Р Е Ш Е Н И Е

№ 60166

София, 15.12.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 07 декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 3258 /2021 година

Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 2613 от 29.06.2021 г., подадена от Р. С. С., с която иска отмяна на влязло в сила решение № 164/20.04.2019 г., постановено по гр. д.№ 107/2019 г. на ОС-В. Т. потвърждаващо решение № 166/05.11.2018 г. по гр. д.№ 1501/2017 г. на РС-Г. О.

В молбата е наведено основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК и като ново обстоятелство се посочва влизане в сила на решение № 333/11.03.2020 г. по в. гр. д. № 2610/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 137 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 356/2021 г. на ВКС, І гр. о. Представя това решение като ново доказателство.

Наведено е и основанието по чл. 303, ал.1 т.4 ГПК, като се твърди противоречие между изводите на съдилищата в двете решения относно това че отказите на С. К. от наследството, останало на родителите му С. К. и Д. К. по делото на ОС-В. Т. са приети за нищожни, а отказът на същия от наследството на леля му Е. И. С. по делото на Пловдивски окръжен съд е приет за действителен. Молителката счита неправилно първото решение на ОС-В. Т. и иска неговата отмяна.

Ответникът по молбата оспорва и двете наведени основания за отмяна поради липса на идентичност между тях.

Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:

С определение № 60159 от 18.10.2021 г. по настоящото гр. дело съдът е приел молбата за допустима, съдържаща основание чл. 303, ал.1, т. 1 и т.4 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 164/20.04.2019 г., постановено по гр. д.№ 107/2019 г. на Окръжен съд-В. Т. потвърждаващо решение № 166/05.11.2018 г. по гр. д.№ 1501/2017 г. на РС-Г. О. и поради противоречие с решение № 333/11.03.2020 г. по в. гр. д. № 2610/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, като последното се сочи и като ново обстоятелство по отношение на първото решение.

От материалите по делото, съдът констатира следното:

С влязло в сила решение № 164/20.04.2019 г., постановено по гр. д.№ 107/2019 г. на ОС-В. Т. е потвърдил изцяло решение № 166/05.11.2018 г. по гр. д.№ 1501/2017 г. на РС-Г. О. с което са уважени обективно кумулативно предявените искове на С. С. К. срещу молителката - неговата сестра Р. С. С. на основание чл. 124, ал.1 ГПК, като са прогласени за нищожни вписаните по ч. гр. д. № 1277/2014 г. и ч. гр. д.№ 1278/2014 г. на РС-Г. О. откази, направени от С. С. К. от наследство останало от майка му Д. И. К., починала на 18.10.1957 г. и от наследството на баща му С. С. К., починал на 31.01.1977 г. и е допусната съдебна делба между съделителите при равни права на три поземлени имота в урбанизирана територия на [населено място] и на 11 земеделски имота. За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че към 2014 г. когато е поискала вписване на отказите, Р. С. не е имала представителна власт по силата на пълномощно от 1992 г., защото пълномощното е оттеглено преди това, че отказът е заявен преди реституцията и не обхваща реституираните имоти, които са „новооткрито наследство“ и че отказът е вписан след като има приемане на наследството, чрез конкулдентни и правни действия с наследствените имоти, извършени преди вписване на отказа.

С решение № 333/11.03.2020 г. по в. гр. д. № 2610/2019 г. Пловдивският окръжен съд, е отменено частично решение № 254/09.07.2019 г. по гр. д. № 960/2017 г. на Карловския РС и вместо това е отхвърлен предявеният от С. С. К. иск за делба на 9 броя земеделски земи в землището на [населено място] и 7 броя поземлени имоти, находящи се в урбанизирана територия на [населено място]. Предмет на това дело за делба са възстановени имоти на наследниците на Н. С. и Е. С. с решения на поземлената комисия, постановени в периода от м. септември 1993 г. до м. септември 1995 г. Два от тях са възстановени в полза на наследниците на Н. С., а останалите - в полза на наследниците на Е. С.. Съдът е приел, че отказите на С. К. от наследствата, оставени от майка му и от баща му са неотосими към спора с предмет реституирани имоти, включени в наследството на Н. С. и Е. С.. Относно отказът на С. К. от наследството, оставено от Н. С., вписано на 03.03.1980 г. е прието, че е приложима нормата на чл. 91а ЗН, т. е. не обхваща реституираните имоти. По отношение отказа от наследството, останало от Е. С., вписан на 29.10.2014 г. по ч. гр. д.№ 1133/2014 г., поради това, че е вписан след реституционната процедура, съдът е приел, че обхваща цялото наследство, оставено от нея, включително и реституираното имущество и че няма твърдения и доказателства К. да е извършил преди отказа действия, които да съставляват приемане на наследството, включващо и с реституираните имоти. Затова е прието, че К. не е съсобственик на тези имоти.

Производството за отмяна на влязло в сила съдебно решение цели да суспендира формираната с него сила на пресъдено нещо, поради което законодателят е предвидил изчерпателно и е уредил ясно основанията, на които може да се уважи молба за отмяна по чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК. Първото наведено основание за отмяна от молителката, по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. изисква доказателствата, които се представят да установяват новооткрити обстоятелства, страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства и да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса и съществуването на новите доказателства. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно.

Молителката счита, че решението на Пловдивски окръжен съд е ново обстоятелство, което има значение за приключилото дело за делба на имотите, предмет на делбеното дело пред ОС-В. Т. Решението на Пловдивския окръжен съд действително е ново доказателство и ново обстоятелство за молителката, което тя не е могла да узнае по време на разглеждане на спора пред РС-Г. О. и ОС-В. Т. То обаче няма значение и не определя изхода от този спора. Предмет на двете дела са откази от наследства, оставени от различни лица. Различни са и недвижими имоти, включени в наследствата, оставени от тези различни лица – намират се в различни общини. Имотите по двете дела са реституирани в различен момент на наследници на различни лица и по отношение на тях, заявилият отказа С. К. имал различно поведение. Пловдивският окръжен съд е приел, че след реституцията на имотите в [населено място] и землището на този град не се установява С. К. да е извършвал действия, съставляващи приемане на наследството, поради което отказът, вписан през 2014 г. от наследството, оставено от Е. С. не е нищожен. Обратно, по делото пред РС-Г. О. е имало твърдения и те са доказани, че преди вписване през 2014 г. на отказите от наследствата, оставени от родителите му, К. е извършил фактически и правни действия с имотите, включени в тези наследства, поради което е прието, че те са нищожни. Следователно решението по делото на Пловдивският окръжен съд няма връзка и не е определящо за изхода на спора по делото пред РС-Г. О. поради което не е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК.

Второто наведено основание е по чл. 304, ал.1 т.4 ГПК. Това основание е налице когато има пълен обективен и субективен идентитет между предмета на две или повече дела, който е станал и предмет на решенията по тях. Противоречие е налице когато с диспозитива на решенията е постановено различно за съществуването или несъществуването на субективните права, предмет на спора. С т.5 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК се прие, че фактическият състав на чл. 303, ал.1 т.4 ГПК е налице и когато няма обективен идентитет, но са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Такъв е случая когато делата имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Диспозитивите на решенията в този случай са различни, но между тях има съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.

Настоящия случай не попада в нито една от двете хипотези. По двете дела страните са еднакви, но предмета на спора по всяко от тях е различен – различни са имотите, предмет на всяко от двете дела, тези имоти са включени в различни наследства, отказите от наследство се отнасят до различни наследодатели и установената фактическа обстановка по всяко от делата е различна. Решението по делото пред Пловдивският окръжен съд не е определящо и не обуславя изхода от спора по делото за делба пред РС-Г. О. Силата на пресъдено нещо, формирана от решението по всяко от двете дела обхваща различни субективни права, конкретно право на собственост и право на наследяване от различни лица, които не са във никаква зависимост по между си. Затова и на второто предявено основание молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 2613 от 29.06.2021 г., подадена от Р. С. С. на основание чл. 303, ал.1, т. 1 и т.4 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 164/20.04.2019 г., постановено по гр. д.№ 107/2019 г. на Окръжен съд-В. Т. потвърждаващо решение № 166/05.11.2018 г. по гр. д.№ 1501/2017 г. на РС-Г. О. и поради противоречие на това решение с решение № 333/11.03.2020 г. по в. гр. д. № 2610/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВ