6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2736

София, 28.09. 2023 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 570 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 25195/28.10.2022г., подадена от Прокуратура на Р. Б. чрез процесуалния представител юрисконсулт С. П., срещу решение № 1192/11.10.2022г. по в. гр. д. № 1317/2022г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 1206/28.04.2022г. по гр. д. № 143221/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с която касаторът е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на ищеца С. И. И. владението върху мотоциклет, марка „В., модел „ОКТАН, рама: 5VPFTB006H3002313, двигател № 1204690002303, цвят - черен, рег. [рег. номер на МПС] . В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост, в осъдителната й част, бъде отхвърлена със законните последици.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. произнасянето по които от касационната инстанция с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - допълнителнителни основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Компетентен ли е гражданският съд при иск по чл. 108 ЗС против Прокуратурата на Р. Б. да постановява предаване на владението върху вещ - лек автомобил, който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. По въпроса се поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие с решение № 10/04.03.2015г. по гр. д. № 4171/2014г. на ВКС, І г. о.

2. Неизвършването на процесуално-следствени действия/спиране на наказателното производство, може ли да послужи като основание гражданският съд да формира своя самостоятелна преценка в производство по чл. 108 от ЗС за наличие/осъществено основание за постановяване от прокурор на връщане на веществени доказателства преди приключване на съответното наказателно производство. По въпроса се поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие с решение № 137 от 18.02.2017г. по гр. д. №2957 по описа за 2017 г. на III г. о. на ВКС.

3. Липсата на правен спор по смисъла на чл. 113 НПК достатъчно ли е за обосноваване на преценката на гражданския съд за липса на основание за задържане/невръщане на вещта.

4. Законосъобразна ли е такава преценка, когато отказите на прокурора за връщане на веществени доказателства, са мотивирани с необходимост от задържане на вещите за целите на наказателното производство, като например, установяване на идентичност и др.

5. При предявен иск по чл. 108 ЗС, наличието на висящо досъдебно производство, по което вещта е иззета по реда на НПК като веществено доказателство представлява ли достатъчно основание, за да се приеме, че вещта се държи от Прокуратура на Р. Б. на валидно правно основание. По този въпрос се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, С. И. И., чрез процесуалния се представител адвокат П. Ч., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е взел предвид, че производството по делото е образувано по предявен от С. И. И. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на мотоциклет, марка „В., модел „ОКТАН, рама: 5VPFTB006H3002313, двигател № 1204690002303 цвят -черен, рег. [рег. номер на МПС] , на основание договор за покупко-продажба на моторно превозно средство със нотариална заверка на подписите, сключен на 19.06.2018г. и за осъждане на ответника да й предаде владението на движимата вещ. Съобразено е, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, в частта, с която е прието за установено, че ищцата е собственик на мотоциклета на основание договор за покупко-продажба на моторно превозно средство със нотариална заверка на подписите, сключен на 19.06.2018г.

Прието е, че по делото безспорно е установена принадлежността на правото на собственост на ищцата, както и осъществяваното от ответника владение върху превозното средство, с оглед твърденията в отговора на исковата молба, че Прокуратурата на Р. Б. държи вещта на годно правно основание, тъй като се води досъдебно наказателно производство, по което вещта е приобщена като веществено доказателство. Констатирано е, че към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция, досъдебното призводство не е приключило и е висящо. Посочено е, че ищцата многократно е депозирала пред наблюдаващия делото прокурор молби с искане да бъде освободено процесното МПС, които са оставени без уважение, като същите са потвърдени с определения на СпНС, на основание чл. 111, ал. 3 НПК. Съобразено е, че с определение от 31.05.2021г. по ч. н.д. № 1824/2021г. на СпНС по реда на чл. 111, ал. 3 НПК, съдът е потвърдил Постановление от 13.05.2021г. по ДП № 31/2018г. по описа на СО-СП, с което е отказано на С. И. връщането на процесния мотоциклет като в мотивите си съда е приел, че „единствената причина за задържане на мотоциклета е обстоятелството, че жалбоподателката не е негов собственик и няма право да иска връщането му“; „този мотоциклет реално не е нужен като доказателство по делото, поради което основание за задържането му, само в битието на доказателство, не стои“; дадени са разяснения на С. И., че претендирайки да е собственик на процесната вещ, следва да заведе иск по съдебен ред за установяване на това свое право.

Изложени са съображения, че процесната вещ е във владение на ответника по силата на нормите на НПК, като веществено доказателство по ДП, което обаче не му дава право да я държи, ако собственикът й е установен, т. е. не е налице гражданско-правен спор по смисъла на чл. 113 НПК, няма претенции на други лица към нейната собственост, както и ако по отношение на същата вече са извършени необходимите процесуално - следствени действия (оглед, експертизи и т. н.). Прието е, че ответникът не е доказал, че връщането на вещта на нейния собственик, би затруднило разследването, а е установено, че същата е била предмет на експертизи и обследване и както е посочено от СпНС „мотоциклетът реално не е нужен като доказателство по делото, поради което основание за задържането му, само в битието на доказателство, не стои“. Изложени са мотиви, че е несъстоятелно възражението на ответника, че с оглед чл. 111, ал. 1 НПК, веществените доказателства не могат да бъдат върнати преди приключване на разследването, доколкото в следващите алинеи на посочената норма законодателят изрично е предвидил ред за връщане на веществени доказателства и то в хода на висящо ДП. Формиран е решаващ правен извод, че ревандикационният иск е основателен и в осъдителната му част за предаване владението на собствената на ищеца движима вещ.

С оглед така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване.

Първият въпрос, отнасящ до компетентността на гражданския съд при иск по чл.108 ЗС против Прокуратурата на Р. Б. да постановява предаване на владението върху вещ – лек автомобил, който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство, е обуславящ правните изводи на въззивния съд, но същия не е разрешен в противоречие, а изцяло в съответствие с практиката на ВКС, включително цитираната от касатора (решение №10 от 04.03.2015г. по гр. д.№4171/2014г. на І г. о. на ВКС), съгласно която гражданският съд, който се произнася по предпоставките за основателност на иска, дължи самостоятелен отговор на въпроса дали ответникът държи вещта на правно основание и следва да извърши самостоятелна преценка на посочената предпоставка, вкл. като прецени дали връщането на иззетата вещ преди завършването на наказателното производство ще затрудни разкриването на обективната истина. Приема се, че преценката за наличие на основание прокуратурата да задържа вещта е обусловена от преценката дали е налице правен спор за собствеността на автомобила (вещта), т. е. налице ли е претенция на трето лице. В същия смисъл е и решение №164 от 26.20.2017г. по гр. д.№557/2017г. на І г. о. на ВКС. Именно такава преценка е извършил въззивният съд в обжалваното в настоящото производство решение и като е установил, че не е налице правен спор за собствеността на веща по смисъла на чл. 113 НК, няма претенции на други лица към нейната собственост и по отношение на вещта вече са извършени необходимите процесуално-следствени действия е уважил предявения ревандикационен иск, в осъдителната му част.

Вторият формулиран от касатора въпрос не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не кореспондира с установеното по делото и подобен въпрос по настоящето дело не е бил поставян. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че в конкретния случай принадлежността на правото на собственост в полза на ищеца е установена с влязло в сила съдебно решение и не е налице гражданско-правен спор по смисъла на разпоредбата на чл. 113 НПК, който е пречка за връщане на вещите. Прието е, че ответникът не е доказал, че връщането на вещта на нейния собственик, би затруднило разследването, а е установено, че същата е била предмет на експертизи и обследване и както е посочено от СпНС „мотоциклетът реално не е нужен като доказателство по делото, поради което основание за задържането му, само в битието на доказателство, не стои“.

Следва да се отбележи при това, че в посоченото от касатора решение №137 от 18.02.2017г. по гр. д.№2957/2017г. на ІІІ г. о. на ВКС е разгледана съвършено различна хипотеза и съдът се е произнасял по претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от вещ, иззета като веществено доказателство, която не е била върната след приключване на наказателното производство. По въпроса за възможността тази вещ да бъде върната преди приключване на наказателното тричленният състав на ІІІ г. о. на ВКС не се е произнасял.

Не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване и по останалите три формулирани в изложението въпроси. В решение № 164/26.10.2017 г. по гр. д. № 557/2017 г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че при липса на спор относно принадлежността на правото на собственост върху вещта, не е налице основание за нейното задържане дори досъдебното производство да е все още висящо, ако не са налице доказателства за това, че продължава необходимостта от извършване на процесуални действия, които да оправдават продължаваното задържане на вещта. Подобно задържане се приема за незаконосъобразно. Прието е, че касаторът по това дело като собственик има право да получи владението върху нея на основание чл. 108 ЗС, още повече ако не са налице и доказателства, че продължава необходимостта от извършването на процесуални действия, които да оправдаят продължаваното задържане на вещта, т. е. че гражданският съд е компетентен да постановява връщане на вещта, която е веществено доказателство по висящо досъдебно производство при наличието на няколко предпоставки, а именно-ако не е налице спор относно принадлежността на правото на собственост; не са налице доказателства за това, че продължава необходимостта от извършването на процесуални действия, които да оправдаят продължаваното задържане на вещта; вещта не е предмет на административно нарушение. С тази практика на ВКС, въззивният съд изцяло се е съобразил. При това следва да се отбележи, че по настоящето дело не е установено да е налице необходимост от извършване на процесуално-следствени действия в наказателния процес, което е посочено и в представеното по делото и съобразено от съда определение от 31.05.2021г. по ч. н.д.№1824/2021г. на СпНС, постановено по реда на чл. 111, ал. 3 НПК, т. е. поставените въпроси не съответстват на данните по делото.

Независимо от изхода на спора, касаторът не дължи на ответника по касация заплащане на направените от последния разноски в настоящото производство предвид липсата на доказателства за действително извършени такива (т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1192/11.10.2022 г. по в. гр. д. № 1317/2022 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Прокуратура на Р. Б.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: