Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. А. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 4812/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. Г., подадена чрез упълномощен представител адв. Г. от ГАК, насочена срещу Решение № 15 от 01.03.2023г., постановено по адм. дело № 205/2022г. по описа на Административен съд – Габрово.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон. Счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди.

Моли да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение и да се осъди О. Г. да заплати обезщетение в претендирания размер, както и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът– О. Г. в постъпил писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение, с което е отхвърлен иска.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова иска да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Административен съд – Габрово е сезиран с искова молба на Й. Г., предявена срещу ответника О. Г. с посочено правно основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С предявеният иск се претендира осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в размер на 11 620 лева, представляващо имуществени вреди от лишаването му от наем на гараж, за периода от м. юни 2002г. до м. септември 2022г., изменен в съдебно заседание за периода от м. 01.2018г. до м. 09.2022г. с искане за присъждане на обезщетение за 56 месеца по 100 лева. В исковата молба се развиват подробни доводи за основателност и доказаност на исковата претенция и се иска да бъде осъден ответникът да заплати посочените суми. Заявява претенция за присъждане на разноски.

С обжалваният съдебен акт е ОТХВЪРЛЕН искът на Й. Г., с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 11.04.2006г. до м. 09.2022г. включително, като неоснователен и недоказан и е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искът на Й. Г., с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода м. юли 2002г. до 11.04.2006г. като недопустим и производството е прекратено в тази част.

Освен това Й. Г. е бил осъден да заплати на О. Г. сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да достигне до този резултат Административен съд – Габрово е преценил, че към претендираната начална дата м. юли 2002г. общините не са били носители на материална отговорност за вреди по ЗОДОВ, поради което, като насочен срещу ненадлежен ответник, искът бил недопустим за периода преди 11.04.2006г.

За периода от 11.04.2006г. до м. 09.2022г. съдът приел, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество неоснователен.

Административният съд е установил, че със Заповед № 966/02.07.1986г. на основание чл. 95, 98 и 102 от ЗТСУ бил отчужден в полза на държавата имот в кв. 538 по плана на гр. Габрово собственост на Й. Г.. С. З. № 1226/05.08.1986г. и Заповед № 1304/14.08.1986г. била допълнена Заповед № 966/02.07.1986г., като било уточнено, че ищецът следвало да бъде обезщетен и с гараж, предвиден в кв. 151, парцел II, по плана на гр. Габрово, зад ЖСК „Медик“ и „Ралица“.

По искова молба на Й. Г. с Решение № 178/06.01.2022г. по адм. дело № 118/2021г. Административен съд – Габрово осъдил О. Г. да заплати имуществени вреди в размер на 11 000 лева за непредоставено му обезщетение при отчуждаване на негов недвижим имот по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Решението е оставено в сила с Решение № 7546/01.08.2022г., постановено по адм. дело № 2646/2022г. на Върховния административен съд. В изпълнение на решението О. Г. превела на 26.09.2022г. на Й. Г. сумата от 11 000 лв., за което било представено банково извлечение от 05.10.2022г.

По делото е изслушана съдебно-оценителна експертиза, която е дала заключение относно месечен пазарен наем за посочения в исковата молба период от време.

Съдът преценил, че посоченият в исковата молба гараж не бил конкретизиран като местоположение или реален обект, а в допълнение посочил, че ищецът е получил обезщетение, което представлявало паричната равностойност на гаража.

Намерил, че за ищеца не е възникнало субективното право да претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен акт и незаконосъобразно действие на ответника, поради което и предявената от него искова претенция се явява неоснователна.

Достигнал до извод, че субсидиарно приложима е разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, във връзка с което посочил, че ищецът не е доказал наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението на задълженията на О. Г. по обезщетение и увеличаването на имуществото му от ползване и разпореждане с обекта на обезщетение.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни доводи по спорните въпроси – чл. 172а, ал. 2 АПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - Господинов за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба.

Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции на Й. Г. против О. Г. за обезщетение за причинени вреди.

Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди.

Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ.

Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 82 ЗЗД, във вр. с 1 от ЗОДОВ и нейното прилагане следва да е при наличието на достатъчна сигурност, безспорно установена причинена вреда. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с 1 от ЗОДОВ.

Безспорно е, че О. Г. е допуснала забавяне в производството по обезщетяване на ищеца Й. Г.. По делото е установено, че за ответника не е възможно да обезщети Господинов, като удовлетвори претенцията му да бъде обезщетен с гараж.

С Решение № 178/ 06.01.2022г. по адм. дело № 118/2021г. на Административен съд– Габрово, оставено в сила с Решение № 7546/ 01.08.2022г., постановено по адм. дело № 2646/ 2022г. на Върховния административен съд обезщетителното производство е приключило. На 26.09.2022г. на Й. Г. от общината е преведена сумата от 11 000 лв. С това лицето е получил обезщетение за паричната равностойност на гаража.

В този смисъл предприетите въз основа на съдебните решения действия на административния орган по превеждането на сумата, са изпълнили задължението по обезщетяване за отчуждаването на имота на касационния жалбоподател.

Правилен е изводът на съда за неоснователност на иска, поради това че гаражът не е конкретизиран, като обект. Назначената от решаващия съдебен състав съдебно - оценителна експертиза не доказва пропуснатата полза. Установяването на размера на сумите които ищецът би получил от отдаване под наем на обект би било налице, ако същият е бил изграден и реално съществуващ. Съответно бил ползван реално от лицето или са били получавани граждански доходи от него.

В случая не може да се направи обосновано предположение, че е установена в достатъчна степен сигурност за настъпване на претендираната вреда. С акт на компетентния орган на Господинов е признато правото на обезщетяване с гараж, но липсват данни такъв да му е предоставен, т. е. да са предприети конкретни действия по материализиране на това право. За да е основателна претенция за обезщетяване на пропуснати ползи, следва ищецът да докаже по безспорен и категоричен начин, че патримониумът му би се увеличил с търсената сума и в твърдения период от време. Пропуснатите ползи не се предполагат, а трябва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин. В случая категорични доказателства в тази насока не са представени, като не е налице обоснована предвидимост за вредата.

При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на О. Г. разноски по делото в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15 от 01.03.2023г., постановено по адм. дело № 205/ 2022г. по описа на Административен съд – Габрово.

ОСЪЖДА Й. Г. да заплати на О. Г. направените по делото разноски в размер на 100 лв (сто лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ