Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 4768 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на гл. архитект на О. Н. чрез процесуалния му представител адв. Т. Д. – Ишкиева, срещу Решение №1053 от 30.09.2022г., постановено по адм. дело №1252/2022г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен негов мълчалив отказ да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект по заявление на „Яневи 2016“ ООД, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел наличие на предпоставките по чл.58, ал.2 от АПК. Счита, че не е налице негов мълчалив отказ да се произнесе по процесното заявление, тъй като се касае за сложен фактически състав, при който е необходимо заявлението първо да се разгледа от комисия /Комисията/ по чл.20, ал.1 от Наредба №10 за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти, рекламно – информационни и монументално – декоративни елементи на територията на О. Н. /Наредба №10/ и тя да се произнесе с положително становище, като само в този случай за него възниква задължението, в условията на обвързана компетентност, да издадено исканото разрешение. Счита, че след като Комисията е взела решение за отлагане разглеждането на процесното искане, поради обективни причини и е заявила, че ще го разгледа след като отпаднат пречките за поставяне на преместваемите обекти на исканите позиции, то за него не е възникнало задължение да се произнесе по искането, още повече, че той е изпълнил всички свои задължения в тази връзка, като е сезирал Комисията с отправеното до него искане, но поради липса на положителното ѝ становище, не е завършен сложния фактически състав в това производство. Счита, че в този случай, дружеството искател, което е било запознато с решението на Комисията, е следвало да възрази по неговата основателност пред Главния архитект на общината, и едва при негово бездействие и непроизнасяне в срок, да твърди наличието на формиран от него мълчалив отказ. Иска се отмяната на обжалваното решение.

Ответникът – „Яневи 2016“ ООД, не депозира отговор на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно, с оглед на което предлага същото да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

С процесното решение Административен съд Бургас е отменил мълчаливия отказ на на гл. архитект на О. Н. за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по заявление вх. № Н2-УТ-3091/31.05.2022 г., подадено от "Яневи 2016" ООД и е върнал преписката на административния орган за произнасяне.

За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че "Яневи 2016" ООД е сезирало гл. архитект на О. Н. със заявление вх. № Н2-УТ-3091/31.05.2022г., с което е поискало да му бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект, представляващ модулен обект, с площ от 38, 2 кв. м., в УПИ 53045.503.320 по плана на гр. Обзор, м. "Южен плаж", собственост на О. Н. за срок от 1 година, като са приложени конструктивно становище, изготвено на осн. чл.147, ал.1 от ЗУТ, технически проект част "Архитектурна"; обяснителна записка към техническия проект; скица с позиции № 14 за 2022 г. по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 10, приета и съгласувана с Решение № 630 по Протокол № 25/05.04.2022 г. на заседание на О. С. Н. Условията и редът за издаване на разрешения за поставяне на обектите на територията на О. Н. за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация, са определени с Наредба № 10 на О. Н. приета с Решение № 1003 по Протокол № 36 от заседание на Общински съвет Несебър, проведено на 27.03.2019 г. В Раздел ІV от наредбата са уредени редът и условията за поставяне на преместваеми обекти. Съгласно чл.19, ал.1 от Наредба №10, заинтересуваните лица подават заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти или елементи на градското обзавеждане по образец, утвърден от Кмета на О. Н. Постъпилите заявления се разглеждат от Комисия, назначена със заповед на кмета на О. Н. – чл. 20, ал. 1 от наредбата. Съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредба №10 - по преценка на комисията, може да се изискват и други документи, удостоверяващи начина, по който ще бъде изпълнен обектът, както и проект за Ел. и ВиК връзки за предвидения за разполагане преместваем обект, а при необходимост - и становища от специализираните контролни органи и експлоатационните дружества. Съгласно чл. 22 от наредбата, комисията може да излезе с отрицателно становище, при наличието на някоя от следните предпоставки: 1. заявлението не е придружено с необходимите документи, определени в наредбата; 2. обектът не отговаря на условията и изискванията на наредбата и на действащото законодателство. Според чл. 23, ал. 1 от наредбата, при положително становище на комисията по чл. 20, главният архитект, одобрява схемата, респ. ситуационната скица за преместваеми обекти в имот частна собственост, и/ или издава разрешение за поставяне на преместваем обект в седемдневен срок.

На свое заседание на 07.07.2022 г. по Протокол № 4, комисията е разгледала заявлението на жалбоподателя. В констатациите към протокола е записано, че в резултат на проверка е установено, че на позицията, за която се иска поставяне на преместваемия обект, представляващ "модулен обект – ЗБО", включващ 3 бр. модули с обща площ 38, 2 кв. м., са разположени 2 бр. павилиони, с площ съответно от 32 кв. м. и от 9 кв. м.; подиум от дърво, с поставени на него маси на площ от 40 кв. м.; слънцезащитна конструкция на площ от 30 кв. м.; витрини за сладолед, бира и безалкохолно – 7 бр. общо; надувни плажни стоки и 2 бр. чадъри на по 9 кв. м. всеки, за които не са установени надлежни разрешения. Посочено е също, че скица с позиции № 14/2022 г. за гр. Обзор, съгласувана и приета с Решение № 630 по т. 34 от Протокол № 25/05.04.2022 г. на ОбщС Несебър /приложена към заявлението на жалбоподателя/, предвижда разполагането само и единствено на "Модулен обект – ЗБО" в ПИ 53045.503.320, състоящ се от три еднакви модула. В заключение е посочено, че комисията ще разгледа заявлението след освобождаването на позицията от поставените без разрешение преместваеми обекти и след изготвяне на надлежна проектна документация, съобразена с предвиденото по скица с позиции № 22/2022 г. за гр. Обзор, съгласувана и приета с Решение № 630 по т. 34 от Протокол № 25/05.04.2022 г. на ОбС Несебър. В 7-дневен срок, след решението на комисията, Главния архитект на община Несебър не се произнесъл по процесното заявление.

Въз основа на приетото от фактическа страна, административния съд направил следните прани изводи: Подаденото заявление е било адресирано до компетентен да се произнесе по него орган, поради което и формираният по него мълчалив отказ е на компетентно длъжностно лице, изпълняващо функциите на гл. архитект на О. Н.

При разглеждане на заявлението, комисията е нарушила материалния закон – чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 22 от Наредба № 10. Искателят е представил със заявлението си схема на модулния обект с обяснителна записка. Съгласно чл.13, ал. 3 от Наредба №10, схемите по ал. 1, при внасянето им за одобряване, следва да бъдат придружени с обяснителна записка, съдържаща информация относно конструкцията, материалите, цветовете и конкретното предназначение и параметри на преместваемия обект, чието поставяне се иска, трябва да съдържат и данни за съответствието на реализираното строителство с установените съгласно действащите подробни устройствени планове изисквания за плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване и минимална озеленена площ. Тези изисквания, според съда, в случая били спазени. Съдът приел, че не става ясно защо комисията, разгледала заявлението, е приела, че същото не е придружено от надлежно изготвена проектна документация. Счел, че посоченото в протокола, че в процесния имот има разположени преместваеми обекти без надлежни разрешения за поставяне, не може да служи като основание за отказ по заявлението, тъй като не е сред предвидените такива в ЗУТ и в Наредба № 10, където изрично било записано в чл. 22, че комисията може да даде отрицателно становище по заявлението само в две хипотези, които не са налице в случая - ако заявлението не е придружено с необходимите документи, определени в наредбата, или ако обектът не отговаря на условията и изискванията на наредбата и на действащото законодателство. Следователно, не били налице основния комисията да не даде положително становище по заявлението на жалбоподателя. На следващо място, не ставало ясно от протокола от заседанието защо искателят следва да черпи негативни последици от това, че в процесния имот има разположени преместваеми обекти без надлежно разрешение за поставяне. Фактът, че в имота имало вече разположени други преместваеми обекти, различни от тези, за чието поставяне се кандидатства, не може да служи като основание за отказ по заявлението, тъй като законодателят бил предвидил друг процесуален ред за премахване на незаконно поставени без разрешение преместваеми обекти – този по чл. 57а от ЗУТ. В производството по издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, компетентният орган следвало да провери само дали е редовно заявлението и дали е подкрепено с всички изискуеми документи, като няма право да прави друга преценка извън тази, посочена в наредбата и чл. 56 от ЗУТ.

В допълнение развил правни доводи, че при положително становище от страна на комисията съгласно чл. 23, ал. 1 от наредбата, главният архитект следва да издаде разрешение за поставяне на преместваемия обект в седемдневен срок. Непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, който съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК подлежи на обжалване в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Фактът, че комисията не е дала положително становище по заявлението на искателя, не отменял задължението на гл. архитект да се произнесе по искането. Позовал се на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 АПК - когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Ето защо, като липсва произнасяне на гл. архитект по заявлението, е формиран мълчалив отказ, жалбата срещу който е подадена в срок. С оглед тези изводи съдът постановил процесното съдебно решение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и е извел законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав.

В тази връзка, неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост и несъответствие на обжалваното решение с материалния закон.

Правилно съдът приема, че оспореният мълчалив отказ е постановен в несъответствие с материалния закон. Подаденото заявление е адресирано до компетентен да се произнесе по него орган, който следва да издаде разрешение за поставяне на преместваемия обект в седемдневен срок, което не е сторил, поради което и формираният по него мълчалив отказ е на компетентно длъжностно лице, изпълняващо функциите на главен архитект на О. Н. При разглеждане на заявлението, комисията по чл. 20, ал. 1 от Наредба №10, е нарушила материалния закон – чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 22 от Наредба № 10. Искателят е представил със заявлението си схема на модулния обект с обяснителна записка и всички изискуеми документи и данни, според изискванията на чл.13, ал. 3 от Наредба №10. Правилно административния съд приел, че не става ясно защо комисията, разгледала заявлението, е счела, че същото не е придружено от надлежно изготвена проектна документация. Правилен е и изводът му, че дори в процесния имот да има разположени преместваеми обекти без надлежни разрешения за поставяне, това не може да служи като основание за отказ по заявлението, тъй като не е сред предвидените такива в ЗУТ и в Наредба № 10, където изрично е записано в чл. 22, че комисията може да даде отрицателно становище по заявлението само в две хипотези, които не са налице в случая - ако заявлението не е придружено с необходимите документи, определени в наредбата, или ако обектът не отговаря на условията и изискванията на наредбата и на действащото законодателство, съответно не са налице основния комисията да не даде положително становище по процесното заявление. В допълнение следва да се отбележи, че наличието на незаконно поставени преместваеми обекти в ПИ 53045.503.320в гр. Обзор и тяхното премахване, са възможен предмет на друга нормативно определена процедура, по която компетентен да се произнесе е същия административен орган и неговата пасивност не може да служи за основание за отказ да се издаде разрешение за поставяне на преместваемия обект, предмет на процесното заявление, когато то е в съответствие със скица с позиции № 14/2022 г. за гр. Обзор, съгласувана и приета с Решение № 630 по т. 34 от Протокол № 25/05.04.2022 г. на ОбщС Несебър и изискванията на Наредба №10.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1053 от 30.09.2022г., постановено по адм. дело №1252/2022г. по описа на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ