ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127

гр. София, 20.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Костадинка Недкова

Членове: Николай Марков

Галина Иванова

като разгледа докладваното от К. Н. Ч. касационно търговско дело № 20238003900197 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А. И. ООД срещу определение № 50198 от 06.10.2022г. по т. д. № 779/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в частта, с която е върната частната жалба на „А. И. ООД с вх. № 6282/21.07.2022г. против „разпореждане без номер от 16.06.2022г.“ Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно. Твърди, че с частна жалба вх. № 6282/21.07.2022г. има за предмет обявяване за нищожни на определение от 25.01.2022г. по т. д. № 779/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение и на определение от 16.06.2022г. по ч. т.д. № 1194/2022г. на II т. о. на ВКС. Излага съображения за недължимост на държавната такса по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

За да остави без разглеждане подадената от дружеството жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че въпреки дадената на жалбоподателя възможност да конкретизира предмета на частната си жалба, същият е посочил като нейн предмет несъществуващо „разпореждане без номер от 16.06.2022г.“ Констатирано е, че по т. д. № 779/2021г. ВКС е постановил две определения: 1/ определение от 25.01.2022г. по реда на чл.288 ГПК, с което е допуснато по жалба на дружеството касационно обжалване на въззивното решение, с указание до касатора да внесе държавна такса в размер на 852,31 лева и 2/ определение от 21.03.22г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за освобождаване от внасяне на държавната такса, влязло в сила на 16.06.2022г., с оглед потвърждаването му с определение от 16.06.2022г. по ч. т.д. № 1194/2022г. на II т. о. на ВКС. Посочено е, че след окончателното разрешаване на въпроса за освобождаване на страната от внасяне на държавната такса, на дружеството повторно е изпратено съобщение - с дата 16.06.2022г., получено от страната на 14.07.2022г., с указания относно задължението му по определението по чл.288 ГПК за внасяне на таксата. Прието е, че това съобщение не възпроизвежда съдържание на нов различен от постановените вече по делото от съда актове, поради което не може да бъде споделена тезата на частния жалбоподател, че с него му се съобщава „разпореждане без номер от 16.06.2022г.“ Определението е правилно.

На първо място, предвид съдържанието на частната жалба с вх. № 6282/21.07.2022г. и нейната конкретизация с молба от 12.09.22г., неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че предмет на тази жалба са определение от 25.01.2022г. по т. д. № 779/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, и определение от 16.06.2022г. по ч. т.д. № 1194/2022г. на II т. о. на ВКС., а не „разпореждане без номер от 16.06.2022г.“ Указанията за внасяне на държавната такса са постановени от съда с определението му по чл. 288 ГПК, като повторното му съобщаване на страната, след приключване на производство по чл. 83, ал. 2 ГПК, не представлява издаване на нов съдебен акт. Ето защо, законосъобразен е изводът на първия тричленен състав на ВКС, че не съществува съдебен акт по по т. д. № 779/2021г. ВКС с дата 16.06.2022г., посочен като предмет на частната жалба, с оглед на което тя е недопустима.

На второ място, дори да се приеме за вярно твърдението на страната относно предмета на частната й жалба с вх. № 6282/21.07.2022г., това не би обусловило извод за допустимост на същата, предвид следното:

Първо, дадените от съда с определението по чл.288 ГПК (определение от 25.01.2022г. по т. д. № 779/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение) указания за внасяне на държавната такса по касационната жалба, повторно изпратени на дружеството, са акт на администриране на делото и не попадат в кръга на определенията по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което не подлежат на обжалване.

Второ, частна жалба срещу определение от 16.06.2022г. по ч. т. д. № 1194/2022г. на II т. о. на ВКС, с което е потвърден отказа по чл.83, ал.2 ГПК на първия тричленен състав на ВКС, e недопустима, тъй като актът е постановен по реда на чл.272, ал.2, изр.2 ГПК и е окончателен.

На последно място, доколкото инстанционният контрол спрямо определението по чл. 83, ал. 2 ГПК е приключил, това води до невъзможност страната да се позовава на незаконосъобразност на акта. Ето защо, предвид влизане в сила на определението по чл.83, ал.2 ГПК, изложените оплаквания от жалбоподателя относно незаконосъобразността на отказа да бъде освободен от внасяне на държавна такса по касационната жалба, не следва да бъдат обсъждани.

Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50198 от 06.10.2022г. по т. д. № 779/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в частта, с която е върната частната жалба на „А. И. ООД с вх. № 6282/21.07.2022г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.