4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4753
гр.София, 21.10.2025 год.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1961 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д.А.Инвестмънт“ ЕООД, к. к. Златни пясъци, чрез адв.И. В., срещу решение № 102/04.02.2025г. по в. гр. д. № 1964/24г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на дружеството да заплати на И. Х. Д., на основание чл. 61, ал.1 ЗЗД, сумата 9041,15 лева, заплатена от Д. по изп. д.№ 506/2019г. по описа на ЧСИ И. С..
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят три въпроса в контекста на основното оплакване на касатора, че по делото е останало неизяснено дали при заплащане на чуждото / на ответното дружество длъжник/ задължение към взискателя по изпълнителното дело ищецът е действал изцяло в интерес на длъжника или и в свой собствен интерес: 1/ „Необходимо ли, за да се приложи хипотезата на чл. 61, ал.1 ЗЗД, гесторът да е действал изключително в чужд интерес или може да е имал и собствен интерес?“ 2/ „Противоречи ли на практиката на ВКС квалификацията на иска като водене на чужда работа без пълномощие по чл. 61, ал.1 ЗЗД, когато гесторът извършва действия в свой интерес и не е доказал конкретна полза за доминуса?“ и 3/ „Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по съществото на спора да произнесе съдебно решение, мотивирано от всички събрани доказателства,...