Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Н. Членове: Т. К. М. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 4419/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на[Фирма 2], срещу Решение № 1173 от 23.02.2023 г. на Административен съд София - град /АССГ/, постановено по адм. дело № 4986/2022 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на[Фирма 2], срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2015 г. с Изх. № 02-220-2600/2311 от 13.08.2018 г. /неправилно изписана 2019 година от първоинстанционния съд/ в частта, с която на[Фирма 2] е отказано финансово подпомагане в размер на 116 598,92 лева.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че Уведомителното писмо от 19.05.2016 г. за одобрение за участие по мярка 10 Агроекология и климат е надлежно връчено на своя адресат. Счита, че процедурата по издаване на оспорения административния акт е изцяло опорочена. Твърди, че е поставен в невъзможност да участва в административното производство. Сочи се, че в оспорения административен акт липсват правни основания, довели до неоторизиране на процесната сума по мярка 10. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. М., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Няма доказателствени искания. В хода по същество моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Претендира разноски по представен списък на същите.

Ответникът по касация Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/ в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от гл. юриск. Б. М., с която оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд/ВАС/, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Делото е във фаза на втора касация, след постановяване на Решение 4821/19.05.2022 г. по адм. дело №7008/2021 г. на ВАС, Пето отделение, с което е отменено Решение №1656 от 16.03.2021 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 1957/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания, дадени в мотивите на решението.

Първоинстанционният съд, след извършена повторна проверка за законосъобразност на оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/2311 от 13.08.2018 г. на Зам.- изпълнителния директор на ДФЗ приема, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. ААСГ е изложил мотиви, че при издаване на оспореното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на касатора. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице Ю. П., изготвил Съдебно -техническа експертиза /СТЕ/, приета при първото разглеждане на делото, в която са подробно описани заявените от[Фирма 2] парцели за кампания 2015 година по мярка 10 Агроекология и климат и е направена съпоставка между декларираните и установени площи, двойно заявени, както и описание на площите, изключени от допустимия слой. От всички събрани по делото доказателства решаващият съд е обосновал извод, че уведомителното писмо е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на[Фирма 2] като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2015 г. с Изх. № 02-220-2600/2311 от 13.08.2018 г. в частта, с която на[Фирма 2] е отказано финансово подпомагане в размер на 116 598,92 лева. От доказателствата по делото се установява, че извършеното намаление се дължи на неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата[Фирма 2] агроекологична дейност, като в този случай органът е наложил намаления съгласно раздел VI Намаления при неспазване изискванията за управление за направленията от мярка 10 Агроекология и климат от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че процедурата по издаване на оспореният административен акт е изцяло опорочена, тъй като е било нарушено правото на защита на касатора поради неуведомяването му за започналото административно производство. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил и аргументирал представените доказателства, от които е видно че Уведомително писмо Изх. №02-220-2600/638 от 19.05.2016 г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 от ПРСР 2014-2020 г. е връчено чрез обратна разписка на посочения адрес за кореспонденция на дружеството. Както правилно е посочил административният съд представителна власт по смисъла на чл.39, ал.1 от ГПК, вр. чл.18, ал.1 от АПК не е делегирана и връчването на Уведомителното писмо е извършено редовно на 27.05.2016 г., тъй като в заявлението си за подпомагане касаторът изрично е посочил, че желае кореспонденцията между него и ДФЗ да се осъществява по пощата на посоченият от него адрес, на който е изпратено и процесното уведомително писмо. След като сам е поискал кореспонденцията с административния орган да се извършва по пощата, жалбоподателят е следвало да се запознае с изпратените материали, както и да вземе становище по тях, поради което правото му на защита не е нарушено, както той неправилно твърди. От друга страна по делото се установява, че предходни документи от ДФЗ са връчвани именно на същото лице - Йорданова, като в тези случаи жалбоподателят не е възразявал, че не са му надлежно връчени.

В касационната жалба се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г., за прилагане на агроекологичните дейности по направление поддържане на местообитания на зимуващи гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение, допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитания на зимуващи гъски, съгласно приложение № 1. Следва да се отбележи, че за прилагане на подпомагането по заявеното направление, законодателят е предвидил определени специални предпоставки в съотносимост на кумулативност. Първата предпоставка за предоставяне на финансовата помощ е заявените парцели да попадат с цялата си площ във физически блокове, попадащи в специализирания слой на земи с висока природна стойност чл. 4, ал. 1 от Наредба № 7/2015 година. Второто кумулативно базово изискване е земеделските парцели да попадат в землища, включени в списъка по Приложение № 1 и третото и основно базово изискване е земеделските парцели да попадат с цялата си площ в специализирания слой на местообитания на зимуващи видове гъски чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба №7/2015 година.

От доказателствата по делото е установено, че[Фирма 2] по направление по чл.3, т.2 от Наредба №7/24.02.2015 г. е декларирало 33 парцела с обща площ 1 624,17 ха, находящи се в землището на с. Якимово - за дейност Засяване и отглеждане на есенни зърнено - житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски, от които одобрената площ е 1 487, 91 ха. Видно от Приложение №1 с. Якимово, в чието землище се намират земеделските парцели, е включено с цялата си площ. От заключението на вещото лице е установено, че отношението на заявените площи, засети с есенни зърнени култури, към общата заявена площ е общо 49,24%. Кандидатите по направление Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС - 4,1/ следва да засяват и отглеждат есенни зърнено - житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените от дейността площи с код АК2. Това изискване не е спазено от касационния жалбоподател, поради което правилно е наложена санкция в размер на 100% от установената сума съгласно раздел IV, точка 1 от Методиката за намаляване и отказване агроекологичните плащания по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 - 2020, утвърдена със Заповед №РД 09 441/ 22.06.2016 г. на Министъра на земеделието и храните.

По изложените съображения при липса на наведените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като действително, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1173/23.02.2023 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 4986 по описа за 2022 г.

ОСЪЖДА[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, 1618, район О. К. [улица], представлявано от управителите Б. П. и С. П., чрез адв. М., да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата 100.00/сто/ лв., представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ ТИНКА КОСЕВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА