Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. Д. Членове: ВИОЛЕТА ГЛ. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията В. Г. по административно дело № 4577/2023 г.

Производството е по по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Деметра-17" ЕООД, ЕИК 203535298, чрез адв. С. срещу решение № 1266/27.02.2023 г. по адм. дело № 11212/2022 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването по жалба на дружеството против заповед № 03 - РД/4910/09.11.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е спряна обработката на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2021 г. на основание чл. 54, т. 3 АПК.

Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при противоречие със събраните по делото доказателства, иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез юрк. Ц. в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Представителят на Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено че с писмо с вх. № 07-0400/5125 от 01.09.2021 г. Министерство на земеделието и храните е уведомило ДФ “Земеделие“ за постъпил сигнал с изложени данни за нарушения при отглеждане на животни от дружеството – кандидат по схемите и мерките на директни плащани. В сигнала се твърди, че са изпратени едри преживни животни към животновъден обект пасище на територията на с. Новачене, общ. Ботевград, обл. София, но такива в него не са били налични. При извършена проверка от служители на МЗХ и представител на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София - област се установило, че животните на кандидата за подпомагане „Деметра 17“ ЕООД не са открити в животновъдния обект, където би следвало да се намират. Във връзка със сигнала са инициирани проверки на място на дружества - кандидати за директни плащания за кампания 2021 от служители на дирекция „Противодействие на измамите“, като резултатите от същите са описани в докладна записка № 03-0416/5189 от 04.10.2021 г. Резултатите от проверките са показали съществени разминавания спрямо декларираните данни от проверяваните дружества, като за „Деметра 17“ ЕООД, те са както по отношение на схемите за площи, така и след окончателните данни от проверката на животни. След запознаване с резултатите от извършените проверки на място и събраните писмени сведения е формирано мнение за наличието на данни за деяния, кореспондиращи с понятието „съмнение за измама“. За потвърждение или отхвърляне на тези съмнения и изводите е изпратен сигнал до Офиса на Европейските делегирани прокурори с № 07-0400/512#30 от 10.11.2021 г. При направено запитване от страна на ДФ „Земеделие“ за движението на проверката е получена информация, че работата по преписката се осъществява под ръководството и надзора на Софийска градска прокуратура по пр. пр. № 16984/2022 г. Към момента на изготвяне на заповедта при извършена проверка на сайта на прокуратурата е установено, че се очакват материали от друг орган за решаване на преписката.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Изложил е доводи, че разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК не е нарушена, тъй като в хода на производството по издаване на индивидуалния административен акт са разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта.

С оглед изложеното съдът е направил извод за законосъобразност на обжалваната заповед за спиране на административното производство. Решението е неправилно.

На първо място, настоящият състав на пето отделение намира за необходимо да отбележи следното във връзка с проведеното съдебно производство пред първоинстанционния съд.

Безспорно обжалваният пред административния съд административен акт представлява акт за спиране на производството по смисъла на чл. 54, ал. 1 АПК, поради което съгласно чл. 54, ал. 5 АПК този акт може да се обжалва по реда глава десета, раздел IV. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 202 АПК. Редът за обжалване, регламентиран в глава десета, раздел IV от АПК, включваща разпоредбите на чл. 197 - чл. 202, предвижда, че жалбата може да се подаде в 14-дневен срок от съобщаването, жалбата се подава чрез административния орган, който изпраща преписи от жалбата на останалите страни в административното производство като им дава възможност за подаване на писмени възражения в 7-дневен срок; след изтичане на този срок жалбата, заедно с копие от административната преписка, становището на административния орган и възраженията, се изпраща на съда; жалбата се разглежда в закрито заседание; в едномесечен срок от постъпване на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа /респективно акта/; определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство; по разрешения с него въпрос определението е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването.

От данните по делото несъмнено се установява, че жалбата против разпореждането за спиране на административното производство не е разгледана по реда на глава десета, раздел IV от АПК, а по общия ред, предвиден в глава десета, раздел I - чл. 145 и следв. от АПК. Това обстоятелство обаче не представлява основание за обезсилване на съдебното решение, тъй като същото не е недопустимо. Решението е постановено по редовна и допустима жалба, която е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискванията за съдържание и съответни приложения към жалбата. Съдът се е произнесъл по предявения пред него правен спор и в рамките на предоставените му правомощия.

Разглеждането на жалбата не по предвидения специален ред по глава десета, раздел IV от АПК, а по общия ред по раздел I от същата глава на АПК, всъщност представлява нарушение на съдопроизводствените правила. По правило основание за отмяна на съдебното решение представлява само същественото нарушение на съдопроизводствените правила, т. е. нарушението, което е оказало или би могло да окаже влияние на крайния резултат по спора. В конкретния случай не може да се приеме, че допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствени правила е съществено, тъй като в рамките на проведеното съдебно производство съдът е осигурил възможност на страните да упражнят правото си на участие и защита и на практика е изпълнил всички изисквания по раздел IV на глава десета от АПК, свързани с уведомяване, връчване на преписи, даване на възможност за възражения, включително за събиране на доказателства. По принцип разглеждането на един спор в публично заседание гарантира в по-висока степен правото на страните на участие и защита, поради което разглеждането на жалбата в публично заседание, вместо в закрито, само по себе си не опорочава съдебния акт. Произнасянето на съда с решение вместо с определение не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото от значение за същността на акта не е неговото наименование, а съдържанието му.

Решението обаче е неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Съдът неправилно е приел, че е налице основанието на чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК за спиране на административното производство, тъй като наличието на наказателно производство срещу физическо лице, свързано със заявлението за подпомагане на дружеството и предполаганата висока противоправност на деянието на физическото лице имат значение единствено за развоя на наказателното производство. Следва да се отбележи, че наказателно отговорни лица по българския Наказателен кодекс са единствено физически лица, отговарящи на определени условия, но не и юридическите лица, какъвто е земеделският производител и жалбоподател. Наказателната отговорност на физическото лице и евентуалната му отговорност за щети от престъпление нямат значение за произнасяне по заявлението за подпомагане на дружеството, поради което липсва съществена предпоставка по чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК - установените престъпни обстоятелства да имат значение за издаването на административния акт.

От изисканата от първоинстанционния съд информация относно движението на проверката на 30.09.2022 г. е получена информация, че към настоящия момент работата по преписката се осъществява под надзора на Софийска градска прокуратура по пр. пр. № 16984/2022 г. Към момента на изготвяне на заповедта при извършена проверка на сайта на прокуратурата е посочено, че се очакват материали от друг орган за решаване на преписката. Тези обстоятелства са отразени в последния изходящ документ от 20.10.2022 г.

С оглед на изложеното се установява, че към 20.10.2022 г. по цитираното производство не са налице данни да има привлечено обвиняемо лице, поради което не може да се направи какъвто и да е било извод за характера на престъпните обстоятелства, извършени от управителя на търговското дружество и тяхното значение за произнасянето на изпълнителния директор на ДФЗ по заявлението за подпомагане за кампания 2021 г. на земеделския производител.

По изложените съображения, решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му се присъдят претендираните разноски за двете съдебни инстанции както следва : 370 лева държавна такса за производството пред ВАС, 50 лева държавна такса за първоинстанционното производство, 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ пред АССГ, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото или общо 1220 лева, платими от Държавен фонд „Земеделие“.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1266/27.02.2023 г. по адм. дело № 11212/2022 г. на Административен съд – София - град И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 03 - РД/4910/09.11.2022 г. на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие.

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне по заявлението за подпомагане за кампания 2021 г. на „Деметра 17“ ЕООД.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати 1220 (хиляда двеста и двадесет)лева разноски на „Деметра 17“ ЕООД, ЕИК 203535298, представлявано от управителя Д. А..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Г. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА