да формира изводи в какви граници ищците, респ. техния праводател е придобил собственост/съсобственост/ върху имот със сегашен идентификатор *** по дейстащата КК, претърпели ли са тези граници промени след придобиването и съответно дали кадастралната карта отразява границите на притежаваното право на собственост/съсобственост/ на ищците, и ако не – в какво конкретно се състои грешката.

При новото разглеждане на спора по същество въззивният съд следва да определи и разноските, които страните си дължат в зависимост от изхода на спора по иска за неимуществени вреди, включително и по разноските за настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1354 от 03.11.2022 г. по в. гр. д. № 1453/2022 г. на ОС-Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно дадените указания с настоящето решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: