Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 4504/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. К., чрез адв. Б., срещу решение №873 от 13.02.2023г., постановено по адм. дело №8132/2022г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №РД - 15 - 950/17.08.2022г., издадена от заместник министър - председател и министър на труда и социалната политика. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушения на материалния закон и необосновано. Оспорват се изводите на съдът за наличието на предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. с доводи за превратно упражняване на власт от страна на органа по назначаването и целенасочено прекратяване на служебното правоотношение на служителя под формата на съкращаване на длъжността. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и заповедта. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - заместник министър - председател и министър на труда и социалната политика, чрез процесуален представител юрк. Т., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Не претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящият състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваното решение, съставът на Административен съд София - град е приел, че с оспорената пред него заповед, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност "главен експерт" в дирекция "Финанси" при министерство на труда и социалната политика, с ранг II младши е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.106, ал. 1 ЗДСл. Осъществени са материално - правните предпоставки, предвидени в нормата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., за постановяване на оспорената заповед, тъй като с приемане на ново длъжностно разписание от 18.08.2022г. , длъжността "главен експерт" е намалена с 5 щатни бройки и в двата новосъздадени отдела са предвидени общо 9 щатни бройки за тази длъжност. Съдът е приел, че длъжността "главен експерт" продължава да съществува, но е намален броят на служителите, които следва да я изпълняват. При сравнение на старото и новото длъжностно разписание, съдът е установил, че в новото са разкрити три нови длъжности "старши счетоводител" и 2 за началник отдел във връзка със създадените два отдела. Приел е от представените длъжностни характеристики, че задълженията за длъжността "старши счетоводител" са доста сходни с тези за длъжността "главен експерт", както и че на тези длъжности са преназначени лица, заемали преди това длъжността "главен експерт". Две от съкратените длъжности "главен експерт" - тази на жалбоподателя и свободна бройка са трансформирани в длъжност "началник отдел" за двата новосъздадени отдела. Сравнявайки длъжностните характеристики за тази длъжност, съдът е счел че са налице съществени разлики в техните функции и задължения, като най - съществената е наличието на ръководни функции, каквито липсват за длъжността "главен експерт". Съдът е отрекъл доводите на жалбоподателя за необходимост от извършване на подбор при съкращаване на служителите с мотиви, че административния орган действа в условията на оперативна самостоятелност при избора си кои служител да съкрати. В предвид горното, съдът е стигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт и наличие на предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Решението е неправилно.

При правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до погрешни правни изводи, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

От данните по делото се установява, че А. К., преди издаване на заповедта е заемала длъжността "главен експерт" в дирекция "Финанси" при МТСП. Със заповед №РД - 01 - 259/16.08.2022г. на министъра на труда и социалната политика на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, чл.16 от Устройствения правилник на МТСП и докладна записка № ДЧР -70/15.08.2022г. на директор на дирекция "Финанси" е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 18.08.2022г. Още преди влизане в сила на новото длъжностно разписание на 17.08.2022г. е издадена и оспорената пред АССГ заповед, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. и утвърденото ново длъжностно разписание (в сила от 18.08.2022г.) е прекратено служебното правоотношение на Кафеджийски, считано от 18.08.2022г.

Новото длъжностно разписание в МТСП, касае промени единствено в дирекция "Финанси" при запазване на щатната численост от 17 щ. бр. и обособяване на два отдела, въз основа на докладна записка на директора на дирекция "Финанси". Видно от текста на докладната : направено е предложение за промени в структурата на дирекцията при запазване на общата й численост от 17 щ. бр.; обособяване на два отдела в рамките на дирекцията ; предложено е преназначаване на служителите в рамките на двата отдела и промяна на служебните им правоотношения на основание чл.82, ал.1 от ЗДСл., след изразено писмено съгласие. В докладната записка е изрично е предложено на министъра на труда и социалната политика, кои от служителите в кой отдел и на каква длъжност да бъдат преназначени, като са посочени поименно, както и че в случай, че някой от служителите, които заемат длъжност главен експерт и старши експерт, не изрази писмено съгласие за изменение на служебното му правоотношение, то същото ще бъде прекратено на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. В т. 3 на докладната записка е направено предложение да се създадат две нови длъжности началник отдел и в тази връзка в раздел II, т.1 да бъдат съкратени две щатни бройки за длъжността главен експерт, една от които вакантна и втората, заемана от касатора А. К.. Видно от т. 2 на докладната записка конкретно е предложено да бъде прекратено служебното правоотношение на Кафеджийски на осн. чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл. с мотиви, че системно допуска пропуски в изпълнение на служебните си ангажименти и за 2021г. е получил най - ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността "изпълнението отговора не напълно на изискванията.

При сравнение на представените по делото длъжностни разписания - старо от 09.08.2022г. и ново в сила от 18.08.2022г. се налага извода, че с приемане на новото длъжностно разписание бройките за длъжността главен експерт са намалени с 5 щ. бр. от 14 щ. бр. на 9 щ. бр. общо за двата отдела. Налага се извода също така, че всички служители от дирекция "Финанси" са преназначени в рамките на обособените два отдела и е прекратено служебното правоотношение единствено на касатора, така както е предложено в докладната записка на директора на дирекция "Финанси".

Може да бъде споделен изводът на първоинстанционният съд, че длъжността, заемана от служителя главен експерт продължава да съществува и по новото длъжностно разписание, но е намален броят на служителите, които следва да я изпълняват от 14 на 9 служители, съгласно утвърденото ново длъжностно разписание, което представлява една от формите на съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.

Съгласно константната съдебна практика, служебното правоотношение се прекратява на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, когато длъжността, заемана от служителя е премахната като нормативно определена позиция в длъжностното разписание и е престанала да съществува като система от функции, задължения и изисквания или е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Тези условия следва да са изпълнени към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В случая, видно от изложените по-горе фактически обстоятелства е, че към момента на издаване на оспорената заповед е налице намаляване на броя на длъжността „главен експерт“ в дирекция "Финанси", заемана от служителят.

Формално са изпълнени предпоставките по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. за съкращаване на длъжността. Неправилен е обаче изводът на съда, че оспорената заповед е издадена при спазване на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона. Нарушен е принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК, който задължава административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и в съответствие с преследваната от закона цел, което е самостоятелно основание за отмяната й по чл. 146, т. 5 АПК.

Действително, реорганизацията и вътрешното преструктуриране в отдели и дирекции е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и съответно не подлежи на контрол за законосъобразност. Упражняването на правомощията обаче следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията посредством оптимизиране на дейността й. В случая обаче данните по делото сочат, че предприетата реорганизация в дирекция " Финанси" не е насочена към постигане на тези легитимни цели. Хронологичното проследяване на фактите показва, че на първо място органа по назначаването е приел безусловно предложената му в докладната записка на директора на дирекция "Финанси" промяна в структурата на същата, която по никакъв начин не е насочена към оптимизиране на работния процес. Това е така от една страна защото всички служители от дирекцията са преназначени в рамките на обособените два отдела, с изключение на един и това е касатора Кафеджийски. От самата докладна записка не става ясно как ще се постигне оптимизация на работния процес, след като промяната се състои единствено в разделянето на служители в рамките на два отдела. В случая целта, която е постигната е прекратяването единствено на служебното правоотношение на Кафеджийски и откриване на две нови длъжности за началник отдел. Целта на предложената промяна и реорганизация е видна от мотивите на докладната записка, които са възприети изцяло от органа по назначаването и реализирана с утвърденото ново длъжностно разписание и прекратяване на служебното правоотношение на Кафеджийски. Недопустимо в тази докладна записка са посочени условия от една страна за промяна на служебните правоотношения на всички служители по реда на чл.82, ал.1 от ЗДСл., освен при липсата на изрично писмено съгласие на някой от тях, от друга страна при липсата на представени доказателства от органа по назначаването, че на Кафеджийски е предложено и е отказал преназначаване по този ред, предварително с докладната записка единствено по отношение на неговата длъжност е предложено съкращаването й и прекратяване на служебното му правоотношение. Следва да бъде отбелязано и, че мотивите за прекратяване на служебното правоотношение на касатора са ирелевантни към института на съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл. тъй като са свързани с пропуски в изпълнение на служебните му ангажименти и биха били относими към прекратяване на служебното правоотношение на друго основание в закона. Ето защо настоящата съдебна инстанция споделя доводите в касационната жалба, че е налице превратно упражняване на власт от страна на органа по назначаването, тъй като с прекратяването на служебното правоотношение на служителя, чрез съкращаване на щата като правно основание е постигната друга цел, а именно отстраняването му, поради получена най - ниска оценка от атестирането и констатирани пропуски при изпълнение на служебните му задължения.

Безспорно извършването на промени в структурата на администрацията и в частност в случая в дирекция "Финанси" на МТСП, е в правомощията на министъра, с оглед оптимизация на работата, т. е. органът разполага с оперативна самостоятелност. Но необходимостта от тези промени, не е трябва да е самоцелна, а следва да бъде мотивирана, за да се прецени дали действително е налице такава необходимост. Съответно при съдебно оспорване тази необходимост следва да бъде доказана. Само по този начин ще се гарантира, че органът е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и издадения административен акт за прекратяване на служебното правоотношение е законосъобразен.

В случая от представените от ответника доказателствата се налага извод, че целта на органа по назначаването не е оптимизация на организацията на работата, както той твърди, а единствено прекратяване на служебното правоотношение на касатора. При въведени условия за промяна на служебните правоотношения на всички служители в рамките на дирекцията на основание чл.82, ал.1 от ЗДСл. и преназначаването им, след утвърденото ново длъжностно разписание в сила от 18.08.2018г. в рамките на двата отдела и предварителното изключване на касатора от тази процедура с докладната записка, последвано от издаване на оспорената заповед още на 17.08.2022г., преди влизане в сила на самото ново длъжностно разписание, се налага извода, че административният орган е упражнил оперативната си самостоятелност недобросъвестно и несправедливо, като предприетото съкращаване е използвано като основание и форма за целенасочено прекратяване на служебното правоотношение на служителя по други причини. Така описаните действия на органа водят до извод, че утвърждаването на новото щатно разписание не е извършено с оглед съответните изисквания за осигуряване на необходимия административен капацитет и оптимизация на администрацията и е по - благоприятен за държавата и обществото, а с цел, различна от законовата.

Като е приел, че административният акт е издаден при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с неговата цел, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а оспорената заповед отменена при наличие на предпоставките по чл. 146, т.3 и т.5 от АПК.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер от 4 082лв. ( по 2000лв. за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, 70лв. заплатена д. т. за производството пред ВАС и 12 лв. такса тарифа ДСК) и съгласно представения списък и договори за правна защита и съдействие, представени и пред двете съдебни инстанции, видно от които договореното възнаграждение в размер на 2000лв. за всяка от тях е заплатено в брой и при подписване на договора. Възражението за прекомерност от страна на ответника е неоснователно, защото не са изложени конкретни мотиви, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото, реално осъществената правна защита по делото от страна на упълномощения адвокат, както и обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно високо, спрямо предвиденото минимално такова в чл.8, ал.3 и чл.9, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. ДВ бр. 88 от 04.11.2022г.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №873 от 13.02.2023г., постановено по адм. дело №8132/2022г. по описа на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № РД - 15 - 950/17.08.2022г. на заместник министър - председател и министър на труда и социалната политика, с която на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на А. К. на длъжността главен експерт в дирекция "Финанси" при МТСП, считано от 18.08.2022г.

ОСЪЖДА министерство на труда и социалната политика да заплати на А. К., [ЕГН] сторените разноски за две съдебни инстанция в размер на 4082 ( четири хиляди осемдесет и два) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА