Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 4817/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на подадена от Управителния съвет /УС/ на Института на дипломираните експерт - счетоводители /ИДЕС/ срещу Решение № 2206/03.04.2023 г., постановено по адм. дело №8106/2022 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и от адв. Т. – процесуален представител на ИДЕС в пледоарията й по съществото на спора. Претендира заплащане на разноски по представен списък на същите.

Ответникът П. Д. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски по делото.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен, постъпила в законоустановения преклузивен срок.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 2206/03.04.2023 г., постановено по адм. дело №8106/2022 г. по описа на АССГ е отменено Решение № 5/22.07.2022 г. на Управителния съвет на ИДЕС, с което е отхвърлена жалбата на П. Д. срещу Решение №05/23.06.2022 г. на Дисциплинарния съвет на ИДЕС за налагане на дисциплинарна мярка по чл.40, ал.3, т.7 от Закона за независимия финансов одит/ЗНФО/ - глоба в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 8, т. 8 от Устава на ИДЕС. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен административен орган, в пределите на неговата власт, при спазване на изискванията за валидност на административния акт, доколкото решението, предмет на съдебен контрол, е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.59, ал.2 от АПК. На следващо място - решаващият съд е намерил, че дисциплинарното производство е проведено при спазване правилата по чл.41, ал.1 от ЗНФО, в законния срок за образуване на дисциплинарното производство, регламентиран в ал.8 на чл.41 от ЗНФО - две години от извършване на нарушението.

За да отмени процесния административен акт АССГ е приел, че в същия не става ясно за какво е санкциониран жалбоподателят - дали за неподаването на пълен отчет или за неподаването му на електронната платформа по чл.1, ал.4 от Устава на ИДЕС. Според първоинстанционния съд констатираната липса на яснота във формулировката в решението на Дисциплинарния съвет на вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение препятства правото на защита на наказаното лице, което представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на акта.

При тези констатации решаващият съд е обосновал извод за процесуална незаконосъобразност на оспореното пред него решение на УС.

Обжалваното съдебно решение, предмет на касационен контрол, е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 41, ал. 5 от Закона за независимия финансов одит Дисциплинарният съвет /ДС/ на ИДЕС налага дисциплинарната мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО - глоба от 1000 до 15 000 лв., с решение, което подлежи на обжалване пред УС на ИДЕС на основание чл. 42, ал. 1 от ЗНФО. Налагането на дисциплинарната мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО е от компетентността на ДС. Въведено е задължително обжалване пред УС на ИДЕС на актовете на ДС, при ограничаване на съдебния контрол по отношение на един от тях /за налагане на дисциплинарната мярка по чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗНФО/. На съдебно обжалване подлежи решението на УС, в което се разглежда въпросът относно законосъобразността на дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 2 - 7 от ЗНФО, независимо дали тя е наложена от ДС или от УС като компетентен за това орган, респективно УС в отделни хипотези /включително тази по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО/ се е произнесъл по жалба срещу решение на ДС. АССГ не е допуснал процесуални нарушения при определяне предмета на съдебен контрол и правилно е разгледал жалбата на П. Д. против решението на УС на ИДЕС, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение на ДС на ИДЕС за налагане на глоба в размер на 1 000 лв.

Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора въз основа на приетите по делото доказателства - ангажираните от страните доказателства, както и тези, представени като административна преписка.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на решаващия съд относно липсата на прецизното описание на нарушението, за което е наложена процесната санкция, е незаконосъобразен. Не се спори по делото, че на 28.01.2022 г. П. Д. е подал Единен годишен отчет/ЕГО/, който е с Вх. №011. Същият обаче представлява една страница, на която в първа точка е декларирано, че за процесния период Димитров е имал 43 ангажимента на предприятия от обществен интерес, без да посочи данните за тези ангажименти съгласно т.1 - т.29 от ІІІ. Информация в единния годишен отчет - минимални изисквания; А. Данни за ангажименти за изразяване на сигурност върху историческа финансова информация, без ангажиментите по европейски фондове, проекти, програми от Правилата за отчитане на дейността на регистрираните одитори, приети с Решение №55/23.02.2021 г. на КПНРО, в сила към този момент. В т.2 от отчета е посочено, че Димитров е получил хонорари в общ размер на 134 373,25 лв., а в т.3 - че за периода от 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. е участвал в обучения за поддържане и развитие на професионалната си квалификация в рамките на 42 часа. Изрично в отчета Димитров е посочил, че го представя в този вид и съдържание, поради липса на легитимна и надеждна система за отчитане на дейността му като регистриран одитор, конституирана с цел изпълнение на негово задължение, съгласно чл.31, ал.1, т.7 от ЗНФО. Димитров е изявил готовност да представи и допълнителна информация във връзка с изпълнение на негово законово и уставно задължение за ежегодно отчитане на дейността му като регистриран одитор.

П. Д. е наказан на основание чл.40, ал.1 от ЗНФО, предвиждаща регистрираните одитори да носят дисциплинарна отговорност за нарушение на Устава на ИДЕС. В конкретния случай от ДС е посочено, че Димитров е извършил нарушение по чл.8, т.8 от Устава на ИДЕС, която разпоредба предвижда задължение на членовете на института „да представят единни годишни отчети като отчитат пълно, вярно и точно всички изпълнени от тях ангажименти през отчетния период. Единният годишен отчет обхваща период на отчитане от 01 януари до 31декември и се подава на електронната платформа по чл.1, ал.4 посредством персонален код на регистрирания одитор. Крайният срок за подаване на единните годишни отчети на регистрираните одитори е 31 януари на следващата отчетния период година.“ Разпоредбата е ясна - ЕГО следва да е подаден на електронната платформа, обстоятелство, с което е наясно и Димитров, но поради преценка за „ненадежност“ на същата, е подал отчета си на хартиен носител. От друга страна – Димитров не само, че не е подал ЕГО по електронен път, каквото е изискването на чл.8, т.8 от Устава на ИДЕС, но този отчет не е пълен, като посочените 43 ангажимента не са конкретизирани с данните, изброени в раздел ІІІ на Правилата за отчитане на дейността на регистрираните одитори.

В решението на ДС нарушението е описано по следния начин: „Одиторът е следвало да предприеме необходимите действия за отчитане на дейността си чрез подаване на ЕГО по надлежен ред, в сроковете и по начина, указан в чл.8, т.8 от Устава, а именно: да подаде в електронен вид подробна и пълна информация за професионалната си дейност през отчетния период 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. чрез персоналния си код на електронната платформа, поддържана от ИДЕС, най - късно до 31.01.2022 г. В рамките на дисциплинарното производство се установи липса в системата на такъв отчет, подаден от одитора“.

След като Димитров не е подал ЕГО по електронен път и със съдържанието, предвидено в Правилата за отчитане на дейността на регистрираните одитори, приети по чл.71, ал.3, т.4 от ЗНФО, то следва правният извод за извършено нарушение на чл.8, т.8 от Устава на ИДЕС.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на П. Д. срещу горецитираното решение на Управителния съвет на ИДЕС.

С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер на 670 лв., представляващи такива за държавна такса и адвокатски хонорар, които са надлежно претендирани и доказани.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1 - во, предложение 2 - ро от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2206/03.04.2023 г., постановено по адм. дело №8106/2022 г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. срещу Решение №5/22.07.2022 г. на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт - счетоводители.

ОСЪЖДА П. Д. да заплати на Института на дипломираните експерт – счетоводители сумата 670.00/шестстотин и седемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА