Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. А. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 4780/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Малячки от гр. Варна, чрез представител по пълномощие – адв. Н. И. от Адвокатска колегия Варна против Решение № 282/07.03.2023 год., постановено по административно дело № 2670/2022 год. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалба срещу издаден Отказ с рег. № 433р-36294/04.11.2022 год. на началник на П. Р. управление при Областна дирекция на МВР – Варна (Първо РУ при ОДМВР – Варна), в частта, в която е отказано подновяване на разрешително за носене и съхраняване на късоцевно огнестрелно оръжие. Заявено е, че съдебното решение в оспорената му част е неправилно и необосновано. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че оспорения отказ съдържа мотивирано изложение на всички факти и правни основания, което обосновава спазване на предвидената в закона писмена форма. Оспорват се и мотивите на съда, според които в подадената жалба липсват конкретни доводи относно отказа за подновяване на разрешителното за късоцевно оръжие, както и за недоказаност на необходимостта от самоотбрана. По мнение на оспорващия, в атакувания отказ на административния орган неправилно е посочено, че производството е започнало по подадено заявление за издаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, доколкото в конкретния случай е подадено заявление за подновяване на вече издадено през 2017 год. разрешение. В този смисъл са развити и доводи за допуснато от административния орган съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото, след отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), административният орган е следвало да издаде решение за отказ от подновяване срока на вече издаденото разрешение. По мнение на оспорващия, в тежест на административният орган е да докаже, че основателната причина, която е била налична за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие в предходен момент е отпаднала към момента на поисканото подновяване на срока. Такова доказване от страна на административния орган в хода на производството не е осъществено.

В съответствие с така заявените доводи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуален представител – адв. Н. Д. от Софийска адвокатска колегия поддържа касационната жалба по заявените в нея доводи и аргументи. Заявява искане за уважаване на подадената касационна жалба и отмяна на оспорения административен акт в частта, отнасяща се за късоцевното огнестрелно оръжие.

Ответникът – началникът на Първо РУ при ОДМВР – Варна не взема отношение по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебно решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Б. Малячки срещу Отказ рег. № 433р-36294/04.11.2022 год. на началника на Първо РУ при ОДМВР – Варна, с което е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на Б. Малячки. В мотивите на административният акт е прието, че Б. Малячки притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси (ООБ) с № 20170395752 със срок на валидност до 06.11.2022 год. за следните оръжия: късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „Глог“, кал. 9х19, № BEPD909 и 45 броя патрони кал. 9х19 с цел самоотбрана и дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев „Збрьовка-Бърно-2“, кал. 22LR, № 26979 за спортни цели. Посочено е, че в попълнената от лицето анкета и приложените документи, лицето не е посочило основателна причина да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на притежаваното от него огнестрелно оръжие. В приложения към заявлението анкетен лист, по отношение необходимостта от издаване на поисканото разрешение, Б. Малячки е вписал, че е собственик на овощни градини, като му се налага да пътува нощно време. Носи пари за разплащане с продукцията. Разплащал се с шофьори и работници по време на кампанията.

След анализ на приложените към заявлението писмени доказателства, административният орган е приел по отношение искането за подновяване на издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, че липсват мотиви, както и основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове необходимостта от издаване на поисканото разрешение. Развити са мотиви, съгласно които, при липса на данни за непосредствена и реална опасност за живота и здравето на заявителя, необходимостта от подновяване на издаденото разрешение се явява неоснователна и недоказана.

По отношение на притежаваното от заявителя дългоцевно оръжие с нарезна цев за спортни дейности, административният орган е развил мотиви, че в случая не са представени доказателства за участие в спортни турнири или за реално провеждани тренировки, както и протоколи за изразходвани боеприпаси по приложения План-График за тренировки за изминалата 2020 год.

В съответствие с тези фактически установявания, административния орган е приел, че в случая не са събрани доказателства, които да обосноват необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана, както и такова за спортни дейности, поради което и на основание чл. 83, ал. 5, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е постановил оспорения отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на Б. Малячки.

В хода на съдебното дирене пред първоинстанционният административен съд, от страна на жалбоподателя са били ангажирани писмени доказателства, удостоверяващи членството му в Спортен клуб по спортна стрелба „Светкавица“ гр. Търговище, както и такива, удостоверяващи проведени от състезателя Б. Малячки тренировки и протоколи за изразходвани боеприпаси.

Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия, в изискуемата писмена форма, като органът е изложил фактически и правни основания, и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Материалната законосъобразност на отказа, съдът е проверил в контекста на изложеното от органа основание за отказ – чл. 83, ал. 5, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Развити са мотиви, че с оглед предходно издаденото на жалбоподателя разрешение със срок на валидност до 06.11.2022 год., спорът касае подновяване на разрешение по смисъла на чл. 87 от ЗОБВВПИ. Посочено е също, че приложението на този ред не изключва проверката на предпоставките, регламентирани в нормата на чл. 58 от ЗОБВВПИ, в т. ч. и на ал. 1, т. 10.

По отношение на заявеното искане за подновяване на издаденото разрешение за дългоцевното оръжие за спортни цели, след анализ на относимите материалноправни норми и събраните по делото доказателства, съдът е формирал извод за наличие на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ по отношение на дългоцевното огнестрелно оръжие „Збрьовка-Бърно-2“, кал. 22LR, № 26979, а именно – спортни цели. В съответствие с този извод е прието, че постановения отказ, в частта му за дългоцевното оръжие за спортни цели е материално незаконосъобразен и подлежи на отмяна като такъв, а преписката в тази й част следва да се върне на административния орган за постановяване на нов административен акт по подаденото заявление.

По отношение подаденото искане за издаване на разрешение за късоцевното огнестрелно оръжие – пистолет „Глог“, съдът е приел, че постановения отказ е законосъобразен. За да обоснове този правен извод, съдът е развил мотиви, съгласно които, законът изисква установяването на категорична необходимост от носене на огнестрелно оръжие, т. е. наличието на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ (вкл. за самоотбрана). В конкретният случай, заявителя е посочил като причина за исканото разрешение по отношение на късоцевното оръжие – с цел самоотбрана, като в приложения към заявлението анкетен лист е обосновал тази необходимост с притежаваните от него овощни градини. По мнение на съда, в подкрепа на така заявените обстоятелства, от страна на заявителя не са ангажирани доказателства нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното дирене, независимо от изричното указание на съда. В този смисъл е формиран извод, че заявените от жалбоподателя факти са останали недоказани, поради което твърдяната цел – за самоотбрана не е установена. В съответствие с тези фактически установявания, съдът е приел, че не е налице основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, поради което оспорения отказ по отношение на късоцевното оръжие е постановен при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона

В съответствие с горните мотиви, съдът е отменил издадения от началника на Първо РУ при ОДМВР – Варна отказ с рег. № 433р-36294/04.11.2022 год. в частта му, с която е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на дългоцевното огнестрелно оръжие „Збрьовка-Бърно-2“, кал. 22LR, № 26979 и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания. Със съдебното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Б. Малячки срещу издадения от началника на Първо РУ при ОДМВР – Варна отказ с рег. № 433р-36294/04.11.2022 год. в останалата му част, отнасяща се за късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „Глог“, кал. 9х19, № BEPD909 и 45 броя патрони кал. 9х19.

В иницииралата настоящото производство касационна жалба се оспорва съдебния акт само в отхвърлителната му част.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на отказа на началника на Първо РУ при ОДМВР - Варна на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви.

Видно от оспорения административен акт, органът е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.

В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, заявителят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно изискванията на закона тази нужда за "самоотбрана" следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична, поради което правилно органът и съдът са приели, че в заявлението си Б. Малячки не е посочил основателна причина за искането да му бъде подновено разрешението.

В тежест на жалбоподателя – настоящ касатор, е да докаже необходимостта си от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая в подаденото от Малячки заявление е посочено с цел самоотбрана, като в приложения към заявлението Анкетен лист тази необходимост е обосновава с обстоятелството, че лицето е собственик на овощни градини, като му се налага да пътува нощно време. Посочено е също, че носи пари за разплащане с продукцията, като се е разплащал с шофьори и работници по време на кампанията. Настоящият касационен състав приема, че така заявеното обстоятелство не удостоверява по несъмнен и категоричен начин необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. На първо място, така заявените твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. По отношение на тези възражения следва да се има предвид и обстоятелството, че ако работата му изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Обосновани се явяват и доводите на административния съд, че по отношение на тези твърдения, от страна на заявителя не са ангажирани доказателства нито пред административния орган, нито в хода на съдебното дирене. Липсват каквито и да е твърдения и доказателства в тяхна подкрепа, че по повод осъществяване на така заявената от лицето дейност, същият е получавал заплахи или закани, или по друг начин е застрашен живота, здравето или имуществото – негово или на негови близки. Доколкото жалбоподателя е посочил необходимост от самоотбрана, именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. От ангажираните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства не се установява наличието на причина, която налага използването на оръжие за самоотбрана.

Обосновано съдът сочи, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай липсват каквито и да е доказателства, които по безпротиворечив начин да доказват заявената необходимост от издаване на исканото разрешение, както правилно се приема от органа и от съда.

Без опора в доказателствения материал е обективираното в касационната жалба твърдение за необоснованост на административния акт, доколкото лицето е заявило искане за подновяване/продължаване на срока на вече издадено разрешение, докато административният орган е постановил отказ за издаване (първоначално) на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие. Така заявеното твърдение не кореспондира с приложеното на л. 53 от първоинстанционното дело заявление, подадено от Б. Малячки, в което фигурира текста: „Заявявам Ви, че желая да ми бъде издадено разрешение за: съхранение и носене на 1 бр. късо нарезно оръжие пистолет „Глог“ 9х19 BEPD909 с цел самоотбрана и на 1 бр. дългоцевно нарезно оръжие „З. Б. 2“ 22LR номер 26979 за спортни цели“. Видно от текста на цитираното заявление, в същото липсва формулирано искане за продължаване/подновяване на вече издадено разрешение, в какъвто смисъл са заявените в касационната жалба възражения.

Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е формирал правилен извод, че отказа на началника на Първо РУ при ОДМВР – Варна в оспорената му част е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми, в пълно съответствие с целта на закона, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282/07.03.2023 год., постановено по адм. дело № 2670/2022 год. по описа на Административен съд – Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА