O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60447

гр. София, 15.12.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3873 /2021 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба подадена от Н. Д. С. и М. Н. С. и двамата като попечители на Х. Т. С., чрез адв. Ж. Ж., срещу определение № 1525 от 11.06.2021 г., постановено по в. ч.гр. д. № 1681/2021 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено разпореждане № 273841 от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. № 1719/2021 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата им молба, по която е образувано гражданското дело по описа на Софийски градски съд.

Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно и незаконосъобразно, и молят да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението за допускане на касационно обжалване частните жалбоподатели са посочили въпрос, които считат, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, а именно: При противоречие между интересите на представляван и представител в хипотезата на непълно запрещение на представлявания, следва ли да бъде назначаван особен представител при бездействие на представлявания, когато от данните по делото се извежда безспорен правен интерес на представлявания от провеждането на заведения от представителя иск.

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Данните по делото сочат, че пред Софийски градски съд е предявена искова молба от Н. Д. С. и М. Н. С. - като попечители на Х. Т. С. срещу Д. П., с искане за обявяване за унищожаема като сключена от ограничено дееспособно лице без съгласието на попечителите му и да бъде развалена правна сделка, инкорпорирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка. Първоинстанционният съд при проверка редовността на исковата молба е констатирал, че представеното по делото пълномощно, с което попечителите са упълномощили адв. Ж. Ж. не е подписано и от самия ограничено запретен, който на основание чл. 5, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 2 ЗЛС действа лично и със съгласието на попечителя си. С разпореждане № 267366 от 11.03.2021 г. исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на ищцата в двуседмичен срок от съобщението: да подпише лично от нея в полза на адв. Ж. и с писмена молба да потвърди извършените до този момент от него действия по делото; да представи удостоверение за данъчна оценка; да представи по делото скица на недвижимия имот по одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за [населено място] и представи по делото декларация за имущественото си състояние. С молба от 29.03.2021 г. попечителите на посочения в исковата молба ищец Х. Т. С. са посочили, че те не живеят заедно с нея, а ответникът я укрива от тях, поради което за ищеца е невъзможно да изпълни указанията за подписване на исковата молба. Попечителите й са направили искане да и бъде назначаван особен представител на основание чл. 29, ал. 3 и ал. 4 ГПК. С разпореждане от 01.04.2021 г. на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, съдът е удължил срока с още две седмици, а искането им за назначаване на особен представител, е приел за неоснователно, тъй като попечителите на ищцата не са страна в производството. Разпореждането е съобщено лично на ищцата на 16.04.2021 г., като в така продължения срок дадените от съда указания не са изпълнени и с разпореждане № 273841 от 17.05.2021 г. на СГС, исковата молба е върната поради неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности по нея.

С обжалваното определение № 1525 от 11.06.2021 г., постановено по в. ч.гр. д. № 1681/2021 г. на Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба като е приел, че правилно първоинстанционният съд е отказал назначаване на особен представител на основание чл. 29, ал. 4 ГПК на ищеца. Приел е, че противоречие в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое и чуждо име в един и същ граждански процес и интересите им са насрещни, т. е. когато представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни страни се представляват от едно и също лице, какъвто не е конкретния случай. Приел е, че в настоящия случай попечителите на ищцата не са страна в производството, а доколкото исковата молба не е подписана от ищцата, то липсва надлежно сезиране с така предявения само от попечителите иск, което изключва възможността съдът да извършва други съдопроизводствени действия.

Настоящият състав на ІІІ г. о. на ВКС приема, че обжалваното определение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, от надлежен състав, който се е произнесъл в обема на търсената с частната жалба защита.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1-т. 3 и ал. 2 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.10 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният въпрос „при противоречие между интересите на представляван и представител в хипотезата на непълно запрещение на представлявания, следва ли да бъде назначаван особен представител при бездействие на представлявания, когато от данните по делото се извежда безспорен правен интерес на представлявания от провеждането на заведения от представителя иск“ не обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като какъвто и отговор на въпроса да се даде не би се стигнало до различен краен резултат. Налице е ясна законова регламентация за необходимостта от назначаване на особен представител. Назначаването на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК предполага да е налице противоречие в интересите на представляван и представител, като е необходимо те да са насрещни страни в производството. Когато исковете се водят от поставено под ограничено запрещение лице, то извършва действието лично, но със съгласието на попечителя си /чл. 5, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 2 ЗЛС/. В случая евентуално влошени отношения и разногласия между представляван и представител, след вече подадена от тях искова молба не е основание за назначаване на особен представител на страната. Поради това произнасянето на касационната инстанция по настоящето дело с нищо не би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Неуместни са доводите в частната жалба, че попечителите и лицето поставено под ограничено запрещение не живеят заедно, че ответникът укрива ищцата от попечителите й, поради което същата не може да изпълни дадените и от съда указания, тъй като става въпрос за процесуални задължения, за чието неизпълнение законът е предвидил съответна санкция.

Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1525 от 11.06.2021 г., постановено по в. ч.гр. д. № 1681/2021 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.