Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 4682 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на заместник -председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Х., срещу решение № 1886 от 23.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1749/2023 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което по жалбата на И. Анас, гражданин на Сирия, е отменено негово решение № 2564 от 07.02.2023 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на чуждия гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и преписка е върната за ново произнасяне, при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно се мотивирал, че в противоречие с правната уредба, административният орган е счел, че Турция е „трета сигурна страна“. Иска се съдът да отмени обжалваното решение. В откритото съдебно заседание се претендира присъждане на разноски само за държавна такса.

Ответникът – И. Анас, гражданин на Сирия, чрез адвокат Недков, в откритото съдебно заседание, оспорва касационнта жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което жалбата на И. Анас срещу процесния административен акт бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на И. Анас, гражданин на Сирия, срещу решение № 2564 от 07.02.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Административният съд, за да постанови оспорения в настоящето производство резултат е направил извод, че бежанската история на И. Анас не е достатъчно последователна и достоверна, но този факт не е с релевантна тежест за настоящия спор, при който основният въпрос е дали по отношение на Анас е приложима концепцията за „трета сигурна страна”, каквато в случая е Турция. Съдът се е позовал на легалното определение, дадено в § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ, „Трета сигурна държава" е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец и д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Приел е, че не се установява, че в Турция, Анас има основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или че ще бъде изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Според съда остават спорни другите предвидени в посочената разпоредба обстоятелства, което го е мотивирало да постанови оспорения резултат.

Решението е неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба.

Основният касационен довод в жалбата е свързан с твърдението, че в производството е било безспорно установено, че държавата от която идва и в която би подлежал на връщане – Турция, следва да се счита за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ЗУБ. Тези доводи са основателни.

В случаят съдът неправилно е приел, че позоваването от административния орган на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ е неоснователно. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Неправионо съдът е приел, че Р. Т. не следва да се приема за „трета сигурна държава“. Чужденецът не е доказал, че Р. Т. не е сигурна трета страна при неговите конкретни обстоятелства. По делото е представена справка за актуалната обстановка в Р. Т. от която може да се обоснове извода, че със Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. В случая правилно административният орган е приел, че Турция се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Анас е пребивавал в Турция, като не твърди, че се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

Въз основа на което може да се обоснове извода, че чуждият гражданин е напуснал Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията ѝ, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Турция с оглед данните в изготвената справка и правилно е установил, че на територията й няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска предоставяне на международна закрила, респ. и такава да му бъде предоставена. Справката, като официален документ има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от АПК. Няма данни съдържанието в нея да е било оборено по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. В тази връзка доводът на съда, че по делото не е било доказано, че държавата Турция представлява „трета сигурна държава“ по смисъла на ЗУБ не се споделя от настоящия състав. Административният орган няма задължение да събере всички възможни доказателства по преписката, а да събере достатъчно такива, които да мотивират издаденото волеизявление. От страна на оспорващия не са били представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза. В интервютата чужденецът е посочил, че е живял спокойно (от 2018 г. до 2022 г.) и е работил, следователно е изградил връзка с държавата, където е пребивавал.

В случая е важно да се посочи, че не липсата на обстоятелство по § 1, т. 9 от ЗУБ е било основание за издаване на процесния административния акт, а липсата на обстоятелства по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, които настоящият състав приема, че правилно са установени от административния орган.

Първоинстанционният съд е установил, че бежанската история на Анас не е достатъчно последователна и достоверна, но неправилоно е приел, че този факт не е с релевантна тежест за настоящия спор. От установените противоречия може да се направи обоснован извод, че чужденецът съзнателно предоставя неверни данни с цел доказване на значими за производството по ЗУБ обстоятелства и получаване на международна закрила.

Настоящата касационна инстанция счита, че при произнасянето си административният орган е изследвал всички относими към производството и нужни за произнасянето му обстоятелства, което е довело до правилно приложение на материалния закон.

Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на И. Анас, гражданин на Сирия, срещу решение № 2564 от 07.02.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, да бъде отхвърлена като неоснователна.

Неоснователно е заявеното от касатора искане за присъждане на разноски – само за държавна такса. Според чл. 92 от ЗУБ производствата по реда на глава седма „Съдебен контрол“ се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи. Едно от производствата по глава седма от ЗУБ е касационното производство – чл. 85, ал. 4 от ЗУБ, като разпоредбата на чл. 92 от ЗУБ не прави разграничение между оспорващи граждани /физически лица/ и административни органи - издатели на оспорения административен акт. Следователно касационният жалбоподател е освободен от заплащане на държавна такса, като такава и не е събрана от съда за образуване на производството.

По изложените съобтажения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1886 от 23.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1749/2023 г. на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Анас, гражданин на Сирия, срещу решение № 2564 от 07.02.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ