Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 4569 / 2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на "Асет-1" ЕООД, [ЕИК], гр. София, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г. Е. и чрез процесуалния си представител адв. С. Т., против решение № 1231/27 февруари 2023 г., постановено по адм. д. № 12370/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Министъра на здравеопазването против заповед № РСТ21-РА50-179/18 ноември 2021 г. на СО, район "Студентски", с която е одобрен проект за (точка 1) ПУП - ИПР като е предвидено промяна на регулационните линии и от УПИ І "за онкологичен институт" се образуват два нови - УПИ І "за онкологичен институт" и УПИ VІ - 2554 "за офиси, жс, медицински център, лаборатории, тп, подз. и надз. паркинг и други обществено обслужващи дейности" по имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.1603.2554 по КККР, по зелените линии, цифри и букви, съгласно приложения проект и за (точка 2) ПУП - ИПЗ за новообразувания УПИ VІ - 2554 "за офиси, жс, медицински център, лаборатории, тп, подз. и надз. паркинг и други обществено обслужващи дейности", като се предвижда средно етажно свободно застрояване и подземни гаражи, с максимална височина Н- 15 м., съгласно приложения проект. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.
Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е материално незаконосъобразен и несъответстващ на целта на закона като нарушаващ баланса между частния и обществения интерес.
Безспорно за този съд е, че заповед № РСТ21-РА50-179/18 ноември 2021 г. е издадена при спазена административно правна процедура. Изработването на ПУП - ИПРЗ е започнало по инициатива на заинтересувано лице (собственик на имота, предмет на разработката), заявлението е входирано в СО - район "Студентски", проектът е съгласуван от "Софийска вода" ЕАД и "ЧЕЗ Р. Б. ЕАД, издадена е заповед № РСТ 21-РА50-179/18 ноември 2021 г. на Гл. архитект на района за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ИПРЗ и създаване на нов УПИ VІ - 2554 "за офиси, жс, медицински център, лаборатории, тп, подз. и надз. паркинг и други обществено обслужващи дейности". Проектът е съобщен по рада на чл. 128, ал. 3 ЗУТ и са изпълнени съгласувателните процедури. МЗ и УСБАЛО ЕАД са подали възражения, обсъдени на РЕСУТ. След издаване на процесната заповед, същата е съобщена по реда на чл. 129, ал. 2 ЗУТ.
След извършената проверка за законосъобразност досежно процедурата по издаване на процесния административен акт може да бъде изведен извод, че липсват допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до отмяната му на това основание.
Относно материалната законосъобразност на заповед № РСТ21-РА50-179/18 ноември 2021 г. на СО, район "Студентски".
Описаните в акта основания за издаването му са чл. 135, ал. 1, чл. 134, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6, чл. 208 и чл. 103, ал. 4 от Закона за устройство на територията. Констатацията на този съд е за правилното им приложение при издаването на заповедта. Сезирането на органа е извършено от собственика на имота, предмет на разработката (чл. 135, ал. 1 ЗУТ), настъпили са съществените промени в обществено-икономическите или устройствени условия, при които е съставен планът (осъществена и влязла в сила реституция), липса на започнала в съответния срок по чл. 208 ЗУТ процедура по отчуждаване и несъответствие на действащата КК с измененията по регулацията във връзка с предвижданията на ИПР (чл. 134, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, т. 2 ЗУТ). Относно посоченото в процесния административен акт правно основание касателно чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ - тази инстанция не намира, че е налице съществено нарушение на закона тъй като са налични всички останали основания. Освен това и не на последно място, по делото е установено, че към датата на издаване на процесната заповед - 18 ноември 2021 г. е била одобрена и влязла в сила КК от 2012 г., в която е нанесен реституираният имот като ПИ с идентификатор 68134.1603.2554, който попада в УПИ І "за онкологичен институт" по действащия към този момент ПУП, одобрен през 1998 г. и влязъл в сила през 2008 г.
Неправилни са изводите на АССГ, позовавайки се на експертизата на в. л. Коен, че с процесната заповед, в своята точка 1, новообразуваният по имотни граници УПИ VІ-2554 е регулиран с режим на застрояване, различен от сега действащия и че тази промяна следвало да е предмет на точка 2 от акта. Твърди се в решението, че това е порок, който не може да се отстрани чрез изработения проект, тъй като в. л. Коен твърдяла в заключението си, че в Обяснителната записка към него не е посочено, че се променя застрояването на новосъздадения УПИ VІ-2554. От внимателния прочит на диспозитивната част на заповед № РСТ21-РА50-179/18 ноември 2021 г. за този съд волята на органа е ясна и безпротиворечива - точка едно се отнася единствено до изменение на плана за регулация по имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.1603.2554 по КККР, по зелените линии, цифри и букви, съгласно приложения проект и не се споменава за изменение на плана за застрояване, което е предмет на втората точка. Освен това, видно от намиращата се на стр. 42 от делото Обяснителна записка - в абзаци 2, 4, 6 и 7 е описана промяната в ПЗ и съответните параметри, в тази връзка.
Първоинстанционният съд акцентира на материална незаконосъобразност на процесната заповед като несъответстваща на целта на закона, поради несъобразяването й с изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Текстът гласи, че предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на УПИ и на кварталите. Преценката за икономичност и целесъобразност на плана следва да бъде отчитана не само от гледна точка на цялостното устройствено решение, но и от гледна точка правата и интересите на всеки отделен адресат на това предвиждане. Липсва отчитане и обсъждане на правата и интересите на ЕООД в решението, освен това СТЕ отчита, че тъй като общата регулационна граница по предходния план не съвпада с имотните граници - не е налице друго техническо решение за регулирането им. Както вярно касаторът твърди - законовата норма няма за цел да толерира обекти публична държавна или общинска собственост и при извършване на преценката по целесъобразност следва да бъдат отчитани интересите на всички страни в производството, а дадената от закона възможност следва да бъде използвана от административния орган по разумен начин, добросъвестно и справедливо, съгласно принципа на съразмерност, въведен с разпоредбата на чл. 6 АПК. Наличните по делото, установени в хода на производството факти и доказателства навеждат към извод, че административният акт, предмет на това дело, не е издаден в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като одобреното изменение не засяга правата и интересите на МЗ и УСБАЛО ЕАД в степен, по-голяма от необходимото за постигане на целта на закона.
Постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила.
Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на касатора следва да се присъдят сторените в тази инстанция разноски в размер на 1620 лева, съобразно представения списък.
Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1231/27 февруари 2023 г., постановено по адм. д. № 12370/2021 г. по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на Министъра на здравеопазването против заповед № РСТ21-РА50-179/18 ноември 2021 г. на СО, район "Студентски".
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на "Асет-1" ЕООД, [ЕИК], гр. София, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Г. Е., направените в тази инстанция разноски в размер на 1620 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ