Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 4565/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С решение № 1706 от 16.03.2023г., постановено по адм. д. № 611/2022г. Административен съд София град, трето отделение, 44-ти състав, е отменил ревизионен акт № 22220320003072 091 001/28.06.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1482/24.09.2021г. на директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика София, с който на Мариу ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 16 683,24лв. и лихви за просрочие в размер на 6 270,62лв. за данъчен период м.08/2017г. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на Мариу ЕООД разноски по делото в размер на 2 250лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. П., в качеството й на директор на Д. О. и данъчно осигурителна практика София, чрез пълномощника главен юрисконсулт П. Т.. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Административния съд София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. М. В. административен съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество Мариу ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя А. А., чрез своя процесуален представител адв.В. К. взема становище за не основателност на подадената жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена, като първоинстанционното решение бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София град е отменил ревизионен акт № 22220320003072 091 001/28.06.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1482/24.09.2021г. на директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика София, с който на Мариу ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 16 683,24лв. и лихви за просрочие в размер на 6 270,62лв. за данъчен период м.08/2017г. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с провеждането на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите на органа по приходите за отсъствие на извършена вътрешно общностна доставка по фактура № 1008/31.08.2017г. към италианското дружество Mariu S.R.L. с данъчна основа 83 416,18лв. , поради което е начислен ДДС в размер на 20% ведно с лихва за забава. Съдът е описал и допълнително събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и съществените мотиви, изложени в решението на директора на ДОДОП София по проведеното задължително административно оспорване.

Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, актът и свързаните с него заповеди са подписани с квалифициран електронен подпис, при съставянето му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, даващи основание за неговата отмяна.

Първоинстанционният съд е посочил, че по същество спорът между страните е правен и се свежда до това налице ли е извършена /вътрешно-общностна доставка/ ВОД по смисъла на чл.7 ЗДДС, която се установява с доказателствата, изброени в чл.45,т.2, б. б ППЗДДС . Решаващият съд е дал положителен отговор на посочените въпроси. Водещите мотиви в тази насока са изложени на л.262 и сл. от първоинстанционното дело .

Систематизирани за целите на настоящето изложение /предвид обема им/, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. С оглед естеството на спора дали е налице вътрешно-общностна доставка /ВОД/съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби относно ВОД съгласно Регламент 2006/112/ЕО и ЗДДС, в това число кои са необходимите документи съгласно чл.45 ППЗДДС за доказване на неговото извършване стр.5 6 от мотивите. Съдът е акцентирал и на постоянната съдебна практика, според която ВОД е налице само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. По-специално внимание е обърнато на решението по дело С 409/04 Teleos и др., от което е обоснован извод, че според СЕС отказ да се признае право на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим, само ако доставчикът не е изпълнил предвидените в закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен. 2. Посочено е, че като всяка доставка на стоки, ВОД е положителен факт от обективната действителност и след като от доказването й за доставчика възникват благоприятни последици /прилагането на нулева ставка на данъка съгласно чл.53,ал.1 ЗДДС/, негова е доказателствената тежест да установи съществуването на този положителен факт. 3. Първоинстанционният съд отново е възпроизвел констатациите, поради което органите по приходите приемат, че не е налице ВОД по процесната фактура липса на доказателства за извършено разплащане по доставката, съответно отсъствие на доказателства, че задълженото лице е отразило счетоводно фактурата по извършения за негова сметка транспорт на стоката, което обосновава извод, че липсват доказателства за предаване на стоките от продавача на купувача/получателя/ или не е налице основната предпоставка за признаване на ВОД стоката да е преминала физически границата на Р. Б. 4. Решаващият съд е приел, че тези изводи на органите по приходите са неправилни и се опровергават от събраните по делото доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В тази насока е прието за доказано следното: - процесната доставка е заплатена по банков път от получаващото италианско дружество; транспортът е осъществен от трето лице Красием транс ЕООД, като издадената в тази връзка фактура е осчетоводена и заплатена от ревизираното дружество; налице и транспортен документ ЧМР от 18.10.2017г. Съдът е изложил нарочни/и обстойни/ мотиви относно правната уредба на превоза на стоки извън страната, като е цитирал относимите разпоредби на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съпоставяйки очертаната правна рамка с конкретните факти по делото, административният съд е изградил изводи, че в представеното ЧМР са попълни клетки 22 изпращач, 23 превозвач и 24 получател, в тях са поставени печати и подписи на изпращача /ревизираното лице/, на превозвача и на получателя по фактурата, отразен е номера на фактурата, място и дата на получаване, рег. номер на превозното средство, за което е установено, че е собственост на превозвача. 5. В продължение е отбелязано, че автентичността и истинността на коментираните писмени доказателства не са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства за противното. 6. На отделен ред съдът е извършил коментар на осъществената процедура по обмен на информация с италианската данъчна администрация. Отбелязано е, че тези данни следва да бъдат ценени с оглед на другите доказателства по делото. Прието е, че доставчикът е изпълнил задълженията си в областта на доказването, като не се установява същият да е знаел или да е трябвало да знае, че осъществената от него стопанска операция е замесена в извършена от приобретателя измама.

Направен е краен извод, че ревизираното дружество Мариу ЕООД е осъществило декларираната през данъчен период м.08/2017г. вътрешно - общностна доставка по смисъла на чл.7 ЗДДС и като е приел друго и е определил допълнителни задължения за ДДС и лихви за забава, ревизиращият орган е приложил неправилно материалния закон, което обуславя необходимостта от отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен.

Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на дирекция ОДОП София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че е налице извършена ВОД.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

В хода на ревизията е установено, че през данъчен период м.08/2017г. ревизираното дружество Мариу ЕООД е декларирало доставки с получател към италианското дружество Mariu S.R.L. В резултат на извършените в хода на ревизията процесуални действия, в това число и след получена информация от италианската данъчна администрация, органите по приходите са приели, че преценката на фактите и обстоятелства налага извод, че не е доказано извършването на ВОД, в това число предаване и получаване на стоката и нейното транспортиране извън територията на страната, поради което не е налице условието на чл.53,ал.1 във вр. с чл.7,ал.1 ЗДДС за прилагане на нулева ставка на данъка, като за извършената доставка на основание чл.86,ал.1 и 2 във вр. с чл.82,ал.1 и чл.67,ал.1 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 16 683,24лв. и лихви в размер на 6 270,62лв. Основните аргументи на приходния орган са обосновани с това, че липсват доказателства за извършено разплащане по доставката, съответно отсъствие на доказателства, че задълженото лице е отразило счетоводно фактурата по извършения за негова сметка транспорт на стоката, което обосновава извод, че липсват доказателства за предаване на стоките от продавача на купувача/получателя/ или не е налице основната предпоставка за признаване на ВОД стоката да е преминала физически границата на Р. Б. че според италианската данъчна администрация получателят Mariu S.R.L.не е открит на данъчен адрес и не може да се установи получаването на стоката.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на приходния орган са оборени от представените по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поради което издаденият ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон.

За да отговори на основния спорен въпрос дали представените по делото доказателства документират реално извършени доставки, първоинстанционния съд правилно е дал на първо място тълкуване на относимите правни разпоредби чл.7 ЗДДС и чл.45 ППЗДДС. Правилно е разпределена и доказателствената тежест в процеса, като в тежест на доставчика/задълженото лице/ е да докаже, че е осъществен ВОД по смисъла на чл.7,ал.1 ЗДДС във вр. с чл.45 ППЗДДС. От особена важност е установяване на транспортирането на стоките, т. е. да се докаже по категоричен начин, че стоките са напуснали територията на България, за да може доставчикът да се възползва от нулевата облагаема ставка на ДДС, която се прилага за ВОД.

По същество оплакванията на касатора се изразяват в преповтаряне на констатациите на ревизионния доклад /РА няма собствени мотиви/. Всички тези констатации са подробно обсъдени и разгледани от първоинстанционният съд. Преди да пристъпи към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на акта, съдът е дал тълкуване на относимите правни норми относно извършването на ВОД. При така очертаната правна рамка е направен верен извод, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама.

С оглед на събраните по делото доказателства правилно е прието, че е налице редовно ЧМР, което установява извършването на превоза и предаването на стоката на получателя; че за извършения транспорт е издадена фактура, която е осчетоводена и заплатена от доставчика/ревизираното лице/; че извършената доставка е заплатена от получателя по банков път, с което са опровергани всички констатации на приходния орган в обратния смисъл.

След като е стигнал до краен извод за не законосъобразност на оспорения ревизионен акт и за основателност на жалбата, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса на основание чл161,ал.1 ДОПК Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ДОДОП-София, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество Мариу ЕООД разноски по делото в размер на 2 978лв., съгласно представения на л. 42 от настоящето дело списък с разноски и доказателствата за тяхното извършване /л. 22,23 и 20 - договор за правна защита и съдействие, фактура и банкова бележка/.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

Реши:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1706 от 16.03.2023г. на Административен съд София град, трето отделение, 44-ти състав, постановено по адм. д. № 611/2022г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите София да заплати на Мариу ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя А. А., разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2 978 /две хиляди деветстотин седемдесет и осем / лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ